Не ме убеждават аргументи от "немската уикипедия" и инатливият отказ да разбереш чуждото мнение и позиция. Ако искам да чета Кирил Кадийски, ще чета поезията, а не преводите му. Но когато искам да чета Рилке, искам точно това, а не някакъв "покадийчен" вариант, колкото и велелепен да изглежда той на г-н Цанков! Нека живите поети да работят върху собственото си творчество. Тревожа се за мъртвите поети, които не могат да се защитят от подобни набези, наречени "претворяване". Преводачът е фигура в сянка. За мен като читател на първо място е авторът, авторът, авторът! Когато принципът за ненатрапливото и всеотдайно преводаческо посредничество е изоставен за сметка на някакво преводаческо самооблъщение, нещата придобиват странен и отблъскващ облик. В резултат ха горния текст: със сигурност един читател по-малко за Кадийски по Рилке. Ще си потърся други преводи на елегиите, без претенции за "претворяване" и без нужда от патетични венцесловия. За щастие ги има.

Г-н Генов, Чудя се защо си губите времето и хабите енергия, за да легитимирате като равностойни опоненти шепа некадърници, които преди да се обявят против „покадийчването” бяха и против „повалерчването” на поезията, понеже не им се удава да свържат трайно името си с един или друг чуждестранен автор. Те отдавна „желаеха желанията си”, но техните „събрани едно време значения” и опити да „взимат повеляващи избори” удариха на камък и няма как „да прекарат безметежно съществуванията си под формата на лавров венец, съвсем малко по-тъмен”. Явно трябва да пишат „И с друго, не с туй ялово перо!” Иначе трябва да признаят, че те са ония, „що лист вулгарен трудно би побрал”... Всичко в кавички до тук е от техни преводачески опуси – и на ученици, и на учители. Някой би подхвърлил ехидно: така ще е, щом при тях е „и на изкуството езика спрян”! И вие спрете да се занимавате с тях. Нужно ли е - "това се пита"?! Ценка Топалова, учителка по литература