НОВИ КНИГИ
Бестселърът "Истини и митове за успеха" от Ерик Баркър излезе на български език (откъс)
Книгата вече е на книжния пазар с логото на Издателска къща "Хермес"
Редактор : / 1177 Прочита 0 Коментара
"Истини и митове за успеха"* от Ерик Баркър, издателство "Хермес", корица (Снимка: Издателска къща "Хермес")Забравете всички съвети за успех! "Истини и митове за успеха" от Ерик Баркър ще ви разкрие истинските - понякога шокиращи - механизми на големите постижения.
"Тази книга търси да открие кое носи успех в реалния свят. Имам предвид житейски успех, а не просто правенето на пари. Кои са нагласите и начините на поведение, които ни помагат да постигнем амбициите си в избраната от нас сфера била тя професионална, или лична? Много са книгите, които разглеждат само едната страна на медала или излагат теория без никакво приложение. Ние обаче ще обърнем внимание на онова, което дава резултати, а после ще усвоим стъпките, които ще ни помогнат да достигнем желаните цели." - Ерик Баркър
Автор на популярен блог за личностно развитие и общуване, Ерик Баркър споделя с хилядите си последователи практически съвети, основани на научни данни. Написана с прекрасно чувство за хумор, което прави и най-сухите факти да звучат забавно, и пълна с мъдри прозрения от реални ситуации, тази книга дава изненадващи отговори на въпроси като:
Защо отличниците рядко стават милионери;
Кой е начинът да получиш повишение: трудолюбието или подмазването;
Какво можем да научим за доверието от бандитите и пиратите;
Кое е по-важното - какво знаеш или кого познаваш;
Как да постигнем баланс между работата и личния живот, възползвайки се от стратегията на Чингис хан и грешките на Айнщайн.
Ако сте почитатели на "Тънкото изкуство да не ти пука" и се чудите кое да бъде следващото ви четиво, "Истини и митове за успеха" може да се окаже точно за вас.
Ерик Баркър е завършил Пенсилванския университет. Има магистърска степен по бизнес администрация от колежа в Бостън и магистърска степен по изящни изкуства от Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Бил е сценарист в Холивуд за проекти на "Уолт Дисни", "Туенти Сенчъри Фокс" и "Революшън Студиос".
Ерик Баркър изнася лекции и пише статии за някои от най-престижните вестници и списания. Той е създател на блога Barking Up the Wrong Tree, който има хиляди последователи.
На въпрос: "Коя е най-оспорваната идея от книгата, твърдението което хората приемат най-трудно? И кой подход бихте им препоръчали да въведат в ежедневието си.", авторът отговаря така:
"Никой никога не подлага под съмнение увереността като фактор за успеха. Никой досега не ми е казвал: "Иска ми се да не съм толкова уверен.". Не съм виждал и книга, която да твърди, че хората трябва да имат ниско самочувствие - сигурно, защото няма да се продава добре. Но според мен самоувереността може да се окаже проблем. Тя може да прерасне в нарцисизъм и високомерие, което ни спира да задаваме въпроси, да подлагаме под съмнение, да учим. Прекалената самоувереност обикновено води до провал, а често може да се превърне в зависимост - кара ни да смятаме, че трябва да убиваме по един дракон всеки ден, за да се чувстваме удовлетворени от себе си. А когато не успеем да постигнем някоя заветна цел, самочувствието ни се срива. И така се оказваме затворени в един порочен кръг, който ни кара постоянно да се доказваме.
Аз препоръчвам будистката концепция - вместо да се убеждаваме колко сме страхотни, трябва да гледаме по-реалистично на нещата и да се научим да си прощаваме, че не сме перфектни."
Откъс от книгата "Истини и митове за успеха" от Ерик Баркър
Ако ви кажех, че синът ви ще има прекалено дълга горна част на тялото, твърде къси крака, огромни длани и стъпала и тънки и дълги ръце, едва ли ще подскочите от щастие. Обективно нито една от тези дадености не звучи като нещо "добро". Когато обаче за тези дадености чуе опитният треньор по плуване, той ще види единствено олимпийско злато.
Майкъл Фелпс би трябвало да бъде смятан за един от "Х-Мен" - мутант със свръхчовешки способности. Физически съвършен ли е той? Съвсем не. Фелпс не може да танцува. Дори не тича много добре. Всъщност като че ли не е създаден да се движи по сушата. В свои материали за "Ню Йорк Таймс" обаче Марк Ливайн и Майкъл Соколов представят комбинацията от чудатите му черти като нещото, което го прави уникално подходящ кандидат за ненадминат плувец. Да, той е силен и жилест, но за височината си от 193 см пропорциите му не са нормални. Има къси крака и дълго тяло - все едно е кану. И несъразмерно големи длани и стъпала - по-скоро "плавници". Ако изпънете ръце встрани, разстоянието между върховете на пръстите на едната и на другата ръка би трябвало да е колкото височината ви. Не и при Фелпс. Неговият "размах на крилете" е малко над 200 см. По-дългите ръце означават по-мощни удари в басейна. Фелпс се присъедини към олимпийския отбор на САЩ на 15-годишна възраст - нещо, което не беше правено от 1932 година. Най-голямото предизвикателство за него като плувец? Гмуркането. При скачането си той е по-бавен от повечето плувци. Фелпс просто не е създаден за движение извън водата. И това чудовище е повече от обещаващо - той е спечелил повече олимпийски медали от който и да е друг за всички времена.
Как се отнася това към успеха извън спорта? Според учените Уенди Джонсън и Томас Бушард гениите също могат да се смятат за обещаващи чудовища. Докато Майкъл Фелпс е непохватен на сушата, Глен Гулд изглежда безнадежден случай в изисканото общество. И двамата обаче се реализират успешно благодарение на правилната среда....
Ние твърде често лепим етикети като "добър" или "лош", когато правилното определение може да е просто "различен"....
Клиничният невропсихолог д-р Дейвид Уийкс пише: "Ексцентриците са мутациите на социалната еволюция, които осигуряват интелектуалния материал за естествения подбор". Това може да са орхидеи като Глен Гулд или обещаващи чудовища като Майкъл Фелпс.
Джон Стюарт Мил е казал: "Фактът, че толкова малко от нас дръзват да бъдат ексцентрици, бележи главната заплаха на нашето време".
В правилната среда лошото може да бъде добро, странното - прекрасно.