Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ще пропее ли Мадам Бътерфлай на български?

ДИСКУСИЯ

Ще пропее ли Мадам Бътерфлай на български?

И един въпрос за викторина: Познавате ли състава "Кралица"?

Снимка: Getty/Guliver
Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Внесеният в Народното събрание Проект на закон за съхранение на чистотата на българския език, в оригинала на който бяха открити правописни грешки /!/, стана повод за осмиване, достойно за сравнение само с опитите на акад. Балан да замести думата "кибрит" с "пални-драсни клечица". Новият проект за "съхранение" на езика, е бил внесен в последните дни на разпуснатия парламент, така че народните представители не успяха да го разгледат. В обществото, обаче, не спират коментарите по темата.

Най-засегнати от проектозакона са хората на изкуството. Според нелепите предложения в него, концертните и оперните изпълнения на живо, независимо от кой чуждестранен автор са, трябва да се пеят на български, а чуждият текст да върви на субтитри, или да има симултантен превод. Това на практика означава, че Бочели на българска оперна сцена, ще трябва предварително да вземе уроци по български език, за да пропее на български.

Снимка: Getty/Guliver

Буди насмешка и нелепото предложение да се превеждат и наименованията на световно известни оперни спектакли. По този начин "Мадам Бътерфлай" би звучала като "Мадам Пеперуда", което създава още поводи за подигравка, предизвикани от контекста на нарицателното "пеперуда" в нашия езиков жаргон.

Нелепи изглеждат и предложенията, световно известни групи като "Queen", напр., да бъдат изписвани като "Кралица".

Проектозаконът засяга и медиите, като поставя условието да се назначават за редактори само хора с висше образование?!? Нещо, което е априори неписано правило, съобразно езиковата компетентност, която се изисква, за да работиш като редактор.

По-нататък, към журналистите се отправя още едно предложение - те да изписват в скоби преводната дума на чуждицата, която използват в писмен текст. Парадоксално, но самият автор на проектозакона, който е лекар, използва медицински термин-чуждица, за да се защити от нападките на критиците си. Той окачестви отрицателните мнения за проекта си, "декубитални". Терминът е познат като медицинско название за увреждане по повърхността на кожата и е по-известен с т.нар. "декубитални рани". Може да се предположи, че авторът на проекта отхвърля критиките като повърхностни, макар да не ни превежда чуждицата, която употребява.

Главното в случая е, че ако изобщо този проектозакон бъде допуснат до разглеждане от следващия парламент, то народните ни представители трябва да се съобразят с мнението на компетентните експерти - не само по езика, но и по сценичните изкуства, защото в противен случай "декубиталните рани" реално могат да доведат до по-сериозно "заболяване" на цялостния ни културен живот.

Най-страшното е, че рискуваме да заприличаме на нещо като хунвейбини в очите на външния свят.

Еми МАРИЯНСКА

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google
Коментирай0

Календар

Препоръчваме ви

Отдадените и трудолюбивите хора вдъхновяват Здравка Евтимова за книгата ѝ "Каварненски разкази"

Писателката раздаде автографи на щанда на издателство "Жанет 45" на "Алеята на книгата" в София

Калина Стефанова: Намирам за много необходим онзи театър, който страда за нарушената хармония

Един от най-изявените български театроведи представя най-новата си книга "И още театър от света" - лично преживян, осмислен и споделен

"Отвъд страницата" представя 12 съвременни български илюстратори в УниКредит Студио до 12 октомври

Изложбата, която привлече вниманието на професионалната общност на Международния панаир на детската книга в Болоня, вече е достъпна и за българската публика

Книгите отново намериха своя дом в центъра на София - "Алея на книгата" 2026 е открита

Повече от 150 български издателства представят своите заглавия, придружени от богата културна програма с литературни срещи, премиери и събития за различни поколения читатели

Захари Карабашлиев представи на "Аполония" книгата си "Последният ловец на делфини"

Въпросът дали делфините имат колективна памет се превръща в един от ключовете към романа

Георги Господинов спечели наградата "Жан Моне" за европейска литература за 2026 г.

Председателят на журито Жерар дьо Кортанз определя романа "Градинарят и смъртта" като "книга на светлината срещу черната дупка на смъртта"