Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Тайни и загадки на "Тихия фронт" - истинските истории на големите български разузнавачи (II част)

НОВА КНИГА ОТ КНИГОМАНИЯ

"Тайни и загадки на "Тихия фронт" - истинските истории на големите български разузнавачи (II част)

Андрей Луканов и Хачо Бояджиев са във фокуса на втората част от представянето на новата книга на Венелин Митев (откъси)

"Тайни и загадки на "Тихия фронт" от Венелин Митев (Димитър Вандов (в средата) разговаря с Хачо Бояджиев (вдясно) и Горан Симеонов в офиса на Асоциацията на разузнавачите от запаса) (Снимка: Книгомания)

Издателство "Книгомания" пусна на книжния пазар "Тайни и загадки на "Тихия фронт" от Венелин Митев - дългогодишен кореспондент на БТА в Париж и Москва и главен редактор на списанията "Паралели" и "За жената".  Той е автор на книгите: "Големите любови на български поети и писатели" (2012), "Големите любови на български артисти, музиканти и художници" (2014), "Големите любови на български царе, министри и авантюристи" (2015), "Прогонените гении на България" (2016), "Българи, за които говори светът" (2017), които се превърнаха в бестселъри.

Още

"Тайни и загадки на "Тихия фронт" - истинските истории на големите български разузнавачи (I част)

"Тайни и загадки на "Тихия фронт" - истинските истории на големите български разузнавачи (I част)

"Тайни и загадки на "Тихия фронт" представя живота на 15 легендарни български разузнавачи и контраразузнавачи:

Ако прочетете "Тайни и загадки на "Тихия фронт", ще разберете защо най-великият литературен и филмов шпионин Джеймс Бонд не става за разузнавач. Животът на агент 007, изпълнен с ръкопашен бой и романтични истории с красиви жени, няма дори далечно сходство с дейността на истинските разузнавачи - мъже на дълга, надарени с остър ум, стоманени нерви, бързи и точни реакции и безпогрешна интуиция. Героите на тази книга - известни български разузнавачи и контраразузнавачи - имат висока степен на емоционална интелигентност, ценят работата в екип, винаги спазват закона и не страдат от липса на морал, за разлика от филмовия герой.

Много страници са посветени и на топченгетата на Царска България, сред които особено се откроява митичният Никола Гешев, както и на трима от разкритите в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век шпиони, работили срещу България.

Откъси:

 

Андрей Луканов ликвидира Научно-техническото ни разузнаване

Читателите от по-старото поколение сигурно си спомнят, че веднага след промените у нас, в началото на 1990-а в България пристигна на посещение държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър. Малцина обаче знаят, че още на другия ден след като той си заминава, тогавашният премиер Андрей Луканов вика ръководството на научно-техническото разузнаване (НТР) и му съобщава, че Бейкър твърдо му е заявил, че ако в най-кратък срок българското НТР не бъде разформировано, на страната ни ще бъде нанесен "непоправим удар". Шефовете на НТР се противопоставят, обясняват, че това е суверенен проблем и едва ли има държава, която би се отказала от такава високоефективна национална структура. Луканов обаче отсича: "Разберете, славното време приключи" и се разпорежда да пристъпят към незабавно ликвидиране на службата и да му докладват за изпълнението.

Ето по такъв начин бе решена съдбата на българското НТР, при положение че приносът му за икономиката на страната е неизмерим. Добре запознати специалисти твърдят, че приходите от осигуряваната в резултат на дейността на НТР информация далеч надхвърлят общите разходи за българското разузнаване. На практика разузнаването се самоиздържа. По придобити от НТР данни и технологии в България се създават модерни предприятия, откриват се десетки хиляди нови работни места и се обновяват цели клонове на индустрията.

Дейността на НТР има много широк обхват: електроника, комуникации, биотехнологии, роботика, химия, лазерна техника, фармация. Именно тогава в областта на електронноизчислителната техника България става третата страна в света, след САЩ и Япония, която произвежда записващи устройства с особено висока плътност на записа.

