ИЗКУСТВОТО И НАУКАТА
Изложба с формулата на водата, като Живот и Смърт
Авторите на "Н20/2Н20" са българи, с годишна награда от ЮНЕСКО
Редактор : / 1025 Прочита 0 Коментара
Авторите й са българи, наградени от ЮНЕСКО. От 15-и т.м. до 15-и септември в „Галерия + 359” ще бъде представена една любопитна арт инсталация с лого... формулата на водата - Н20/2Н20. Авторите й са Нина Ковачева и Валентин Стефанов.
Идеята за арт инсталацията идва от един научен факт - че молекулата на водата H2O е важна неорганична съставка на всички организми. Без нея животът е немислим, а фактът, че тя е в основата на живата природа е едно от най важните доказателства за нашия единен произход.
Неслучайно наричат водата "извор на живот", а нейните разнообразни превъплъщения, форми, цветове и звуци - такива, каквито съществуват в природата, се асоциират с положителни емоции, здраве и чистота.
Те участват в различни практики за релакс и медитация и са източник на себепознание.
С такива мисли възниква сайт специфик инсталацията, която е измислена за Водната кула в Лозенец - сграда, построена да съхранява огромен, но вече празен резервоар за вода.
Втората част от заглавието - другата формула - 2Н20, визира така наречената "тежка вода", която наглед е подобна на Н20, дори има сходни химични свойства, но има по-голяма молекулна маса от обикновената вода и специфични физични свойства. Тежката вода се използва като неутронен забавител при ядрени реакции не само в централи за ядрена енергия, но и при направата на атомни бомби.
Обединени двете формули символизират синтеза в невидимата същност на природата, която не подлежи на еднозначно описание и клишета.
Полето на сблъсък на Н20 с 2Н20 е Водната кула. Резултатът - водна пара, в която архитектурните форми, визуалните детайли, дистанцията между минало настояще и бъдеще както и опитът да се очертаят ясни рамки в названията на нещата, губят своята категоричност.
Зрителят тръгва нагоре по виещата се около стените на кулата стълба, сякаш преминавайки на линията между живота и смъртта, за да достигне до огледалните отблясъци на водата. А там е и формулата на един от елементите, способстващ за верижната реакция за атомен взрив.
Това не е ли един физически интелектуалния парадокс?!, провокират ни авторите. Не трябва ли преди да пристъпим към природния свят и мястото на човека в него, да освободим мисловната си енергия и да си наложим граници?!
Пара, звук и 3D изображение на молекулата на водата в дима, буквално ще "потопят" зрителите в една специална атмосфера, в която могат да поразсъждават върху тези въпроси.
В полумрака на второто ниво са инсталирани две големи кристални вази, във всяка от които чрез видео прожекция изплува, поемайки глътка въздух преди да се потопи отново в кристалното дъно, образът на всеки един от авторите. Звукът от поемането на спасителната глътка въздух раздира пространството.
В частта, заграждаща се от виещата се стълба на Кулата, се изсипва воден стълб. Течението е мощно, мътно, влачещо отломки.
Изкачвайки спиралата около изливащата се водна маса, зрителят достига последното ниво, в което, чрез система от огледала стените и тавана са осеяни с отблясъци, напомнящи водна повърхност, в която се чете формулата на тежката вода 2H2O. Тя има вид, подобен на обикновената вода H2O, но това е заблуда - изглежда така само на пръв поглед. Масата на молекулата й води до огромни качествени изменения, способни да предизвикат атомен взрив.
Така водата вече не е само символ на живот, но и на смърт.
Звукът на инсталацията спомага за емоционалното осмисляне на тази разлика.
Основната тема е изградена на принципа на повтаряща се, многопластова мелодия. Тя посреща зрителя още при влизането му в галерията и го съпътства през цялото време. Към основната тема, в зависимост от ситуирането на зрителя, се наслагват двата звука - единият от болезненото поемане на въздух, а другият - от грохота на падащата вода.
Кои са авторите на тази изключително любопитна арт инсталация?
Нина Ковачева и Валентин Стефанов работят и живеят заедно вече няколко десетилетия. Автори са на много видеa и видео инсталации, предназначени за фасади на музеи, обществени сгради и други публични пространства. На IV-ото Биенале за Съвременно Изкуство в Цетине, Черна Гора, получават годишната награда на ЮНЕСКО. През 2005 създават "Фази на натрупване и Отнемане в Ограничено Пространство", видео инсталация предназначена за фасадата на Национална Галерия, София. Имат изложби в много страни по света: Германия, Южна Корея, Англия, Китай, Франция, Румъния и др.
Изложбата им в "Галерия + 359" ще продължи до 15-и септември т.г.
Изглежда доста интригуваща и буди сериозно любопитство да я посетим.
Снимки: „Галерия + 359”
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}