Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Историята на една трудна любов и любовните истории на един труден баща

Историята на една трудна любов и любовните истории на един труден баща

За писателя Макс Фриш разказва в деликатно-критичните си мемоари неговата дъщеря Урсула Прис

Макс Фриш

След новелата "Монтаук" чашата прелива. Това е откровена книга, читателю, приеми предупреждението й още в началото - този цитат от Монтен Макс Фриш поставя за мото на "Монтаук"/1975/. Читателите са предупредени, само че лицата, за които отваря дума новелата, не са.

"Монтаук" е най-радикалната, най-откровена, най-лична книга на Макс Фриш. Тя излиза през 1975 г., писателят е на 64 години: Не искам повече да измислям, казва той. И наистина не измисля, пише за аферата си с 23 години по-младата американка Алис Лок-Кери на Лонг айлънд, за първия си брак, за втория, за любовта си към Ингеборг Бахман, за децата си. Цитира в книгата думите на жена си Мариане: Не съм живяла с теб като литературен материал, забранявам ти да пишеш за мен. Фриш не само пренебрегва забраната, а и я разгласява по този начин на всичките си читатели.

След излизането на "Монтаук" дъщеря му Урсула прекъсва контактите с него: Какво общо имах с този човек, освен това, че случайно ме беше заченал... Така е записано в книгата й, излязла наскоро в издателство "Аман" под заглавие "Сгромолясване през всички огледала". В нея Урсула Прис се връща към трудния баща - 18 години след смъртта му се опитва да сглоби парчетата от спомена за онова, което е представлявал животът й с него.

Заглавието е цитат от романа на Макс Фриш, "Ще се нарека Гантенбайн" /1964/: Сякаш се сгромолясваш през огледало, когато се събудиш, нищо друго не помниш, сякаш се сгромолясваш през всички огледала, а сетне светът отново се сглобява, сякаш нищо не се е случило. През погледа на дъщерята в света на толкова известния баща се е случило нещо непоправимо: в този свят няма човешка топлина. Получила се е книга за властта и терора на литературата, книга за това какво е да живееш в близост с писател, за безсилието да попречиш на навика му да те разглежда като потенциален литературен материал, за хладността в погледа му и за сковаването ти в някакъв литературен образ, с който ти не си идентичен, но който фиксира занапред идентичността ти пред света. Книга на копнежа по несбъднатата близост и книга на несъгласието и протеста - не обвинение, а констатация за онова, което е било.

Бащата и дъщерята

В първия том от дневниците на Макс Фриш, публикуван през 1950 г., за пръв път се споменава за дъщеря му Урсула. Тогава тя е на седем години; посред играта, в която е залисана, задава на баща си въпроса дали иска да умре. "Никой не иска да умре", отговаря бащата. "Аз искам", казва дъщерята - така поне е записано в дневника на Макс Фриш. Странен, но безобиден епизод, към който писателят по-късно отново се връща в книгите си. На млади години всъщност не желаех деца; съобщението, че съм заченал дете, ме зарадва, само доколкото то беше радостно за тогавашната ми жена. Не е много трудно да си представи човек какво е въздействието на тези думи върху първото му дете. В книгата си Урсула Прис отбелязва само: Признавам, че никога не съм го питала какво точно има предвид, но със сигурност мога да кажа, че когато прочетох това изречение, бях направо съсипана.

"Сгромолясване през всички огледала" е дебютна книга на литературоведката Урсула Прис, работила доста години в областта на лечебната педагогика, майка на четири деца. Да я виждат единствено в ролята на дъщеря на Макс Фриш определено не й допада. Същевременно тя е наясно, че мнозина я идентифицират именно с тази роля - вероятно точно затова темата става ключова в книгата й. Как е белязан животът на човек, чийто баща е световно известен писател? Не само почитателите на Макс Фриш ще бъдат привлечени от тази книга, която разказва за щастието и страданието в една много особена връзка, за чувствата на доверие и отчужденост, близост и непоносимост. Това е критична биография и автобиография, изградена не хронологично, а асоциативно - прескачаща от един спомен към друг, редяща вълнуващата мозайка на два различни и все пак докосващи се живота.

Бащата и другите жени

Урсула е на 11 години, когато баща й решава да живее отделно от семейството си. Писателят разчиства кабинета си. Изхвърля много неща - брошури, списания, купища хартия, снимки. На дъщерята, която седи в стаята и го наблюдава, подава една от снимките с думите: "Задръж я, не я изхвърляй!" Снимката е направена през 1951 г. в САЩ - Макс Фриш с две млади чернокожи жени. Дъщерята запазва фотографията, едва след смъртта на бащата през 1991 г. я предава на архива "Макс Фриш" в Цюрих. Имената на много актриси прелитаха като странни пеперуди, чиято екзотичност ясно долавях, но никога не можах да проумея, пише Урсула Прис. След пеперудите идва Ингеборг Бахман. В тази любов на бащата има особен блясък и великолепие, но тя е белязана според дъщерята и от гибелна страст, ревност и заблуди, ужасни разочарования и ужасни рани, сътресения и смърт. През 60-те години Урсула често гостува на любовната двойка - Ингеборг Бахман и Макс Фриш живеят тогава в Рим. Впечатлението, което оставя поетесата, загинала през 1973 г. при пожар в жилището й: Тя притежаваше невероятен талант и интелигентност, но в живота беше безпомощна и лесно ранима. Много ми допадаше, също както ми допадаха и другите жени на баща ми.

