НОВА КНИГА

"Няма страшно" - оптимистичен преглед на семейното ежедневие

Сборникът с разкази от баща и дъщеря е хумористично четиво, идеално за плажа или за отпускане в края на деня, но въпреки лекотата си, без да съди и без да назидава, ни кара да се замислим

Редактор : Impressio / 16 май 2024 / 10:54 432 Прочита 0 Коментара

"Няма страшно" ( Истории на баща и дъщеря), ©Ния Йотова, автор 2024, ©Богомил Димитров, автор 2024, ©Маринела Крайчева, художник, 2024

Ния Йотова е позната на пазара с романа си "Лара" ("Софтпрес", 2018 г.) В новата й книга "Няма страшно" тя е компилирала свои разкази с тези на баща си - Богомил Димитров.

Купи книгата

И двамата водят блог с (основно) хумористични истории от ежедневието, като с особен интерес историите и на бащата, и на отдавна сдобилата се със собствено семейство дъщеря, се фокусират върху брачните взаимоотношения. Хапливите реплики, борбата за надмощие в брака, дребните ежедневни дрязги между дългогодишни партньори, са описани с чувство за хумор, приемане и с много обич.

Други любими теми на авторите са пътешествията им из света, изпъстрени с полезни съвети, а разказите на бащата Богомил носят носталгична жилка по младостта му. Не времето в което е живял, но самата му младост, със сладкарница "България", Валентина Терешкова, и игрите на децата на шпиони и диверсанти.

Още

"Сингулярност" от Балсам Карам - новият литературен глас на Швеция (откъс)

"Когато прочетох първия разказ на баща ми, който той ми изпрати за мнение - "Жена в колата", си помислих колко е забавен - може да се опише като кръстоска между Удхаус и Дж. Джером. Също така се замислих, колко е тъжно, че той никога няма да види по-широка аудитория.

"Затова, окуражена от факта, че разказите ни бяха изключително радушно приети от читателите на големи блогърски платформи като "Мама Нинджа" и "Майко Мила", аз му обещах да се заема да ги издам и в книга." - споделя Ния.

"Не съм знаела, че дните са му преброени и не бързах с организацията по издаването. Баща ми не доживя да види разказите официално публикувани. Но все пак е оставил нещо много ценно след себе си - чувството си за хумор и себеирония.

Те оживяха чрез тази книга и ще живеят вечен живот. Избрала съм един от малкото сериозни разкази в книгата - а именно този за неочакваната му смърт, да бъде като "вододел" между моята и неговата част.

Поредното напомняне, че времето ни не е безкрайно, а е безценно."

Гледните точки на бащата и дъщерята по отношение на дадена тема много често всъщност отразяват мъжката и гледната точка по въпроса. Универсални теми като различията на отношението между жените и мъжете към автомобилите им, например, са представени чрез историйките им.

Удивлението, което мъжкото боготворене към автомобила поражда у жената е видно при Ния в следния откъс от разказа ѝ "Грижи се за нея":

Признавам си, че при пътуване със самолет, изпадам в болезнена тревожност, ако час и половина преди полета не сме на чек-ина. Както си е по правилата. Това ми състояние на тревожност, се подхранва до ниво на истерия от Емо. Методично. Винаги когато пътувам с Емо, точно час и половина преди полета, той е някъде да си мие колата, или да полира някаква невидима драскотина по нея. Съспенсът се насища допълнително от факта, че това "някъде" винаги е далече, в околностите на София.

Още

"Великият Гетсби" и "Нежна е нощта" излизат в един том (откъс)

В такива случаи му звъня, облегната на стегнатите си куфари и с паспорт в ръка, процеждайки през зъби: "Къде си Емиле, трябваше да сме на летището вече!"

Отговорът му неизменно е възмутеното: "Споко, на пет минути съм от вкъщи, на светофара на "Г. М. Димитров". Стига си истеричила! Най-мразя някой да ми дава зор".

Докато изговаря тези лъжливи думи, той всъщност е във Волуяк, в двора на един човек, който е вкарал от Италия много хубава паста за полиране на драскотини. Двамата с човека спокойно продължават да полират повърхността на колата, докато невидимата драскотина стане невидима дори и за техните непосилно високи стандарти.

Още

Откровената "Изповед" на Лев Толстой в нов, луксозен том

Ще кажете - "нека се грижи за колата си момчето". Съгласна съм, че човек трябва да прави неща, които го карат да се чувства щастлив. Но въпросът ми е: защо съществена част от обгрижването се случва във времето, в което трябва да се качваме на самолет?

Теориите ми защо това трябва да се случи в последния момент са две:

1/ Ако колата се паркира в гаража възможно най-късно, тогава ще се събере най-малко прах по нея, докато се приберем;

2/ Ако колата се паркира в гаража възможно най-късно, мъчителната раздяла между нея и собственика й ще е възможно най-кратка.

Богомил пък, от своя страна, не може да си обясни женското безразличие към автомобилите, започвайки разказа си "Жена в колата" със следното наблюдение:

По-долу ще разкажа как жена ми се държи пред, в, или зад кола. Сигурен съм, че има и други потърпевши мъже.

Още

Нова история на Сотир Гелев и Пенко Гелев излиза едновременно в книга и филм

Слизайки сутрин пред блока ни, тя си харесва една кола със същия цвят, винаги по-чиста и зачаква до нея.

Подсвирвам ѝ да дойде до нашата. Застава от страната на шофьора. Казвам ѝ да мине от другата страна. Сядам бързо на седалката си, накланям се крайно вдясно, за да вдигна палчето за отключване на вратата ѝ отвътре. Обикновено ме е изпреварила и вече дърпа дръжката.

Вратата не се отваря - дърпането я блокира. Следя движенията ѝ. Когато отпусне ръката си, опитвам, но отново ме е изпреварила. Правя с ръка жестове в смисъл: - "Не, не!", които тя разбира като - "Дръпни по-силно!".

Излизам и обяснявам да дръпне чааак когато ѝ дам знак. Шмугвам се вътре и успявам да вдигна палчето. Давам знак с ръце - "Влизай"! Но тя вече се е отказала и гледа напред. Почуквам на стъклото ѝ. Няколко пъти. Влиза и коментира:

Преди не трябваше да дърпам, а сега-обратното!

Купи книгата

"Няма страшно" е хумористично четиво, идеално за плажа или за отпускане в края на деня.

Въпреки лекотата си, книгата ни кара и да се замислим, без да съди и без да назидава.

Вместо това просто ни напомня, че ежедневието ни, което ние приемаме за скучна даденост, всъщност е пълно с безценно и ограничено време. А ние сме длъжни да го оползотворим.

Още