Neодачници - Народен Театър "Иван Вазов"

Превод и сценична версия: Иван Пантелеев

Режисьор: Иван Пантелеев

Сценография и костюми: Милена Пантелеева

Музика: Рашко Младенов

Драматург на постановката: Мирела Иванова

Асистент-режисьор: Олга Недялкова, Ирина Илиева

Художник на плаката и програмата: Янина Петрова

Фотограф - Росина Пенчева

Участват: Юлиан Вергов, Радена Вълканова, Стефания Колева, Христо Петков, Иван Юруков, Александра Василева, Владимир Карамазов, Теодора Духовникова, Николай Урумов, Дарин Ангелов, Рашко Младенов, Деян Ангелов

Написана през 1904 г., "Дачници" на Максим Горки не е нито трагедия, нито комедия. Жанровото й подзаглавие е "сцени", а ние най-често я възприемаме като драма, в която по думите на един от героите "никой няма да умре", смята режисьорът Иван Пантелеев. Всички остават живи, но за някои животът е тежко бреме, а за други продължение на търсенето на "пътя към по-добър живот". Всички герои съществуват сред илюзиите за самите себе си и за околните и всъщност са се превърнали в комични герои, които Горки с тъга и сарказъм нарича "дачници", т.е. временно пребиваващи на това място, прекарващи живота си тихо и безсмислено на вилата. Но в същото време вътре в себе си тези образовани, но нестабилни и неуверени в себе си хора, разбират, че този живот не ги устройва, че той не е истинският, но не са в състояние да променят нищо. Всички те са недоволни от настоящето си, което по думите на един от героите прилича на "чудовище, изискващо от тях жертви и невъзможни усилия".