ОТ ПЕПЕЛТА НА ИСТОРИЯТА
Разкриха древногръцкия автор на овъглен свитък от Херкулан
Следи от мастило показват, че текстът е част от произведение на епикурейския философ Филодем, пострадало по време на изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр.
Редактор : Тина Философова / 11 май 2025 / 15:14 1802 Прочита 3 Коментара
Древният римски град Херкулан, редом с Помпей, е бил затрупан от вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр. Сред руините е открита огромна библиотека, известна като Вилата на папирусите, която според историците е принадлежала на Лиций Калпурний Пизон Цезонин - баща на Калпурния, една от съпругите на Юлий Цезар.
Смята се, че 1785-те папирусови свитъка от библиотеката, овъглени от бедствието, съдържат значими философски и литературни текстове на изтъкнати древногръцки и римски учени, в които вероятно се крие историята на ключови периоди от Античността.
Усилията за разгадаване на мистериите на тези древни текстове отдавна са възпрепятствани от крехкото им състояние. Но изследванията на свитъците продължават и се насърчени от международния конкурс, известен като "Предизвикателството на Везувий".
Той стартира през 2023 г. и присъжда парични награди на онези, които могат да помогнат за дешифрирането на свитъците от 3D рентгенови снимки, тъй като интензивната топлина ги е овъглила, правейки ги твърде крехки, за да бъдат физически отворени. Наред с по-малките награди е обявена и Голяма награда за първия отбор, който възстанови 4 пасажа от 140 знака от свитък на Херкулан.
Съдържанието на настоящия свитък, известен като PHerc. 172, остава неизвестно през последните 2000 години. Сега се смята, че свитъкът е част от влиятелен многотомен труд, озаглавен "За пороците", на епикурейския философ Филодем от I в. пр. Хр.
Изследователите са успели да идентифицират тази информация, след като са направили рентгенова снимка на карбонизирания папирус и са създали триизмерна реконструкция, която е била анализирана с помощта на изкуствен интелект. След това те оценили видимите следи от мастилени надписи от рентгеновите изображения.
Този свитък е един от трите от Херкулан, които се намират в Бодлиевата библиотека на Оксфордския университет.
"Това е първият свитък, при който мастилото може да се види само на скенер", казва пред The Guardian Майкъл МакОскър, папиролог от Университетския колеж в Лондон, който си сътрудничи с изследователите за разчитане на текста. "Никой не знаеше за какво става дума. Дори не знаехме дали е имало надпис."
Свитъкът е един от стотиците, открити в библиотеката на луксозната римска вила, за която се смята, че е била собственост на тъста на Юлий Цезар. Вилата е погребана под пепел и пемза, когато Херкулан, близо до Неапол, е разрушен заедно с Помпей при изригването на Везувий през 79 г. от н.е.
При разкопки през XVIII в. са открити много от древните свитъци, повечето от които се съхраняват в Националната библиотека на Неапол. Но документите са толкова силно обгорели, че се разпадат, когато изследователите се опитват да ги разгърнат, а мастилото върху карбонизирания папирус е нечетливо.
Последната работа се основава на по-ранни пробиви от "Предизвикателството Везувий". Миналата година екип от компютърно грамотни студенти си подели голямата награда от 700 000 долара за разработването на софтуер за изкуствен интелект, който им позволи да разчетат 2000 древногръцки букви от друг свитък.
Свитъкът от Бодлиевата библиотека, известен като PHerc. 172, беше сканиран миналия юли, използвайки синхротрон - ускорител на частици, който произвежда мощни рентгенови лъчи. Учени от британския Diamond Light Source сканираха свитъка, за да създадат 3D реконструкция. Алгоритми с изкуствен интелект, разработени като част от състезанието Vesuvius Challenge, след това анализираха сканиранията, за да открият мастило, скрито в слоевете на папируса.
Сред първите думи, дешифрирани от PHerc. 172, са ἀδιάληπτος ("глупав"), διατροπή ("отвращение"), φοβ ("страх") и βίου ("живот"). Всички тези думи даваха предположения, че свитъкът може да е произведение на философа и поет Филодем от Гадара, един от водещите епикурейци от I век пр.н.е.
Според учените тази хипотеза се потвърждаваше от стила на писане, който съвпада с други текстове, приписвани на Филодем, и от тематичната употреба на думата "глупав", характерна за неговите писания.
За разлика от другите "свитъци от Херкулан", мастилото за писане върху този свитък е много по-плътно и следователно по-видимо при рентгенови сканирания. Изследователите смятат, че тази характеристика ще помогне за усъвършенстване на способността на изкуствения интелект да дешифрира повече от текста.
Външна част на свитъка PHerc. 172.
Снимка: Vesuvius Challenge
Сега, при по-нататъшната работа на Шон Джонсън в рамките на конкурса "Предизвикателството Везувий" и поотделно на Марсел Рот и Миха Новак в Университета във Вюрцбург, се откриват заглавието и авторът на текста в най-вътрешната част на свитъка, което им спечели награда и първа титла от предизвикателството в размер на 60 000 USD (45 200 GBP).
Наред със "За пороците" и "Филодем" номерът на книгата върху свитъка може да е алфа, което подсказва, че това може да е първата част от произведението. Книгата "За пороците" съдържа поне 10 книги, като други обхващат теми като арогантност, алчност, ласкателство и управление на домакинството.
В най-скоро време експертите ще знаят много повече за свитъците. Осемнадесет от тях бяха сканирани в Diamond Light Source през март, а още 20 ще бъдат заснети в Европейския център за синхротронно лъчение в Гренобъл тази седмица.
"В много от новите свитъци, които сканирахме, виждаме следи от мастило, но все още не сме ги превърнали в последователен текст", казва д-р Брент Сийлс, компютърен учен от университета в Кентъки, който е съосновател на проекта "Предизвикателството на Везувий".
"Това е настоящото ни препятствие: превръщането на огромните сканирани данни в организирани части, които са правилно сегментирани, практически изравнени и подобрени, така че следите от мастило да могат след това да бъдат интерпретирани като действителен текст."
"Целият технологичен напредък, постигнат в тази област, е през последните три до пет години, а за времевите рамки на класиците това е невероятно. Всичко, което получаваме от библиотеката в Херкулан, е ново за нас."
Усилията за "надникването" в свитъците продължава, тъй като технологията с изкуствен интелект може да идентифицира мастилото, но не разпознава напълно буквите и не интерпретира езика. Научните експерти трябва ръчно да сглобят текста и да разтълкуват значението му.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}