АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ
Нови открития поставят под въпрос възгледите за упадъка на Римската империя
Интерамна Лиренас в Италия е бил процъфтяващ град, чийто упадък е започнал около 300 години по-късно, отколкото се смяташе досега
Редактор : Impressio / 12 декември 2023 / 16:15 8780 Прочита 1 Коментара
Археолози са открили останки от покрит театър, пазар и речно пристанище на мястото на римски град в Централна Италия, оспорвайки предположенията за упадъка на империята, съобщи Прес асосиейшън/ДПА, цитирана от БТА.
Изследването под ръководството на университета на Кембридж показва, че Интерамна Лиренас (Interamna Lirenas) е бил процъфтяващ град, чийто упадък е започнал около 300 години по-късно, отколкото се смяташе досега.
Анализ на керамиката, изкопана на мястото, което сега е основно обработваема земя, показва, че градът в южната част на регион Лацио е устоял на упадък до по-късната част на трети век сл. Хр.
Според изследването в разцвета си градът е бил населяван от около 2000 души.
"Заехме се с обект, който беше толкова необещаващ, че никой никога не се беше опитвал да го разкопае - това е много рядко срещано в Италия", казва д-р Алесандро Лаунаро, автор на изследването и ръководител на проекта Интерамна Лиренас.
"На повърхността нямаше нищо, никакви видими следи от сгради, само парчета счупена керамика. Но това, което открихме, далече не беше затънтено място. Открихме процъфтяващ град, който се е приспособявал към всяко предизвикателство, отправяно към него в продължение на 900 години", разказва изследователят.
Лаунаро и колегите му смятат, че много други римски градове в Италия са били също толкова устойчиви. "Просто археолозите едва наскоро започнаха да прилагат правилните техники и подходи, за да видят това", казва той.
"На базата на относителната липса на вносна керамика, археолозите са предположили, че Интерамна Лиренас е била западащо затънтено място. Сега знаем, че това не е било така", продължава изследователят.
Екипът на Лаунаро е направил серия от разкопки и е извършил магнитно и георадарно проучване на около 240 декара.
Изследването в близост до река Лири разкрива наличието на голям склад от 40 на 12 метра, храм и комплекс от бани.
Изследователите смятат, че тези структури са обслужвали речно пристанище между края на първи век пр. Хр. и четвърти век сл. Хр.
При разкопките са открити останки от покрит театър с размери около 45 на 26 метра, за чието изграждане са използвани разнообразни мрамори, внесени от цялото централно и източно Средиземноморие, е можел да побере 1500 души.
Покритите театри са рядко срещани в римска Италия и представляват значително подобрение на откритите структури от акустична, архитектурна и финансова гледна точка.
"Фактът, че този град е избрал покрит театър - една толкова изискана сграда, не съответства на представата за затънтено място в упадък. Той е бил основен символ на статута и свидетелства за богатството, властта и амбициите на града", казва Лаунаро.
"Предполагаемата липса на театър тук се е приемала като доказателство за ранния упадък на града. Останките от невероятния театър на Интерамна Лиренас са били там през цялото време, просто са били напълно погребани", продължава изследователят.
Екипът е идентифицирал 19 постройки, за които се смята, че може да са служили като сгради за закрит пазар, гилдии, жилищни постройки, обществени складове.
На югоизток от града е открито голямо пространство, което според изследователите е служило като пазар за овце и говеда.
Археолозите не са открили слой пепел или други доказателства, които да сочат, че градът е бил насилствено разрушен.
Според д-р Алесандро Лаунаро жителите вероятно са напуснали града в условията на нарастваща несигурност, още преди лангобардското нашествие в края на шести век сл. Хр., знаейки, че той се намира на пряк път, който мародерските армии със сигурност са използвали.
Повторна оценка, направена от екипа на вече изгубен надпис, намерен през 19-и век, показва, че Интерамна Лиренас е получил покровителството на Юлий Цезар през 46 г. пр. Хр.
Според Лаунаро градът вероятно е бил ценен за Цезар, тъй като е бил стратегически разположен между река и главен път и е бил процъфтяващ възел в регионалната градска мрежа.
13-годишното изследване е публикувано в сборника Roman Urbanism in Italy.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}