"ФРЕСКИ И ЗВУЦИ"
Малко познати моменти от живота на Марин Големинов представя изложба в галерия "Средец"
Експозицията по повод 110 години от рождението на големия български композитор беше открита от неговата внучка Лили Големинова
Редактор : / 2873 Прочита 0 Коментара
Лили Големинова - внучка на маестро Марин Големинов представя изложбата (Снимка: Галерия "Средец")С изпълнение на творбата "Младежки албум за пиано" в галерия "Средец" на Министерството на културата беше открита изложбата "Фрески и звуци", посветена на 110 години от рождението на академик Марин Големинов. На рояла произведения от един от най-големите ни композитори, музикален критик, диригент, педагог и общественик изпълни Анжела Тодорова, възпитаничка на Националното музикално училище в София. Прозвучаха и три импресии - "Пиеро", "Песен" и "Фреска", вдъхновила заглавието на изложбата.
20 пана със знакови мигове от живота на Големинов - снимки, ръкописи, писма, дипломи, са включени в изложбата. Материалите са от личния архив на внуците на Марин Големинов - Лилия и Стефан, а някои от снимките са предоставени от рода Сугареви. Експозицията ще остане в галерия "Средец" до 30 ноември.
Композиторът и диригент проф. Пламен Джуров, един от изявените ученици на Големинов, разказа лични спомени и любопитни моменти от работата си с него. "Той споделяше знания, опит, но не говореше за себе си. В тази изложба сега виждам много от неговия личен свят, част от живота му, която е била скрита. Марин Големинов "внесе" в нас много повече, отколкото са рамките на музиката. Той беше енциклопедист, човек с широки познания и в крайна сметка човек си задава въпроса: кое научих повече от него - чувствителност към живота, чувствителност към естетичното или строго професионалните изисквания да пишеш музика", отбеляза проф. Джуров.
Сред гостите беше и Райчо Христов, председател на Музикалното сдружение "Марин Големинов".
проф. Пламен Джуров на откриавнето на изложбата (Снимка: Галерия "Средец")
Марин Големинов е роден в Кюстендил на 28 септември 1908 г. в семейството на юриста Петър Големинов и Райна Гребенарова. Скоро семейството се премества в Горна Джумая (днешен Благоевград). Големинов завършва Софийската консерватория (като цигулар при Тодор Торчанов) и заминава да учи в Париж. Неговото име е в галерията на най-изявените студенти на Скола Канторум във френската столица, където учи композиция при Венсан д"Енди, Пол льо Флем, Ги дьо Лионкур. Успоредно посещава лекции по философия и естетика в Сорбоната. По-късно специализира в Мюнхен, където пък кристализира неговата идея за написването на танцова драма. Големинов се връща в България, учителства в Първа мъжка гимназия.
През 1942 е премиерата на "Нестинарка" (по разказа на Константин Петканов) на сцената на Софийската опера. Тя предизвиква истински фурор и за една нощ Големинов става известен. Операта му "Ивайло" е първата, която е поставена на хълма Царевец във Велико Търново. С нея се слага началото на традицията там да се представят опери. Тогава - през 1985 г. спектаклите на "Ивайло" са посетени от над 14 000 зрители. Квартетите на Големинов са сред най-добрите образци на този жанр у нас. Два от тях - "Старобългарски" и "Микроквартет" се изпълняват изключително често и днес, не само у нас, но и в Европа и САЩ.
През 1963 г. Марин Големинов пише своя уникален "Концерт за струнен квартет и струнен оркестър", с който отваря нова страница в своето творчество - модерна, с лаконичен израз, все така с най-доброто от европейската музикална естетика, но вече с типичен големиновски изказ. Посветена на квартет "Димов", тази творба продължава да се свири непрестанно, дори през 2008 именитият виенски квартет "Щойде" представя произведението на Големинов в София. Други негови творби, неизменна част от българската класика, са "Симфонични вариации по тема от Добри Христов" (чиято премиера е във Франкфурт и успехът е така зашеметяващ, че се "налага" изпълнителите да се излизат да се покланят над 10 пъти; "Пет скици за струнен оркестър", "Малка сюита за соло цигулка", "Три песни по картини на Майстора". Сред музикално-сценичните творби на Големинов са оперите "Зографът Захарий" (на премиерата Никола Гюзелев пее и рисува на сцената) и "Тракийски идоли", балетът "Дъщерята на Калоян". Марин Големинов е между най-добрите оркестратори в историята на българската музика. Освен композитор Големинов е също критик, диригент и професор в музикалната академия.
Сред неговите ученици са Георги Минчев, Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов, Димитър Христов и др. Сам казва, че винаги е обичал да пише и ноти, и думи. Сред трудовете, които публикува, е "Зад кулисите на творческия процес" - уникално издание на български и френски, изследващо процеса на създаване и интерпретация по наистина иновативен начин. Неговата танцова драма "Нестинарка" е най-играната извън страната българска музикално-сценична творба. "Нестинарското хоро" е емблематично за българската музика произведение, което продължава непрестанно да звучи и у нас, и зад граница.
С него България "пое" европредседателството в първия ден на 2018. "Нестинарка" е поставяна в Чехия, Германия, Русия. Представяна е от балета на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт, а във версията, която Маргарита Арнаудова създава за балет "Арабеск", е играна в над 50 държави. Широко скроен, енциклопедична личност, истински европеец, Марин Големинов далеч преди да влезе страната ни в ЕС казва, че културата ни отдавна е в Европа. За разлика от много други композитори от своята генерация, творецът винаги подкрепя младите композитори, авангардните идеи, иновативното мислене. Известен е със специфичното си чувство за хумор, със способността си да оцени и обобщи всяка ситуация само с няколко, изключително добре подбрани думи. Неговият ученик Стефан Драгостинов е категоричен, че името му казва всичко - "Голем" и "Нов". Марин Големинов умира на 19 февруари 2000 г., след като дочаква новото хилядолетие.
Живял 91 г., той е свидетел на всички паметни и повратни събития на ХХ в. Една от последните му творби се нарича "Възкресение за живите". Из дневника на Марин Големинов - "Три месеца след премиерата в София през 1942 година Софийската опера трябваше да присъства на визита в операта във Франкфурт на Майн. "Нестинарка" беше включена в програмата. Във Франкфурт излезе много хубава критика в списанието, основано от Шуман. Може би светците Константин и Елена са били надвесени над рождената люлка на творбата! И така с тяхна благословия и до днес "Нестинарка" изгаря върху жаравата, за да възкръсне като феникс от пепелта." През 2016 г. в Кюстендил е учредена Национална награда за ярко присъствие в музиката на името на акад. Марин Големинов. Нейни първи носители са камерният ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров (състав, на който и Големинов е бил диригент), проф. Павел Герджиков и балет "Арабеск".