ПАМЕТ БЪЛГАРСКА
Паметна вечер, посветена на Антон Дончев, ще се състои в БАН
Събитието ще е на 22 май
Редактор : / 397 Прочита 0 Коментара
Снимка: BulFotoПаметна вечер, посветена на Антон Дончев, ще се състои в сградата на Българската академия на науките (БАН), съобщават от издателство "Захарий Стоянов" и БТА.
Събитието ще е на 22 май.
Антон Дончев (1930-2022) е роден в Бургас. През 1953 г. завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
От 1948 г. до 1953 г. работи в Окръжния съд във Велико Търново. От 1961 г. до 1964 г. работи като редактор в издателство "Народна младеж", а от 1967 г. до 1979 г. е член на сценарната комисия при Българската кинематография.
От 1979 до 1989 г. работи в Българската национална телевизия. От 10 март 1989 г. до 6 март 1990 г. е член на управителния съвет на Съюза на българските писатели. От 25 април 2002 г. е член на Съвета за духовно развитие към президента Георги Първанов на обществени начала.
Действителен член е на Българската академия на науките от 24 юни 2003 г. От 31 март 2005 г. до 2007 г. е член на управителния съвет на националния фонд "Култура".
Антон Дончев започва да пише стихове още в ранна детска възраст. Първите книги, които написва, са научнофантастични. Първият си роман "Хора от три планети" написва, когато е на 12 години, а на 15 години и съвременен роман - за своя живот и за съучениците си.
Централно място в творчеството на Антон Дончев заемат историческите романи, разкриващи познати сюжети и герои от българското минало и отделни аспекти от националната идентичност.
Първия си роман "Пробуждане" публикува през 1956 г. в съавторство с писателя Димитър Мантов, когато е на 25 години. Романът е посветен на въстанието на Петър и Асен от 1185-1187 г. срещу византийското робство.
Колеги и приятели на Антон Дончев: Той бе светъл човек, който познаваше страданията на българския народ
Първият му самостоятелен роман "Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брат му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас" излиза през 1961 г., въпреки че след като е предложен за печат в края на 50-те години романът не е публикуван с аргумента, че няма художествени качества.
Историческият му роман "Време разделно" е написан през 1964 г. Създава го на 33-годишна възраст за 41 дни в родопска хижа край Пампорово. Докато пише романа си води дневник в бележник на "Балкантурист", като ден по ден записва каквото е написал.
Книгата има 33 издания, преведена е на повече от 30 езика между които японски и хинди, в тираж от около 1 050 000 екземпляра. През 1987 г. режисьорът Людмил Стайков екранизира романа "Време разделно". Сценаристи на филма са Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков и Радослав Спасов, който е и оператор на филма.
Антон Дончев е автор и на романите "Девет лица на човека" (1980), Николай Рьорих" (1981), "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" (1981-1984, в 4 тома), "Странният рицар на свещената книга" (1998), "Легенди за двете съкровища" (1998), "Николай Рьорих - Ярило слънчицето и бога Агни" (2002), на романа "Трите живота на Кракра" (2007) - трагичен разказ в три части за загиването на Първото българско царство, "Сянката на Александър Македонски" (2015).
Той е автор на творби за деца и юноши, пътеписи, сценарии за игрални телевизионни филми, сред които "Калоян" (1963, в съавторство с Димитър Мантов и Дако Даковски), "Глутницата" (1972), "Изгори, за да светиш" (1976, телевизионен филм), "От другата страна на огледалото" (1977), "Завръщане от Рим" (1977, телевизионен). Автор е на есета - "Девет лица на света" и др.