СИЛАТА НА МЕЧТИТЕ
Мъж започнал да копае хранилище за картофи, а построил подземен храм
Работата му продължила цели 23 години, но на 67 умира и остава своето творение незавършено
Редактор : / 13106 Прочита 6 Коментара
През 1985 година съпругата на Левон Аракелян го помолила да изкопае хранилище за картофи. Мъжът не отказал, но работата му продължила цели 23 години, а вместо хранилището, той създал истински подземен храм.
44-годишният Левон започва да копае дупка под къщата в родното си село Арин в Армения, за да може жена му да съхранява там картофи.
С течение на времето изкопът се разширява и той решава да изгради там винарска изба. Но всъщност Левон мечтаел да създаде подземен храм.
23 години той създава свой собствен подземен свят, използвайки само длето и чук. Отначало работата вървяла много бавно - Левон копаел черния базалт, а на ден му се отдавало да се придвижи само 7 сантиметра. Така изминали 10 години, но след това работата потръгнала.
Вулканичният камък с маслена консистенции съществено облекчил живота на Левон. Процесът потекъл успешно и той започнал да експериментира с декора.
Работил по 18 часа на ден, изграждайки цели стаи, коридори и стълби на 20-21-метра дълбочина, което представлява височината на 7-етажен блок.
Той имал много време, затова много от орнаментите в неговия храм са създадени с подръчни средства.
Левон умира през 2008 година на 67 години, като оставя подземното си творение на съпругата си Тося. Планирал да посвети на незавършения храм още 30 години от живота си. Но съдбата решила друго.
Тося днес управлява храма, който е превърнат в музей. Експонати там са инструментите на мъжа й и специалните съоръжения, с които Левон изкъртвал ненужните камъни.
Самите камъни (около 450 камиона) били дадени на местна строителна фирма, за да бъдат използвани в различни строителни проекти.
Тося признава, че често се карали с Левон заради тази пещера. Но жената обича да си спомня, че мъжът й имал отлично чувство за хумор.
"Той разруши здравето си с тази дупка", ядосва се понякога тя.
На Тося й става малко тъжно, когато се спуска в този подземен свят, изкопан от нейния мъж, но все пак му е благодарна.
"Гордея се с това, което мъжът ми остави на мен и нашите внуци. Това е голям подарък".
Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}