Всички най-нови, непубликувани никъде другаде стихове на Недялко Йорданов, създадени от април 2016 до юли 2017 г., излизат в новия ми лирически сборник "Мрън-мрън", съобщават издателите от "Милениум".

Мислите на поета за живота и смъртта, за младостта и старостта, за вдъхновението, за обичта и близостта, за времето, в което живеем, са облечени в напевни, емблематични за творчеството му рими.

Неговите "словесни ребуси за любовта", мъката му по изгубените за родината българчета, копнежът му да не замлъква перото му за дълго, са част от темите в премиерната поетична книга.

Все пак над всичко е обичта - към внуците, към читателите, към родината и нейните светини и най-вече към истинската любов.

Поетът е нарекъл книгата си, влагайки доза самоирония, като е заел заглавието на едноименното стихотворение "Мрън-мрън". Но всъщност сборникът е силен, разтърсващ и вълнуващ до сълзи.

Ето как започва всичко:

МРЪН - МРЪН

Отдавна не съм писал... Дали това е край.
Онези цветни клетки умират в мене май...
И мозъкът сивее - внезапно отегчен.
Не вярвах... И не давах... Но случи се със мен...
Мълчание... Самотност... А пълна свобода!
Компютърна грамотност... Но никаква файда.
Сто и тринайсет дена... А всъщност нито ред.
И никаква надежда... И бил ли съм поет?
На възрастта на Гьоте... От Вазова по-стар...
Не искам да го виждам тоз страшен календар.
Вървя... И предпазливо... Във хлъзгавия град.
Напред не гледам вече... Надолу... И назад...
О, боже, за къде съм... Шегата настрана.
Почти не се заглеждам във хубава жена.
Сънят ми е реалност... Реалността е сън...
И значи... И изобщо... И въобще... Мрън мрън!

Недялко Йорданов