Дарина Пеева, Росица Гецова и "Скритият камък"

Дарина Пеева и Росица Гецова, представят от 1 до 15 юли 2021 интерпретация на скрития камък в галерия "Аросита"- огледална инсталация, графика, обекти и видео, различен начин да открием скритото в себе си или да извадим нещата, които крием.

Галерия "Аросита", ул. Врабча 12 Б, София. Вернисаж: 01 юли, 17:00-20:00 ч.

Храмът Рьоан-джи е известен със своята знаменита градина с камъни в Киото, Япония. Той е от голямо културно и историческо значение и е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Рьоан-джи е построен от Хосокава Кацумото през 1450 г.

Петнадесет черни необработени камъни, организирани в пет групи, от която и да било гледна точка на посетителите в градината от този ред на 15-те камъка винаги един е извън погледа, скрит от другите камъни. Всеки вижда 14 камъка от своята гледна точка. Градината е символ на учението на дзен будизма, осъзнаване на текущия момент и прозрението в същността на нещата чрез личния опит.

Галерия "Аросита"

Какво е значението на градината? Някои оприличават пейзажа ѝ с острови в бурен поток, а други - с появяващи се от мъглата планински върхове. Има и такива, които смятат, че градината не символизира нищо, а е просто абстрактна подредба на обекти в пространството, която цели само и единствено да провокира медитация.

От определена гледна точка разположението на камъните напомня формата на дърво, позната ни от природата, но дори това вероятно е спекулативна, чисто визуална интерпретация. Може би някъде там се крие и тайната при създаването и съзерцаването на градината - да отнемем на погледа способността "да гледа визуално". Едва тогава ще видим скритото - може би петнайсетия камък.

По десетки начини се тълкува същността, която е вложил преди векове мъдрият монах в петнайсетте необработени камъка, пръснати по белия пясък. Прави се крачка около пясъчния правоъгълник и отново се виждат четиринадесет камъка. Петнадесетият - същият, който досега е останал скрит, сега се оказва сред тях, а изчезва друг.

Следваща крачка - същият гениално планиран хаос се осъществява отново - оказва се, че откъдето и да погледнеш, един от камъните винаги остава скрит. Това е нагледен модел на познанието и езотерична метафора.

Автор: Дарина Пеева (Източник: Галерия "Аросита")

Колкото и да търсим, непременно нещо ще остане неизвестно, непресметнато, несъобразено. Сигурни сме, че виждаме всичко, и не ни и идва наум, че има още нещо, което не виждаме. Можете да попитате пълната с хора галерия от противоположната страна на градината - те виждат абсолютно еднакъв брой камъни. Но всеки вижда своите четиринадесет камъка.

Може би смисълът на градината е в това, че хората възприемат едно и също нещо по различен начин, всеки - по свой? И при това на никой от източните хора не му идва наум да твърди: "Аз виждам света правилно, а останалите - не.