Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Книгата за литературата" - между академичните познания и общата култура (откъс)

НОВИ КНИГИ

"Книгата за литературата" - между академичните познания и общата култура (откъс)

Изданието от поредицата "Големите идеи, обяснени просто" е с логото на Книгомания

Какво символизира белият кит в романа Моби Дик? Какво представлява художественият похват "поток на съзнанието"? И какво е общото между романите Лолита и Портокал с часовников механизъм?

Открийте отговорите в тази книга, която разглежда важни литературни течения, теми и стилове с помощта на повече от 250 художествени творби.

Книгата за литературата е написана на разбираем език, преминава гладко през литературната терминология и изобилства от остроумни илюстрации и нагледни графики, което я превръща в идеалното помагало за изучаване на световната литература, като се започне от древните епически поеми на Илиада и Махабхарата и се стигне до съвременни творби на автори като Салман Рушди и Маргарет Атууд.

Независимо дали сте ученик или страстен любител на литературата, в тази книга ще откриете множество вдъхновяващи творби, които да прочетете.

Откъс:

Следвоенна литература (1945-1970)

През 1945 г. голяма част от света все още е замаяна от трите размирни десетиле-тия - с две катастрофални световни войни и Голямата депресия между тях. В един кратък, както се оказва, период на надежда много хора се стремят да открият смисъл в разрушението и да построят отново един по-добър свят. Но с упадъка на стари империи и сили се зараждат нови и в резултат на това настъпва "сблъсъкът на култури" между Запада и комунистическия Източен блок. Следващите десетилетия преминават под сянката на Студената война и вечно присъстващата заплаха от ядрена война.

Последици от Втората световна война

Литературата в следвоенния период неизбежно е повлияна от преживяното във войната. Писателите евреи, особено оцелелите от Холокоста, като поета Паул Целан, се опитват да се примирят с ужасите от лагерите на смъртта. Немски писатели като Гюнтер Грас повдигат въпроса за срамното наследство на нацизма. В Япония цяло поколение творци изследват социалните и политически промени, последвали ядрената атака над Хирошима. Отрицателните последици се чувстват и в страните победителки във войната. В Англия Джордж Оруел, който е и ветеран от Испанската гражданска война, твърди, че победата над нацизма не е премахнала заплахата от тоталитаризъм. Във Фермата на животните и 1984 той изобразява антиутопични общества, като визира с мрачната си сатира сталинистка Съветска Русия и внушава песимистично настроение, породено от Студената война. Това настроение остро се усеща и във Франция, където преживяванията от войната и екзистенциалната заплаха от ядрената бомба пораждат нихилизъм, не толкова цинизъм. Вместо да се опитва да открие смисъл в живота, живеещият в Париж ирландец Самюъл Бекет пише В очакване на Годо, където с мрачен хумор изтъква неговата абсурдност. Освен в неговия "театър на абсурда" черен хумор може да се открие и в американски романи като Параграф 22 на Джоузеф Хелър.

Нови гласове

Неспокойната атмосфера след войната вдъхновява нови, постмодернистични техники на писане, които отразяват тази несигурност: повествованието е пълно с парадокси, фрагментирано или без какъвто и да е хронологичен ред - често излагащо множество гледни точки или представено от ненадежден разказвач.

Тези техники, развити от европейски автори като Жан-Пол Сартр и Гюнтер Грас, се превръщат във вдъхновение за ново поколение южноамерикански писатели, които създават свой отличителен стил. Сред тях са Хулио Кортасар, чийто експериментален антироман Игра на дама подронва редица литературни традиции, и Габриел Гарсия Маркес, който популяризира стила магически реализъм, вдъхновен от аржентинеца Хорхе Луис Борхес.

Навсякъде никнат нови литературни движения - особено в Африка, където много страни постигат национална независимост от европейския колониален контрол. Най-изтъкната сред тях е Нигерия, където Чинуа Ачебе издига гласа си за хората, строящи отново своята нация.

Американските писатели също продължават да утвърждават идентичността си. Когато през 50-те и 60-те години Движението за граждански права набира скорост, афроамерикански автори като Ралф Елисън описват маргинализацията на чернокожите. Същевременно в Да убиеш присмехулник Харпър Ли поглежда към въпросите на расата от перспективата на човек, израсъл в дълбокия юг. Социалните проблеми от всякакъв тип осигуряват сюжети и за новата журналистика - смес от факти и измислица, чийто пионер е приятелят на Ли - Труман Капоти.

Младежка култура

Може би най-гласовити в изразяването на следвоенната култура са представителите на младото поколение, особено в САЩ. Появява се една млада, антиинституционална култура като реакция срещу по-старата генерация, която ги е въвлякла в две световни войни и е продължила по пътя на агресията с военните конфликти в Корея и Виетнам. С хедонизма си тези млади хора реагират също срещу несигурността на Студената война и ядрената заплаха. Дж. Д. Селинджър е един от първите изразители на тревогата и бунта на подрастващите, последван от писателите от бийт поколението, чието творчество е вдъхновено от освободеността на модерния джаз и бързото темпо на рокендрола. Експериментални произведения на Джак Керуак, Алън Гинсбърг и Уилям Бъруз разширяват границите не само на формата, но и на съдържанието: техният понякога експлицитно еротичен материал довежда до действия на правосъдната система и забраняване на книги на някои места, преди да дойде време за по-либералните възгледи на 60-те години.

