Криворазбраната цивилизация - ДТ Стара Загора

По Добри Войников

"Криворазбраната цивилизация", ДТ Стара Загора

Сценичен вариант и текст на песните: Райна Томова

Режисьор: Йосиф Сърчаджиев

Сценография и костюми: Мария Диманова

Музика: Андрей Дреников

Хореография: Кремена Костова

"Криворазбраната цивилизация", ДТ Стара Загора

Действащи лица и изпълнители: Ходжи Коста (търговец) - Кольо Стайков, Злата (негова жена) - Светла Тодорова, Димитраки (техен син) - Цветомир Черкезов, Марийка (приятелка на Анка) - Николета Милкова, Магариди (грък, фелдшер) - Георги Ножделов, Митьо (влюбен в Анка) - Жоро Райчев, Баба Стойна (сватовница) - Галя Александрова.

В песните и танците участват и статистите: Габрията Костова, Дебора Георгиева, Младена Калчева, Теодора Димитрова, Георги Вълев, Димитър Драгиев, Николай Господинов.

Това е сатирична пиеса в пет действия от Добри Войников. Публикувана е през 1871г в Букурещ. В комичен маниер с фолклорни мотиви, пиесата осмива начина на възприемане на чуждестранните модни вълни като еволюция в човешкия прогрес. Това е най-популярната и най-често поставяна пиеса на Войников, основополагаща творба в новобългарското драматично изкуство. Обсъжданите в нея проблеми са вълнували повечето от деятелите на Възраждането. Поради актуалността на материята, "Криворазбраната цивилизация" се играе по сцените на театрите до наши дни, повече от сто и двадесет години след първото ѝ публикуване.

"Криворазбраната цивилизация", ДТ Стара Загора

"....Тази постановка е много свързана с днешния ден. Всичко, което преминава в нашия свят, идвайки от Запада и Изтока, се събира в нашата прекрасна страна и се създава една какофония в душата и мислите на хората. Много от тях загубват ума и дума, защото не разбират какво става покрай тях. В нашата държава толкова много всичко е объркано. И, уви, тази нова цивилизация убива духа на българите.

Много неща от старото време, които би трябвало да останат в България - изчезват. Остава ужким модерно и красиво нещо, което се оказва зло, което действа пагубно върху хората.

Затова решихме, че трябва да работим и представим тази пиеса. Не съм сигурен дали публиката ще разбере моята идея в тази постановка, но десет човека да разберат - ще е постижение.

Зная, че много мои сънародници, които са останали да живеят в България, не желаят да им се дава акъл от театрите, но аз все още продължавам да си представям, че нещо добро има в театъра и може да бъде добро и да помогне на хората.

Може би. Това е смисълът на моя живот."

Йосиф Сърчаджиев

1/1