Първите изпитания на презокеанския лайнер "Титаник" се провели на 2 април 1912 г. На 10 април бил пуснат на вода, а в нощта на 14-и срещу 15-а април се случва трагедията, при която за часове в ледените води на океана загиват 1500 пътници и екипаж, между които 38 българи. Официалната версия е сблъскване с айсберг, който буквално разрязал кораба на две. Съществуват обаче и други, непотвърдени версии, намекващи за предварителен "сценарий" за потъването му. Както и мистерии и предсказания, някои от които са цели книги. Буди недоумение какво точно се е случило в онази нощ и съдбовна предопределеност ли е било потъването на "Титаник"? Как така 14 години преди самото конструиране на кораба, някои вече са имали видение за трагедията с него и дори са я описали?..

Книгата на Морган Робъртсън "Крушението на "Титан" /1898 г./ разказва за трагедия с голям презокеански кораб, носещ името... "Титан".

Той е ударен от айсберг точно на датата, на която се случва трагедията с "Титаник". Излиза, че авторът е "видял" събитие, което предстои да се случи в много скоро време - само 14 години след списването на книгата?.. Написаното в нея скоро се сбъдва с удивителна точност и се превръща в жестока реалност. Авторът на книгата - Морган Робъртсън умира в хотелска стая от свръхдоза наркотик няма и година по-късно - през март 1915 г. Смъртта му също е мистерия.

Книгата на Робъртсън кара хората да недоумяват по логиката на каква синхронична случайност, както нарича явлението Карл Юнг, авторът й е могъл да "види" бъдещето и защо, когато то се превръща в реалност, авторът се предава на наркотиците?.. По-мистичните езотерици пък твърдят, че лайнерът отправил предизвикателство към силите, контролиращи четирите стихии /Бог/, защото носел надписа "Теб и Бог не може да те потопи". Много по-реалистична, макар и недоказуема е тезата, че авторът на "Крушението на "Титан" може да е написал поръчково произведение, в което се предсказва едно предварително замислено събитие, и по-късно изпитва угризенията, че го е сторил.

Писателят Морган Робъртсън

В защита на автора по тази теза, има и предположения, че Робъртсън се е опитал да предупреди за трагедията, но пък няма данни по времето на написването на книгата, да е било известно нещо за конструирането на такъв кораб?.. И въпреки това съществува версия, според която банкерски кръгове в Америка може да са използвали кораба, за да присвоят по един жесток и екстравагантен начин, парите на влиятелни богаташи от световния елит. Останалите пасажери, пътуващи в низшите класи, станали жертва на пъкления "сценарий". Странното е, че също като в книгата на Робъртсън, и на "Титаник" липсват достатъчно спасителни лодки. Освен това описанието на "Титан" напълно съвпада с параметрите на "Титаник". Дали пък, ако приемем версията за "сценария", "Титаник" не е създаден по идея на книгата, или обратното, но с една и съща цел?.. Всъщност, оказва се, Робъртсън не е единственият, предсказал в литературно произведение трагедията с "Титаник", и това буквално разгаря любопитството ни, случайност ли е било потъването на кораба, или добре планирано криминално събитие? Един от авторите, който описва в книга сблъскването на кораб с айсберг и създалата се паника сред пасажерите от липсата на спасителни лодки, е Уилям Стийд. Той също умира. При това, на самия "Титаник"!.. Бил е един от пасажерите. Това отхвърля възможността да е предполагал, или знаел за някакъв план за потопяването на кораба. И все пак, няма обяснение защо Робъртсън и Стийд са написали книги, които с такава точност описват реалните събития около потъването на "Титаник"? - Въпросителните са много. Третата книга, която предсказателно описва трагедията, е "The Ships Run" /1908 г./ на Макдонъл Бодкин. За нея литературоведи предполагат, че авторът й може да е чул за плановете да бъде конструиран "Титаник" и въображението му да е проработило. Истинският "Титаник" е поръчан официално през 1909 г., но е възможно вече да се е чувало тук-там за идеята за конструирането му. В книгата на Бодкин обаче корабът не потъва - има късмета да заобиколи айсберга. Това може да бъде изтълкувано като намек за предстояща опасност, която може да бъде избегната, ако човек е предупреден за нея?.. Знаел ли е нещо задкулисно Бодкин, за което е искал да предупреди чрез книгата си, или това е чисто съвпадение между творческа инвенция и действителност? - Можем само да предполагаме. За книгата на Бодкин се сещат веднага след потъването на "Титаник". Но по-шумно се коментира съвпадението между трагичното събитие и книгата на Робъртсън. Последната книга, излязла месец преди самата трагедия - през март 1912 г., е "The White Ghost of Disaster" на Тортън Хайнс.

