Ще пропее ли Мадам Бътерфлай на български?

Внесеният в Народното събрание Проект на закон за съхранение на чистотата на българския език, в оригинала на който бяха открити правописни грешки /!/, стана повод за осмиване, достойно за сравнение само с опитите на акад. Балан да замести думата "кибрит" с "пални-драсни клечица". Новият проект за "съхранение" на езика, е бил внесен в последните дни на разпуснатия парламент, така че народните представители не успяха да го разгледат. В обществото, обаче, не спират коментарите по темата.

Най-засегнати от проектозакона са хората на изкуството. Според нелепите предложения в него, концертните и оперните изпълнения на живо, независимо от кой чуждестранен автор са, трябва да се пеят на български, а чуждият текст да върви на субтитри, или да има симултантен превод. Това на практика означава, че Бочели на българска оперна сцена, ще трябва предварително да вземе уроци по български език, за да пропее на български.

Снимка: Getty/Guliver

Буди насмешка и нелепото предложение да се превеждат и наименованията на световно известни оперни спектакли. По този начин "Мадам Бътерфлай" би звучала като "Мадам Пеперуда", което създава още поводи за подигравка, предизвикани от контекста на нарицателното "пеперуда" в нашия езиков жаргон.

Нелепи изглеждат и предложенията, световно известни групи като "Queen", напр., да бъдат изписвани като "Кралица".

Проектозаконът засяга и медиите, като поставя условието да се назначават за редактори само хора с висше образование?!? Нещо, което е априори неписано правило, съобразно езиковата компетентност, която се изисква, за да работиш като редактор.

По-нататък, към журналистите се отправя още едно предложение - те да изписват в скоби преводната дума на чуждицата, която използват в писмен текст. Парадоксално, но самият автор на проектозакона, който е лекар, използва медицински термин-чуждица, за да се защити от нападките на критиците си. Той окачестви отрицателните мнения за проекта си, "декубитални". Терминът е познат като медицинско название за увреждане по повърхността на кожата и е по-известен с т.нар. "декубитални рани". Може да се предположи, че авторът на проекта отхвърля критиките като повърхностни, макар да не ни превежда чуждицата, която употребява.

Главното в случая е, че ако изобщо този проектозакон бъде допуснат до разглеждане от следващия парламент, то народните ни представители трябва да се съобразят с мнението на компетентните експерти - не само по езика, но и по сценичните изкуства, защото в противен случай "декубиталните рани" реално могат да доведат до по-сериозно "заболяване" на цялостния ни културен живот.

Най-страшното е, че рискуваме да заприличаме на нещо като хунвейбини в очите на външния свят.

Еми МАРИЯНСКА