Благодарение на НТР страната ни се снабдява с множество нови технологии и нови сортове житни култури, понякога по доста куриозен начин. Като например този: В една западна държава, известна с много високите си добиви, разрешават на наши хора да посетят техни полета, но категорично им забраняват да снимат или да вземат каквито и да е образци. Първо им предлагат семена, но на баснословна цена, която нашата страна не може да плати. Намира се обаче един изобретателен човек, чиито панталони са с по-широки маншети. И както си върви, той тръска класовете и зърната падат в маншетите му. Събират се достатъчно. Но този човек казва това на още двама души от делегацията. И става същото, както някога с Марко Поло, който преди осем века пренесъл бубено семе в тояжката си, с която се е подпирал по пътищата.

През 1972 г. в гигантски фармацевтичен завод край Лондон гостува българска делегация и един от нейните членове, оперативен работник от НТР, изостава и потапя носната си кърпа в съд с пеницилин "Г 43 000" единици, неизвестен дотогава у нас. По това време България произвежда пеницилин до 20 000 единици. Човекът от делегацията се връща в посолството и пеницилинът бързо заминава с дипломатическа поща за България. У нас той успешно е възпроизведен, внедрен и заводът в Разград започва неговото производство.

В един секретен навремето документ от 1982 г., публикуван в сборника "Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване", четем: "В резултат на успешна агентурно-оперативна дейност в периода 1977-1981 г. бяха придобити технологии за производство на пеницилин, амоксицилин, утицилин, стерилен амоксицилин, ампицилин, тубоцин, тетрациклин и други антибиотици. Тези технологии са внедрени в редовно производство..."

Дейността на НТР е тясно свързана с работата на висококвалифицирани специалисти от различни научни институти - 900 доценти и професори, 5000 хабилитирани научни работници и около 10 000 дипломирани инженери. За съжаление, след 10 ноември 1989 г. мнозина учени заминаха зад граница. Над 5000 души българи с ниво от доктор на науките нагоре работят в Съединените щати. Като се има предвид, че стойността на производство на един доктор на науките там е минимум 1 млн. долара, като ги умножим, получаваме 5 млрд. И това е минимум - само за подготовката им.

Хачо Бояджиев се е подвизавал на "Тихия фронт"

Не е за вярване, но известният телевизионен, театрален и кинорежисьор проф. Хачо Бояджиев в младежките си години е бил вербуван от Държавна сигурност и дълго време е бил нелегал.

Ако не знаете какво е "нелагал", ще кажа, че това е оперативен работник или агент на разузнаването, който пребивава със съответни задачи в друга държава под чужда самоличност и е легендиран като местен или гражданин на друга страна.

Животът на нелегала е изпълнен с необикновени приключения, той е принуден да преодолява най-различни пречки и да се измъква от безнадеждни ситуации, които разни специални служби му устройват. Той няма дипломатически паспорт. Ако загази, консулът няма да дойде да го спаси. Държавата няма да се намеси. Той е извън закона. Действа сам и няма на кого да разчита.

Хачо попада в разузнаването в годината, когато завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). Личните му качества, богатата култура и езиците, които знае, го правят подходящ за нелегален разузнавач. Известният разузнавач Димитър Вандов, който по това време работи в най-дълбоко засекретения отдел на външното разузнаване, започва проучването му с всички средства, с които ДС разполага. Налага се да отиде в Нови Пазар, където е преминало детството и юношеството на Хачо. Отзивите за него са повече от положителни. От регистрите на общината научава, че Хачо е извънбрачно дете. Роден е в София на 20 януари 1932 г. от майка чужда гражданка, тогава едва 18-годишна. Тя живее у нас, след като родителите й - фалирали фабриканти - се преселват в България. Хачо е роден с името Имре Соколов и когато е само на двайсет дни, го осиновява семейство Бояджиян. Този факт го прави още по-подходящ за нелегален разузнавач, защото по линия на родната си майка има право на чуждо гражданство и чужд задграничен паспорт. По-късно Вандов установява и кой е бащата на Хачо. Оказва се, че това е известен български спортист - Димитър Соколов, републикански и балкански шампион по автомобилизъм и мотоциклетизъм през 30-те години на XX век.