Големият брат те наблюдава - 1984 (1949) - Джордж Оруел

Антиутопията е жанр, описващ кошмарни видения за общество и е пълна противоположност на утопията (идеален, съвършен свят). Още от появата на Утопия на Томас Мор през 1516 г. голям брой писатели през вековете събуждат образа на различни антиутопии, за да дискутират теми като диктатурата (и комунистическа, и фашистка), бедността, измъчването и потисничеството на народа и контрол над умовете на хората. Авторите използват антиутопичните светове, за да изследват въпроси от основна важност за човечеството, изграждайки представа за възможните последици от неща, случващи се по начини, за които няма ограничения. Например Разказът на прислужницата (1985) на Маргарет Атууд вижда свят, управляван от военен режим, в който жените са лишени напълно от права и са ценни само като средство за размножаване.

Повратни точки

Антиутопиите се фокусират предимно върху въображаемо бъдеще и често върху страха какво може да произтече от новите технологии и социалните промени. Например през ХХ в. заплахата, която представлява унищожителната сила на атомната бомба и сценариите за драматични климатични промени се оказват еднакво силни източници на антиутопии. 1984 на Джордж Оруел е най-известната модерна антиутопия. Страхът на Оруел от надигащия се сталинизъм е в основата на романа. Въпреки че Оруел вярва в демократичния социализъм, той разглежда създадения СССР - в който цялата власт е концентрирана в ръцете на една политическа партия - като всичко друго, но не и социалистически. Той става свидетел и на разцепването на силите, борещи се срещу Франко в Испанската гражданска война през 1936 г., когато просталинистите се обръщат срещу онези, които се очаква да са техни съюзници. Оруел вече е нарисувал мрачната картина на подобно предателство във Фермата на животните (1945). Освен това той разполага и със своеобразен шаблон за това ново произведение - света, обрисуван от Евгений Замятин в Ние (1924), в който индивидуалната свобода вече не съществува. 1984 изобразява тоталитарно общество, което манипулира гражданите си чрез пропаганда и превръщане на истините в лъжи, за да поддържа политическата си власт. Това антиутопично общество е далеч по-мрачно - в него липсва надеждата, която революцията във Фермата на животните първоначално вдъхва; в него отделните хора са се превърнали просто в зъбчати колела на системата.

Краят на историята

Първите думи в 1984 - "Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа" - карат читателя да застане нащрек пред факта, че дори характерът на времевата структура на деня е изменен. Уинстън Смит, протагонистът в романа, влиза в своя жилищен блок. Той е гражданин на Лондон, главен град на Първа писта (някога позната като Великобритания) в провинция Океания - една от трите трансконтинентални държави, които съществуват след глобална ядрена война. Плакати изпълват пространствата по стените с образа на едно лице - "на около четирийсет и пет годишен мъж с гъсти черни мустаци и сурови красиви черти", чиито очи "те следват, накъдето и да се обърнеш". Надписът под него гласи: "ГОЛЕМИЯ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА". Големият брат е лидерът на партията, която управлява Океания.

Светът, който Смит населява, се управлява от елит. Масите ("проли"), които представляват 85% от населението, са контролирани от четири министерства на парадокса: Министерство на мира, което се занимава с войната; Министерство на любовта, което поддържа законността и реда; Министерство на изобилието, което контролира икономиката; и Министерство на истината, което отговаря за новините и образованието на масите и използва пропаганда, за да контролира мислите на хората. Един от основните проводници на контрола е новговор, езикът на Министерството на истината, което диктува истината за миналото, както и за настоящето. Историята се ревизира и пренаписва, за да съответства на променящите се диктати на държавата. Самият Уинстън Смит работи в Министерството на истината: редактира исторически документи и изгаря оригиналните, като ги пуска в "дупка на паметта". Историята, както разбира читателят, е прекъсната: "Не съществува нищо освен безкрайното настояще, в което права е единствено партията."

Всевиждащото правителство

Мрежа от телевизионни екрани, камери и скрити микрофони работят, за да шпионират и подслушват населението: те се управляват от Полицията на мисълта, която отговаря за защитата на управляващата партия.

