ВОЙНАТА И ИЗКУСТВОТО

Кете Колвиц: Съдба, контекст, позиция в "Двореца"

Изложбата продължава до 16 юни 2024

Редактор : Impressio / 21 май 2024 / 11:32 477 Прочита 0 Коментара

Кете Колвиц (1867-1945) Нападение, пети лист от цикъла „Въстанието на тъкачите“, 1897 (Източник: Национална галерия)

Още

Явор Цанев и неговите "Метаморфози" в Двореца

НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ представя КЕТЕ КОЛВИЦ: СЪДБА, КОНТЕКСТ, ПОЗИЦИЯ до 16 юни 2024

Двореца, пл. "Княз Александър I" №1

Творби, които подчертават основните пластически и философски аспекти и в търсенията на авторката, и във връзките ѝ с изкуството на едни от най-изтъкнатите с естетическата и техническата си виртуозност художници на ХХ век - Макс Слефогт (1857 - 1920), Макс Либерман (1847 - 1935), Теофил-Александър Стайнлен (1859-1923), Луис Коринт (1858 - 1925), Ернст Барлах (1870 - 1938), Хайнрих Циле (1885 - 1929), Ото Дикс (1891 - 1969), Оскар Кокошка (1886 - 1980), Ото Нагел (1894 - 1967) и др.

Сбирката, която галерията ни притежава от тези имена и която за първи път се показва цялостно, представят майсторството им и същевременно разкриват в дълбочина техния хуманистичен светоглед.

Кете Колвиц, Жена със скръстени ръце, 1898 – 1899 (Източник: Национална галерия)

Независимо че са представители на различни направления в изобразителното изкуство, посочените имена са свързани както с основни моменти от творческата и житейска биография на Кете Колвиц, така и в общата тенденция на възгледите си спрямо историята, обществото и културата.

Кете Колвиц (1867-1945) Младо семейство, 1904 (Източник: Национална галерия)

Кете Колвиц, обединяващата фигура в експозицията, е най-известната германска художничка за своето време, а и до днес. Стилът ѝ се утвърждава въпреки постоянната съпротива на официалната власт относно творчеството й - изкуство разтърсващо, обърнато към най-драматичните и универсални човешки стойности, с емоционален ангажимент за социална съвест и пацифизъм.

Нейните графични и пластични произведения са съдбовна част и от онова, което тя самата преживява рамо до рамо до нарисуваните от нея образи: чрез чувствата на оплакващата мъртвото си дете майка и на жените, отчаяно искащи да избавят децата си от войната, мизерията и глада.

Кете Колвиц (1867-1945) Поривът (позната и под заглавието „Развихряне на бурята“), пети лист от цикъла „Селската война“, 1903 (Източник: Национална галерия)

Кете Колвиц (1867-1945) Съкрушени, 1901 Графиката е била предназначена като последна страница от цикъла „Въстанието на тъкачите“, но впоследствие не е включена към него (Източник: Национална галерия)

Георг Грос (1893 – 1959) Композиция, 1921 (Източник: Национална галерия)

Оскар Кокошка (1886 - 1980) Пиета, 1914 (Източник: Национална галерия)

Тя е първата жена професор в Берлинската художествена академия на изкуствата, където ръководи майсторския клас по графика, преди нацистите да я принудят да напусне поради нейните антифашистки, антивоенни и творчески позиции.

Медиен партньор: Българска телеграфна агенция.

Ловис Коринт (1858 – 1925) Композиция, 1919 (Източник: Национална галерия)