ВЕЧНА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Три истински бижута на книжния пазар, с името на Вазов
Издателство "ИнфоДАР" ни дари с три безценни произведения на патриарха на българската литература
Редактор : / 2072 Прочита 0 Коментара
Източник: Издателство "ИнфоДАР"
След дискусиите за "превода" на "Под игото", Издателство "ИнфоДАР" пусна романа в оригинал - с думите такива, каквито ги е написал Вазов. А едновременно с "най-българския роман" издаде още две произведения на патриарха на българската литература - "Казаларската царица" и "Нова земя".
Източник: Издателство "ИнфоДАР"
"Под игото" отразява събитията в родината ни в навечерието на Освобождението. Първата част е публикувана за първи път през 1889 г. в "Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина". През 1890 г., в същия сборник са публикувани и останалите части.
Източник: Издателство "ИнфоДАР"
Романът на Вазов е публикуван в цялост - с трите части, през 1894-а година. Творбата е най-популярното произведение на автора, както и най-четената и превеждана българска книга.
Източник: Издателство "ИнфоДАР"
Вазов написва "Под игото" като изгнаник в Одеса. Романът е пренесен у нас по пощата и е публикуван за пръв път от издателство "Т. Ф. Чипев"."Под игото" е първият роман в младата българска литература, силно повлиян от френския романтизъм.
Източник: Издателство "ИнфоДАР"
Романът съчетава в себе си носталгията на Вазов по родния край и отразява героичното време на пробуждане на националния патриотизъм.
Романът "Казаларската царица" описва периода, в който у нас започва разкъсване на родово-патриархалните отношения и все повече започва да се налага буржоазният морал. Романът е ориентиран към отделянето на индивида от колективното съзнание и обръщането му навътре към самия себе си, към собствените му проблеми и вълнения. Самовглъбяването, обаче, често има трагични последици, от които бягството назад отново връща героите към родовото им начало и колектива. Книгата събужда огромен интерес още при самото си издаване. Тиражът от 3000 броя се изчерпва почти моментално и докато това става в писмо до приятел Вазов пише, че е дал разрешение за превод на романа на хърватски език, че книгата е пред издаване на чешки и се готви английският й превод.
Източник: Издателство "ИнфоДАР"
Странно защо, през втората половина на 20-и век изследователите на Вазов някакси пропускат да говорят за тази негова творба. Някои намират книгата за дидактична повест, а не за роман. Има и такива, които я определят като "моралистична утопия". Но така или иначе, "Казаларската царица" е любопитна за читателите и днес, с любовната интрига в романа, развита многопластово на фона на обществено-политическите проблеми на границата между 19-и и 20-и век.
В този роман Вазов навлиза и в патоса на модерния за времето Женски въпрос за правата на жените. Персонажите от "Казаларската царица" застават не срещу еманципацията изобщо, а срещу опорочаването на идеята за човешката свобода, в частност - тази на жената. В този смисъл Иван Вазов подхожда много внимателно към феминисткия въпрос и съвсем очевадно отказва да приеме криворазбраната еманципация.
Любопитно и актуално звучи едно авторско наблюдение в романа - че "в България ни заслугите, ни честността, ни таланта, ни науката не могат тъй лесно да пробият път за успеха", както това се удава на нечие фаворизиране.
Източник: Издателство "ИнфоДАР"
Замислен като продължение на "Под игото", романът "Нова земя" излиза през 1896 г. и е първи опит в литературата ни за епичен обхват на следосвобожденската реалност. Иван Вазов създава пъстра картина на нашата "нова" земя. Романът е сред най-малко преиздаваните произведения на патриарха на българската литература. Неглижират го още навремето, а причината за това е повече от ясна - голяма част от интелигенцията и властта по онова време са се разпознали сред персонажите на Вазов. Нещо повече - усещали са критичното отношение на автора към недъзите на управленците и управлението на следосвобожденска България.
Източник: Издателство "ИнфоДАР"
Самият Вазов останал дълбоко разочарован от това отношение към романа му - очаквал по-силен интерес от българското общество, което де факто било превърнато в жертва на посочените от автора негативни следосвобожденски процеси в родината. Колко актуално звучи това и днес, читателите ще разберат, като си припомнят книгата. Писана преди 124 години, тя изненадва с паралелите, които могат да се направят с нашата съвременна действителност. Самият Вазов е харесвал "Нова земя" като по-доброто художествено произведение от предишните си два романа. И може би е имал право?!? В "Нова земя" някогашният романтичен герой Боримечката вече е заможен селски кмет и депутат...
Останалото - в новоиздадените от издателство "ИнфоДАР" три истински бижута на книжния пазар - такива, каквито са били написани от талантливото Вазово перо и с илюстрациите на Иван Мърквичка, Антон Митов, Георги Канела, Йозеф Обербаузер.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}