Бунтът на обикновения човек

Оруел потапя читателите си в този противен тоталитарен свят, преди да разкрие, че Уинстън Смит е зает с осъществяването на важен акт на непокорство. В своя малък апартамент, доминиран от инструмента на партийния контрол (телевизионния екран), Смит започва да пише собствената си история в дневник, с който се е сдобил на старо - престъпление, което се нарича себеизразяване. Героят знае, че не може да се върне назад и нещо повече - че е "самотен призрак, изричащ истина, която никой нямаше да чуе". И все пак продължава да пише. Уинстън Смит е обикновеният човек в романа - презимето му е толкова обичайно, за да внуши, че в него няма нищо необикновено или специално. Тъкмо това качество прави подривната му дейност възпламеняваща: ако всеки Смит или Джоунс се надигне срещу обществото, ще последва революция. Използването на име с обичайно звучене на английски език е отглас от псевдонима Джордж Оруел, избран от Ерик Блеър малко преди издаването на първата му книга На дъното в Париж и Лондон (1933), за да избегне евентуално неудобство за семейството си. Изобразяването на обикновения човек Смит като бунтар, човек, който отстоява собствена позиция за истината, възправяйки се против партийната машина, му осигурява един потенциален поддръжник. В лицето на Джулия той намира другар в дисидентството и любов. Тя е по-млада от Смит и явен вдъхновител на младежката антисекс лига, но предава на Смит бележка с простичкото послание "Обичам те". Тяхната връзка сама по себе си е бунт, сексуално престъпление. И все пак тайната им любов не може да трае дълго, скрита зад фасадата на тяхното покорство пред Големия брат и управниците на Океания.

Държавни врагове

Всепризнатият враг на държавата е Емануел Голдщайн, бивш лидер на партията, който сега оглавява съпротивителното движение, наречено Братството. Голдщайн е презирана фигура (като Лев Троцки в Сталиновия СССР - двамата даже имат еднакви кози брадички), използвана, за да обединява гражданството на Океания чрез ежедневния ритуал "Двеминутка на омразата", по време на който се хвърлят обиди срещу образа на Голдщайн на "телеекрана".

В книжарница за стари книги Смит отваря издание без име и заглавие на корицата. Книгата е Теория и практика на олигархичния колективизъм на Емануел Голдщайн. Оруел вмъква цели страници от това произведение в текста на 1984, за да приближи читателя до протагониста бунтар и социалните теории, довели до настоящето. Тази книга в книгата е начин да се попълни част от фона на историята, обяснявайки възникването на Океания и другите супердържави Евразия и Изтазия по време на глобалната реорганизация след Втората световна война и разкривайки истината, че всички супердържави се основават на сходни идеологически конструкти, за да държи покорно населението си. Убедителността на откъсите от книгата на Голдщайн разкриват изкусителната сила на словото. Едно от най-големите наследства, оставени от 1984, е богатството от думи и фрази, промъкнали се от новговор в английския език. Големия брат, сексуално престъпление, престъпна мисъл и стая 101 са само шепа от най-често използваните езикови творения на Оруел.

Майсторска манипулация

Начините, по който държавата може да манипулира и контролира своите граждани, са ключови теми в 1984. В една тоталитарна система индивидуалният избор и начин на живот до голяма степен се извършва под диктовката на висшестоящата власт. Управляващата партия в Океания показва, че е решена да си запази властта, отслабвайки личните връзки и изкоренявайки доверието и взаимността. Оруел проследява психологическите и физическите методи, чрез които държавата може да принуждава - скрито или явно, да се опитва да смаже човешките чувства и да пречупи човешкия дух. Както отбелязва Джулия: "Всички си признават. Нищо не можеш да направиш." Преживяванията на Уинстън Смит разкриват как държавният апарат действа върху човешкия индивид, карайки читателя не само да усеща болката му, но и желанието да се бори с машината по всякакви възможни начини.

Модерно послание

Още отначало 1984 се приема изключително положително от критиката заради оригиналната си мрачна визия. С времето книгата стига навсякъде по света - преведена е на 65 езика и получава нова, зрителска публика благодарение на филмовата версия, излязла през 1984 г., с режисьор Майкъл Брадфорд и Джон Хърт в ролята на Уинстън Смит.

Значимото послание в сърцето на антиутопията, изобразена в 1984, е опасността да позволим на онези, които ни управляват, да поемат твърде голям контрол над нас. В днешната глобализирана модерна епоха на масово наблюдение предупреждението на Оруел отеква по-силно от всякога.

Откъсът от "Книгата за литературата", публикуваме с любезното съгласие на издателя "Книгомания".

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

"Възхвала на мащехата" - изящен изказ, поезия, живопис, музика (откъс)

Първата еротична книга на Марио Варгас Льоса е непомръкващ шедьовър в творчеството на Нобеловия лауреат

Какво свързва Патрик Мелроуз, Сейнт Обин и Бенедикт Къмбърбач?

"Чудо голямо" - първият том от култовата поредица за Патрик Мелроуз излиза и на български (ОТКЪС)

"Дом" - шеметното преследване на Харлан Коубън (откъс)

Коубън, който е първият чуждестранен писател, получил най-престижното британско отличие за криминална литература "Бестселърна кама", ви очаква с нов роман

"Публични комуникации в изкуството" на проф. д-р Любомир Караджов излезе от печат

Топ PR експертът не пропуска да коментира и въпроса за "PR, публичност и медиен лобизъм в изкуството"

Отиде си световноизвестният македонски драматург Горан Стефановски

Той почина в Лондон на 66-годишна възраст. Новината съобщиха от НАТФИЗ, където неотдавна творецът гостува

Пъстрата мозайка от чудаци на Луиджи Пирандело (откъс)

Новоизлезлите 14 "Новели за една година" будят тъга, усмивка, удивление, съчувствие, подтикват към размисъл за многоликата човешка участ