В средата на 70-те години Макс Фриш пише на дъщеря си от САЩ: Влюбих се още веднъж, тя е на твоите години. От автобиографичната новела "Монтаук" Урсула научава подробностите за тази и за предишните връзки на бащата. Години след смъртта му случайността я среща в Рим с мъж, в който се влюбва. Узнал коя е, мъжът ужасено възкликва: Фриш е баща ти! Тази среща става повод за книгата - миналото, от което смята, че се е отърсила, отново застига дъщерята, макар тя отдавна да е сменила бащиното си име. Оказва се, че случайният й познайник е бил приятел на Ингеборг Бахман - колко близък, остава неясно, но по всяка вероятност именно той е бил конкурентът, върху който Макс Фриш излива някога необузданата си ревност, довела го почти до самоубийство. Любовната история на дъщерята приключва, преди да е започнала, - точно във Венеция, където се разиграва грандиозната сцена на ревност в романа на Фриш "Ще се нарека Гантенбайн". Погледът му - последният, който й отправи, издаваше, че следваща среща няма да има, пише Урсула Прис.

Разголен и премълчан

Книгата й е пълна с подобни невероятни преплитания с живота на бащата, включително това, че първата й любов е към сина на Макс Фриш от неговата първа любов, а лекарят, диагностирал години по-късно смъртоносната болест на бащата, се оказва някогашният гимназист, влюбен в дъщерята. На моменти човек би могъл да помисли, че авторката едва ли не имитира романовия стил на Фриш - това впечатление е повърхностно, тя просто използва формата на "Монтаук", за да се доближи по-плътно до представата, която писателят изгражда приживе за себе си. И за да я конфронтира с друга, различна представа за него. В удивлението си към живота, в потреса от неумолимата предопределеност на любовта в различните й варианти тази книга е колкото достоверна, толкова и привлекателна.

Макс Фриш е радикален в писанията си. Това не успява да му прости дори радикалната Ингеборг Бахман. Романа "Ще се нарека Гантенбайн", в който карикатурно е изобразена в образа на Лила, тя окачествява като "кървава книга". Самата Бахман никога не публикува злъчните си литературни заклинания срещу пословично неверния любим. Единствено в романа й "Малина" читателят разпознава Фриш в образа на бащата-крокодил: крокодилът с уморено притворени очи, който понякога жадно отваря огромната си уста, от която висят парчета, парчета месо от други жени и аз се сещам за имената на всички, които е разкъсал. Отмъщение с литературни средства.

Урсула Прис не прибягва към подобно отмъщение. Тя описва въздействия и ситуации, болки и изцеляване. Рисува в сцени и образи бащата - големия разобличител, който през целия си живот се срамува да разголи себе си, който не смее да се покаже в сауната дори пред семейството си, който в болницата, опериран от рак, крие операционния белег даже от медицинските сестри. Портретът на един човек, който пише всичко за себе си и за близките си, и не разкрива почти нищо; портретът на изповядващия се, който никога не издава своята тайна: Премълчах живота си. Обслужвах обществеността с истории. В тях се разголих, знам, до неузнаваемост.

*Текстът е публикуван в DW

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

"Хей, дядо Готин!" от Пол Маккартни излeзе на български

Книгата за деца на музикалната легенда е история за вълшебни приключения на хлапаци, дядовци и баби

Проф. Светлозар Игов е носителят на "Перото" 2019 за цялостен принос

Цочо Бояджиев, Марин Трошанов, Елена Алексиева, Добромир Байчев, Хеле Далгор грабнаха отличието в своите категории

Силвен Прюдом спечели френската литературна награда "Фемина"

Ирландката Една О'Брайън получи престижното отличие за цялостно творчество

Идеи без граници. 30 интервюта със световни артисти от България (откъс)

Книгата представя колекция от забележителни постижения на съвременната българска култура по света

Жан-Пол Дюбоа е носителят на престижната награда "Гонкур"

Френският писател бе отличен за романа си "Всички хора не живеят по един и същ начин в света" - разтърсваща и носталгична книга за изгубеното щастие

"Остайница" на Рене Карабаш спечели националната награда "Елиас Канети"

Константин Илиев взе престижното отличие в раздел "Драматургия" за пиесата "Наблюдателите: Хипотеза за отвъдното"