Авторът й обаче някак подозрително предпазливо описва предстоящата трагедия и сякаш нарочно се дистанцира от предишните автори, като кръщава кораба си "Адмирал". Иначе всичко напомня "Титаник", пак айсберг се блъсва в кораба, хората загиват, защото липсват спасителни лодки - изобщо, сюжетът е идентичен. Книгата на Хайнс е още "топла" на книжния пазар, когато истинският "Титаник" потъва. Доста странно съвпадение!.. Авторът на книгата умира през 1953 г., но никога до смъртта си не дава обяснение какво го е накарало да я напише.

Интересни са фактите около разследването, което се провежда след трагедията. Корабът, който се е намирал най-близо до потъващия "Титаник", е бил командван от капитан Стенли Лорд. Този човек, според мнозина, продължил да живее още половин век след трагедията с... позора си. Умира през 1962 г. Обвиняват го, че е скрил пред разследващите, че е видял белите сигнални ракети за помощ, изстрелвани от "Титаник", и че след като разбрал за трагедията, уговорил екипажа си да мълчи за тях. Дори в последната си предсмъртна изповед пред свещеник, обаче, Стенли Лорд потвърдил, че е невинен, така че е възможно екипажът му наистина да е "проспал" ракетите. Три месеца след смъртта на капитан Лорд, през 1962 г. вече много възрастният Хендрик Нес, бивш капитан на промишления кораб "Самсун", под натиска на племенника си, признал, че видял ракетите на "Титаник", но понеже с екипажа му ловували контрабандно тюлени, загасили светлините на "Самсун" и продължили по пътя си, без да се притекат на помощ на потъващия кораб. Капитан Нес научил за трагедията часове по-късно по радиостанцията си и казал на екипажа си, че след като вече нищо не могат да направят, по-добре да си мълчат!?!

Останките от потъналия "Титаник" са открити чак през 1986 г. от двама океанолози, които слизат на дъното на океана с подводница и фоторобот. След тях, чак през 2005 г. се правят по-задълбочени подводни проучвания на причините, довели до потъването на "Титаник". Като основна се изтъква материалът, от който са били изработени нитовете на обшивката на кораба - стомана с по-високо въглеродно съдържание, която била по-евтина от друг клас, по-издръжлива стомана. Именно тези нитове, според специалистите, не издържали на налягането при натиска на айсберга върху кораба. Каквито и обаче да са заключенията на разследващите за причините, предизвикали трагедията, те са от технически характер. Останалото, което откриваме в книгите, излезли преди потъването на "Титаник", остава загадка. Няма доказателства да кажем със сигурност, че тези литературни произведения не са продукт на авторско въображение, а нещо съвсем различно и комерческо, нямащо нищо общо с творчеството?.. Ето защо мистерията с тези книги е равностойна на мистерията около потъването на самия "Титаник", и буквално като генератор поддържа интереса към историята. Любопитството по темата не стихва. То и до днес продължава да търси отговори на загадките по свой начин, както в литературата, така и в киното.

Еми МАРИЯНСКА