МУЛТИДИСЦИПЛИНАРНИ АРТИСТИ
Изкуството проговори езика на технологиите
17 метра арт стена отразява пулса на Варна
4726 Прочита 0 Коментара
Източник: Веселин Желев
Въпреки че в световен мащаб се говори, че технологиите са извели изкуството на едно ново и мащабно ниво във вселенското пространство, истината изглежда по-различна. Още през 1955 г., по време на традиционното арт изложение Paris Movement, прочутият швейцарски скулптор Жан Тингели предизвиква истински смут, но и възхищение сред колегите си, когато представя първия робот в изкуството.
Машината, която скицира рисунки, е представена и на първото биенале във френската столица, през 1959 г., по време, на което критиката определя създателя на прочутия фонтан Стравински пред центъра за съвременно изкуство "Помпиду" за визионер.
60 години по-късно, екип от артисти и компютърни специалисти разработват проект "Новият Рембранд", в който създават алгоритъма на изкуствен интелект, свързан с принтерна машина, така че да започне да принтира в 3D формат рисунките на Рембранд.
Работният процес отнема две години, но на финала АЛ, както го наричат всички, започва да принтира с особена честота копията на прочутите рисунки на нидерландския майстор на светлината.
Музеят "Соломон Гугенхайм" в Ню Йорк (Снимка: iStock by Getty Images)
Някои сравняват особената близост между изкуството и технологиите като кутията на Пандора, която крие рискове и обещава неприятни изненади. В същото време директорът на музея "Гугенхайм" в Ню Йорк - Ричард Армстронг е категоричен, че прогресът е най-важното нещо и демократичността на изкуството предполага навлизането на технологиите в изкуството и заради възможността все повече и различни групи хора да откриват смисъла му - чрез допир, аромат, слух, а не само традиционния формат на съзерцание - чрез очите и погледа.
Първата стъпка бяха виртуалните разходки из музеи и галерии преди години, докато сега в активна фаза е директната колаборация между артистите и технологиите. Ето няколко добри примера в тази посока, макар критиката все още да се разделя на два лагера - дали това е крачка напред или крачка назад.
Намерете артиста
Марина Абрамович (Снимка: Getty Images)
Може би най-смелият в "разсъбличането" на спомените и истинските истории от живота си артист - Марина Абрамович също не се посвени да посегне към "забранения плод" - ябълката на познанието, облечена във формата на виртуална реалност. Преди три години, тя използва този технологичен трик, за да привлече нова публика и да за провокира отново директен контакт със зрителите.
Публиката бе поканена да сложи необходимите технически средства, за да бъде заедно с липсващия в реалността артист. Когато зрителите слагат шлема, попадат в света на Марина, която изнася целия си артистичен пърформанс там - в онова магично и понякога странно, защото не съществува наистина, пространство наречено VR - виртуална реалност. Критиката го нарече "умен подход да събереш публика, да я сложиш на дивана и да я накараш да вярва, че артистът е там!"
Артистът на родна земя
Родният пример, които перфектно изобразява вече почти неразривната връзка между изкуство и технологии се намира във Варна. Там, преди броени дни, изгря нова 17-метрова арт-стена, създадена от креативната сила на мултидисциплинарния артист Ели Жотева, в колаборация с Филип Морис България.
Мюрълът е естествено продължение на вълнуващите арт колаборации с български артисти, които бранда започна през миналата година. Разположена на култовата локация- входа на Морска гара, арт-стената улавя пулса на Варна и елементите на лятото, преплитайки ги с ценностите, които бранда споделя.
Изображението носи посланието за значението на многообразието, като двигател на прогреса, подчертава важността да сме заедно и издига на пиедестал идеята за уникалността във всеки един от нас. Приносът на изкуството за градската среда пък е подчертан от 3D перспектива на варненски сгради, вплетени в изображението. За създаването на този проект Ели Жотева, обединява класически похвати с фотография и дигитални медии, изграждайки мост между изкуството и технологиите.
Смело можем да кажем, че Ели Жотева е сред най-изявените родни посланици на идеята за абсолютната свързаност между арт и технологичния свят. Тя е професор по визуални ефекти в университета Дрексел във Филаделфия, преподава уроци по фотограметрия и добавена реалност в houdini.school и води международни семинари по волуметрично кино с колектива си current.cam.
Високо, високо
На 83 годишна възраст, легендарният британски художник Дейвид Хокни откри света на технологиите и бързо го приложи в своята работа. Така например, една от последните му изложби в Париж, в прочутия музей De L"Orangerie, вдъхновена от пролетта във всичките й измерения, бе изцяло изградена от рисунки, създадени на неговия iPad.
Със специално създаден за него софтуер, майсторът на детайла успя да сътвори не само силно въздействаща и докосва картина, но и дигитален арт обект с височина 90 метра.
Продавачът на изкуство
Джеф Кунс (Снимка: Getty Images)
Американският художник Джеф Кунс пръв усети притока на свежа "кръв" в банковите си сметки и благодарение на технологичната революция. Артистът, който е известен с това, че има цял екип около себе си, който изработва зададените по негови скици скулптори, стартира успешно партньорство със Snapchat. Благодарение на апликация, посетителите на няколко от изложбите му в Ню Йорк, Лондон и Рим успяха да видят несъществуващите на живо картини и скулптори.
По-късно, един от най-бързо ориентиращите си в света на изкуството и парите креативен ум, се впусна в изработването на дигитални изображения и позиционирането им на NFT пазара. Кунс се оказа един от първите консуматори на благините на метавселената и там се чувства точно на мястото си.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}