Още при първата си среща с Хачо Вандов му говори откровено, ясно и конкретно. Казва му, че подробно го е проучил и че има всички качества да стане нелегален разузнавач. Обяснява му и в коя страна възнамеряват да го изпратят. Посочва му също, че семейство Бояджиян, които са го отгледали, не са рождените му родители. Назовава имената на истинските му майка и баща и обещава да го запознае с тях. По-късно такава среща наистина е уредена. Казва му също, че може да получи гражданството на майка си и да вземе чужд задграничен паспорт, който да използва.

По законите на конспирацията нелегалите не трябва да влизат в сградата на разузнаването, за да не бъдат разкрити дори от колегите, затова Вандов му осигурява тайна квартира, където го подготвя за нелегален разузнавач.

Подготовката продължава три години. През това време Хачо изучава страната, чийто паспорт ще притежава, и държавата, където ще разузнава. Подробно се запознава с "легендата" на новата си самоличност, с официалните мотиви за пребиваването си във въпросната страна, чието име Вандов не разкрива по обясними причини. Хачо усвоява и основните тънкости на работата - как се създават връзки с интересни лица, как се вербуват агенти, и то главно под "чужд флаг", как се организира връзка с Центъра и т.н. Специалисти го подготвят по радиовръзка, микрофотография и тайникови операции. В подготовката му има и много часове за овладяване на чужди езици.

За междинна страна по извеждането му е използвана Австрия. Няколко пъти го командироват във Виена вече с новата самоличност и чуждия паспорт. Задачата му е да установи делови контакти с фирми, от които ще получава стоки за своя бизнес в страната, където ще разузнава. Дават му и пари, които той внася във виенска банка. С тях трябва да развива бизнеса си и да посреща оперативните и личните си нужди.

Когато подготовката му вече е завършена, го изпращат в "тила на врага", където много бързо се ориентира в обстановката, устройва се съобразно легендата, че е бизнесмен, и започва активна разузнавателна дейност. В тази страна той работи четири години. След това го прехвърлят във втора натовска държава, където при нелегални условия работи още четири години. И в двете държави е много активен, настъпателен, дисциплиниран, точен и ефективен, бързо създава подходящи връзки, точно оценява кои от тях могат да бъдат вербувани и кои могат да бъдат използвани "на тъмно". Успява да привлече няколко ценни агенти и получава от тях строго секретна информация.

Откъсите от книгата "Тайни и загадки на "Тихия фронт" от Венелин Митев публикуваме със съгласието на издателство "Книгомания".

Коментирай 39

1/1

"Тайни и загадки на "Тихия фронт" от Венелин Митев (Димитър Вандов (в средата) разговаря с Хачо Бояджиев (вдясно) и Горан Симеонов в офиса на Асоциацията на разузнавачите от запаса) (Снимка: Книгомания)

Календар

Препоръчваме ви

"Хей, дядо Готин!" от Пол Маккартни излeзе на български

Книгата за деца на музикалната легенда е история за вълшебни приключения на хлапаци, дядовци и баби

Проф. Светлозар Игов е носителят на "Перото" 2019 за цялостен принос

Цочо Бояджиев, Марин Трошанов, Елена Алексиева, Добромир Байчев, Хеле Далгор грабнаха отличието в своите категории

Силвен Прюдом спечели френската литературна награда "Фемина"

Ирландката Една О'Брайън получи престижното отличие за цялостно творчество

Идеи без граници. 30 интервюта със световни артисти от България (откъс)

Книгата представя колекция от забележителни постижения на съвременната българска култура по света

Жан-Пол Дюбоа е носителят на престижната награда "Гонкур"

Френският писател бе отличен за романа си "Всички хора не живеят по един и същ начин в света" - разтърсваща и носталгична книга за изгубеното щастие

"Остайница" на Рене Карабаш спечели националната награда "Елиас Канети"

Константин Илиев взе престижното отличие в раздел "Драматургия" за пиесата "Наблюдателите: Хипотеза за отвъдното"