СВЕТОВНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Излезе детайлно проучване за българската част от римския лимес, между реките Вит и Осъм
Съвременната дунавска граница на България по различно време в периода от началото на I в. до последната четвърт на VII в. е съставлявала интегрална част от северната граница на Римската империя
Редактор : / 8527 Прочита 0 Коментара
Части от крепостта "Дуросторум - Дръстър" в Силистра (Снимка: iStock by Getty Images)
Монографията "Непознатият римски лимес в България. Част 1. Между реките Вит и Осъм" с автор професор д-р Сергей Торбатов от Секция за антична археология на Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ-БАН/ излезе от печат. Книгата е двуезична, на български и английски езици. Това съобщават от НАИМ-БАН.
Настоящата първа част от планираната поредица съдържа детайлно проучване на много слабо познатия участък от Дунавския лимес между реките Вит и Осъм.
Съвременната дунавска граница на България по различно време в периода от началото на I в. до последната четвърт на VII в. е съставлявала интегрална част от северната граница на Римската империя - т. нар. Дунавски лимес.
Внимателният анализ на писмените извори и епиграфските свидетелства показва, че до III в. сл.Хр. включително терминът limes се среща твърде рядко и се употребява в смисъл на "военен път" или "сухоземна граница", като в нито едно от споменаванията няма и намек, че под limes се е подразбирала съвкупност от отбранителни съоръжения или особена форма на военно-административна организация.
От IV в. насетне терминът получава много широко разпространение, но и през този период той няма фортификационна стойност и не означава система от гранични укрепления, а обособена област, обхващаща част от дадена гранична провинция и намираща се под юрисдикцията на специален военен командир с титла dux (в отделни случаи - comes). Следователно, през късната античност limes следва да се разбира като военно-административно понятие с приблизителен смисъл на "гранична зона", очертаващо териториалния обхват на компетенциите на конкретен дукс, отбелязват от НАИМ-БАН.
Така или иначе, но терминът limes, в смисъл на укрепена и отбранявана граница със специфична, прецизно планирана и изградена фортификационна и спомагателна инфраструктура, свързана с военен път, се ползва с изключително широка популярност и е придобил аксиоматична стойност в съвременната историография.
Античните писмени източници са съхранили 54 топонима, със сигурност свързани с инфраструктурата на коментирания участък от Дунавския лимес: имена на пътни станции по протежението на Крайдунавския път, легионни лагери, лагери на помощни части, по-малки военни укрепления, късноримски и ранновизантийски укрепени селища с различен правен статут.
Допуска се, че някои от тези топоними се отнасят до едни и същи обекти, които по различни причини са били по-късно преименувани. Специално трябва да се отбележи, че почти половината от тях все още не са еднозначно локализирани, а последните изследвания показват, че макар и общоприета, предложената идентификация на някои драстично противоречи на античните писмени свидетелства и на археологическите реалности.
От друга страна, теренните обходи и археологическите разкопки са установили останки от повече от 70 укрепени обекта по Дунавския бряг, датировката на огромното мнозинство, от които със сигурност или с много висока степен на вероятност се отнася към римската, късноримската или ранновизантийската епохи. Наличната информация за част от тях обаче е доста остаряла, непълна или със съмнителна научна стойност.
Освен това, драстичните ландшафтни и хидрологични преобразувания в крайбрежната зона на р. Дунав през последните стотина години, както и твърде големите вариации и чести промени в местната топонимична номенклатура, силно затрудняват ползването на по-старите сведения за конкретни обекти. Изтъкнатото до тук ясно показва, че е дошло време наличната към момента информация за българския участък от римския Дунавски лимес да бъде подложена на детайлна теренна проверка и преосмисляне, посочват още от института.
Разумният подход към това огромно предизвикателство е в подготовката на отделни критично-аналитични изследвания за обособени микрорегиони и групи обекти.
Съвкупността от тези изследвания ще представлява своеобразен синтез за същността, структурата и историческото развитие на римския Дунавски лимес в пределите на България, който в значителна степен ще е лишен от присъщите на досегашната историография дефекти в интерпретацията на широк кръг от взаимосвързани проблеми, допълват от НАИМ-БАН.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}