БОЛЕСТИ НА БЕЗИЗХОДИЦАТА
Шокираща епидемия от смях разтресла Танзания през 1962 година
И съвсем не било смешно, напротив... Очите на заразените не се усмихвали
Редактор : / 11720 Прочита 0 Коментара
През 1962 година в Танганайка (днес - Танзания) се случило нещо странно - момичета от едно училище започнали безпричинно да се смеят. Смехът скоро прераснал в истинска епидемия, която започнала да се разпространява в съседните села и градове. И до сега учените се опитват да намерят причините за това необичайно явление.
На 30 януари 1962 година три момичета започнали да се заливат от смях в училището на село Кашаша в Танганайка. Учителят изгонил ученичките в двора, за да не нарушават дисциплината.
В двора момичата продължили да се смеят. Наобиколили ги техни съученици и се чудели какво им става. Един след друг, и те започнали да се смеят. Но очите им не се усмихвали. Това бил смях - проклятие. 50 години по-късно местен мюсюлмански свещенослужител разказвал пред американски журналист, че така духовете на предците проявяват своята сила.
Но тогава смехът се разпространявал бързо. В крайна сметка 95 от 159-те ученици се заразили със смях. Заедно с хихикането, момичетата плачели непрекъснато. Те се съпротивлявали, когато възрастните се опитвали да ги успокоят по някакъв начин.
Училището било разпуснато във ваканция, а заразените от епидемията момичета изпратили вкъщи.
Но смехът продължавал да се разпространява все повече и повече. В съседното село Ншаба, в град Букоба - стигнал до съседната Уганда. Първи за феномена през 1963 година писали П. Х. Филип, местен лекар и А.М. Ранкин, професор в Колежа на Университета Макерере. Те твърдят, че епидемията продължила шест месеца.
Според други източници, тя държала в плен заразените година, две или дори повече. Епидемията поразила около хиляда души, повечето от които били млади жени и момичета.
Професорът по психология Робърт Провайн също се занимава с изучаването но този феномен. Заедно със своите сътрудници е записал повече от 1000 реални "епизоди от смях" и изучавали обстоятелствата, свързани с тях. Провайн се уверил, че по голямата част от хората се смеели не защото им е било смешно и забавно. Те използвали смеха като своеобразно послание към света, че групата им е единна и сплотена.
"Смехът им беше социален", направил своя извод Провайн. И това беше заразително. "Епидемията от смях в Танганайка е драматичен пример за заразителната сила на смеха", написал той в своя научна статия.
Силвия Кардозо, от Държавния университет в Кампинас, изучава смеха както при хората, така и при животните. За разлика от повечето свои колеги, тя отбелязва социогенния характер на болестта. Тя смята, че причина за епидемията може да бъде вирус. В интервю, тя казва: "Струва ми се невероятно, че чисто психологическа масова реакция может да продължи толкова дълго и да е толкава разпространена."
Американските невролози Хана и Антонио Дамасио предполагат, че аномалният смях възниква, когато структурите на основната част на мозъка са повредени. Основавайки се на този модел,те смятат, че епидемията през 1962 година е провокирана от вирусна инфекция - вероятно някакъв вид енцефалит в основната част на мозъка.
Истината за епидемията от 1962 година като че ли ще остане неразгадана. Никой не записал имената на трите момичета, които първи избухнали в безпричинен смях. Мненията на учените се различават коренно. Ученият Питър Макгроу и журналистът Джоел Уорнър пристигнали в Танзания да търсят свидетели на епидемията. Те подробно описали изследванията си през 2014 година в труда си "Кодексът на хумора".
Уорнър и Макгроу посетили училището, в което започнала епидемията. Те поговарили с местните жители за техните спомени за събитието. Те дори намерили една жена, която била една от поразените. Но тя отказала да говори за това.
Африканско великолепие в мозайките на Чарис Цевис
В края на на краищата, Макгроу и Уорнър направили своите изводи от литературата, в частност от изследованията на Кристиан Хемпелман. Масовата психогенна болест, която психолозите наричат "масова истерия", в същността си е реакция на продължително нарастване на психологическото напрежение на група от хора, които че чувстват безсилни.
"В училищата в Централна Африка доста често се наблюдават прояви на масова истерия. В края на 2008 година няколко момичета в танзанийско училище реагирали по подобен начин преди важни изпити: едни от тях припаднали, други започнали да ридаят безутешно, трети крещяли и тичали из училището, казва изследователят Джон Уолър.
Аналогични изводи направили и първите учени, които документирали епидемията от смях в Танганайка. "Предполага се, че това е масова истерия сред емоционални части от населението, пишат Ранкин и Филип през 1963 г. - Това е навярно болест, обусловена от културата".
Може този случай да се стори на някого твърде весел, за да предизвика безпокойство.
Но това е история за разрушителната сила на безнадежността и безизходицата, на невъзможността да протестираш, това е "въстание" - начин да се оплачеш на околните от прекомерния натиск върху психиката ти, на който не можеш да издържиш.
Валерия КАЛЧЕВА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}