През 1962 година в Танганайка (днес - Танзания) се случило нещо странно - момичета от едно училище започнали безпричинно да се смеят. Смехът скоро прераснал в истинска епидемия, която започнала да се разпространява в съседните села и градове. И до сега учените се опитват да намерят причините за това необичайно явление.

На 30 януари 1962 година три момичета започнали да се заливат от смях в училището на село Кашаша в Танганайка. Учителят изгонил ученичките в двора, за да не нарушават дисциплината.

В двора момичата продължили да се смеят. Наобиколили ги техни съученици и се чудели какво им става. Един след друг, и те започнали да се смеят. Но очите им не се усмихвали. Това бил смях - проклятие. 50 години по-късно местен мюсюлмански свещенослужител разказвал пред американски журналист, че така духовете на предците проявяват своята сила.

Още

Режат телата на танзанийски деца албиноси, за да варят отвари за късмет

Но тогава смехът се разпространявал бързо. В крайна сметка 95 от 159-те ученици се заразили със смях. Заедно с хихикането, момичетата плачели непрекъснато. Те се съпротивлявали, когато възрастните се опитвали да ги успокоят по някакъв начин.

Училището било разпуснато във ваканция, а заразените от епидемията момичета изпратили вкъщи.

Но смехът продължавал да се разпространява все повече и повече. В съседното село Ншаба, в град Букоба - стигнал до съседната Уганда. Първи за феномена през 1963 година писали П. Х. Филип, местен лекар и А.М. Ранкин, професор в Колежа на Университета Макерере. Те твърдят, че епидемията продължила шест месеца.

Според други източници, тя държала в плен заразените година, две или дори повече. Епидемията поразила около хиляда души, повечето от които били млади жени и момичета.

Професорът по психология Робърт Провайн също се занимава с изучаването но този феномен. Заедно със своите сътрудници е записал повече от 1000 реални "епизоди от смях" и изучавали обстоятелствата, свързани с тях. Провайн се уверил, че по голямата част от хората се смеели не защото им е било смешно и забавно. Те използвали смеха като своеобразно послание към света, че групата им е единна и сплотена.

"Смехът им беше социален", направил своя извод Провайн. И това беше заразително. "Епидемията от смях в Танганайка е драматичен пример за заразителната сила на смеха", написал той в своя научна статия.

Силвия Кардозо, от Държавния университет в Кампинас, изучава смеха както при хората, така и при животните. За разлика от повечето свои колеги, тя отбелязва социогенния характер на болестта. Тя смята, че причина за епидемията може да бъде вирус. В интервю, тя казва: "Струва ми се невероятно, че чисто психологическа масова реакция может да продължи толкова дълго и да е толкава разпространена."

Американските невролози Хана и Антонио Дамасио предполагат, че аномалният смях възниква, когато структурите на основната част на мозъка са повредени. Основавайки се на този модел,те смятат, че епидемията през 1962 година е провокирана от вирусна инфекция - вероятно някакъв вид енцефалит в основната част на мозъка.

Истината за епидемията от 1962 година като че ли ще остане неразгадана. Никой не записал имената на трите момичета, които първи избухнали в безпричинен смях. Мненията на учените се различават коренно. Ученият Питър Макгроу и журналистът Джоел Уорнър пристигнали в Танзания да търсят свидетели на епидемията. Те подробно описали изследванията си през 2014 година в труда си "Кодексът на хумора".

Уорнър и Макгроу посетили училището, в което започнала епидемията. Те поговарили с местните жители за техните спомени за събитието. Те дори намерили една жена, която била една от поразените. Но тя отказала да говори за това.

Още

Африканско великолепие в мозайките на Чарис Цевис

В края на на краищата, Макгроу и Уорнър направили своите изводи от литературата, в частност от изследованията на Кристиан Хемпелман. Масовата психогенна болест, която психолозите наричат "масова истерия", в същността си е реакция на продължително нарастване на психологическото напрежение на група от хора, които че чувстват безсилни.

"В училищата в Централна Африка доста често се наблюдават прояви на масова истерия. В края на 2008 година няколко момичета в танзанийско училище реагирали по подобен начин преди важни изпити: едни от тях припаднали, други започнали да ридаят безутешно, трети крещяли и тичали из училището, казва изследователят Джон Уолър.

Аналогични изводи направили и първите учени, които документирали епидемията от смях в Танганайка. "Предполага се, че това е масова истерия сред емоционални части от населението, пишат Ранкин и Филип през 1963 г. - Това е навярно болест, обусловена от културата".

Може този случай да се стори на някого твърде весел, за да предизвика безпокойство.

Но това е история за разрушителната сила на безнадежността и безизходицата, на невъзможността да протестираш, това е "въстание" - начин да се оплачеш на околните от прекомерния натиск върху психиката ти, на който не можеш да издържиш.

Валерия КАЛЧЕВА