БЪЛГАРСКАТА ТЕАТРАЛНА СЦЕНА
Седем живота величие - в един театрален спектакъл
Здравко Радоев и Димитър Йосифов, лични приятели на Леа Иванова, уважиха втората премиера на "Седемте живота на Леа" на Бойко Илиев и Роси Русева
Автор : / 3253 Прочита 0 Коментара
Сцена от "Седемте живота на Леа", реж. Бойко Илиев по сценарий на Роси Русева / Снимка: Личен архив на актьорския състав
На 9-и юни вечерта в Нов театър НДК се състоя втората премиера на театрално-музикалния спектакъл, посветен на идващата 100-годишнина от рождението на голямата наша певица Леа Иванова, на 23-ти август т. г.
Сред публиката бяха забелязани Здравко Радоев и Димитър Йосифов - и двамата лични приятели на покойната звезда. Те поздравиха актрисата Роси Русева, която успешно "влиза в кожата" на Леа в спектакъла.
Роси Русева е и сценарист на постановката, режисьор е Бойко Илиев, а в спектакъла участват още Ани Михайлова и Жоро Стоев.
Тримата представят щрихи от живота на голямата певица, под формата на интервю, в което главната героиня разказва за себе си и пее. В ролята на журналист се превъплъщава Ани Михайлова, а ролята на голямата любов на Леа и неин спътник в живота и на сцената - Еди Казасян, е поета от Жоро Стоев. Тримата изнасят един богат на емоции спектакъл, в който на сцената оживяват драматични - и тъжни, и радостни мигове от един необикновен живот.
Всичко тръгва от онези години, в които Леа е била възприемана от цензорите като "упадъчна певица" и "народен враг", проследяват се трудните й години на изолация от сцената, а после и разцвета на кариерата й - изявите й на най-големите сцени по света.
Зад всяко събитие, разказано от първо лице, прозира онзи неин скрит зад усмивка живот, който не е бил никак весел - изпълнен е с горчивината от унижения, спънки, разочарования и болести.
Като стена срещу тази враждебност застава силният характер на Леа - нейният оптимизъм "въпреки", чувството й за хумор и величавото й присъствие на сцената. Леа Иванова е представена точно такава, каквато я помнят мнозина от по-старото поколение - не само като голям артист, но и като голям човек. Зад дрезгавия й глас се крие нежна и отзивчива душа. Зад усмивката й често сърцето й плаче, а болестта се опитва да я събори, но всеки път тя се изправя като колос над дребнотемието и дребните хора, за да ги покори с талант и величаво достойнство.
Кои са нейните "седем живота"? - Първият - детството, когато родителите й бягат в чужбна и я пренасят в куфар, в който едва не се задушава; вторият - униженията в лагера за "превъзпитание"; третият - инфарктът; четвъртият - първият инсулт; петият - вторият инсулт с частичната пареза; шестият - ракът; и седмият, последният - битката, която води, въпреки че съзнава, че това е невъзможна битка - началото на края. Леа продължава да се бори с достойнство - за поне още една чаша от любимото шампанско, за поне още един рожден ден.
Роси Русева и Жоро Стоев като Леа и Еди / Снимка: Личен архив на актьорския състав
Тези сцени и финалното признание в края на спектакъла са силно въздействащи и като текст, и като актьорска игра. Роси Русева успява да направи силен образ на сцената. Поела е истински голям риск да се превъплъти в една неподражаема личност като Леа Иванова, и успява да ни внуши целия колорит на нейната неподражаемост с много сполучливи щрихи. Успехът е забележим в цялата палитра от емоции и дори в песните от репертоара на певицата, които умело са вплетени като част от съдържанието на сюжета.
За Леа Иванова и до днес се носят легенди. Магнетичният й образ е жив в спомените на много хора. Така че спектакълът е истинско творческо предизвикателство, за което екипът трябва да бъде поздравен.
Актрисата Роси Русева в ролята на Леа Иванова / Снимка: Личен архив на актьорския състав
Някои факти от живота на Леа Иванова, които станаха известни след 1989-та: всяка стъпка на певицата е била следена от службите; била е обиждана и обвинявана за различни неща, включително и за това, че пее на английски. Тесногръдието на политкоректната цензура несъмнено е целяла да унижава нестандартни личности като Леа. Всъщност, в много отношения това не се е променило и до днес, така че задава много други въпроси, извън политиката - в сферата на психологията.
Имало е периоди, в които са отказвали на артиста Леа почти всичко - дори да пее в ресторант, или на панаир. Така е било до 1957-а, когато за пръв път с Еди пътуват зад граница - на турне в Румъния. Това е и годината на началото на тяхната легендарна и драматична любов. За кратко ги пускат в Полша и отново по нечий донос изпадат в немилост. Успяват да заминат за Чехия, и пак набързо ги "отзовават" обратно.
Роси Русева и Жоро Стоев като Леа и Еди / Снимка: Личен архив на актьорския състав
Но въпреки спънките Леа Иванова става известна. Без да се пише за нея, без да я слушат по радиото. Орисана е да бъде легенда! Напук на враждебността, тя всеки път се изправя с гордо вдигната глава и демонстрира лукс, какъвто не винаги притежава наистина. Интелигентна е. Говори свободно на няколко езика. Общува с хората в чужбина от сцената. Накрая вече започват да я пускат да пътува навън, но както казва един неин съратник - "за да се отърват от нея, защото примерът й беше заразителен".
Пяла е в "Мулен Руж", "Фоли Бержер" и "Максим", имала е любов с Ив Монтан... Певицата има и няколко професионални срещи с американските звезди Каунт Бейси, Майлс Дейвис, Хари Джеймс...Тя е звезда, и се държи като такава. Понякога играе театър, за да бъде "на ниво".
Актрисата Роси Русева в ролята на Леа Иванова / Снимка: Личен архив на актьорския състав
И до днес се носят легенди, как по време на гастролите й в чужбина около Леа се тълпяли известни личности - шоумени, принцове, милионери, бизнесмени... Голямата Джозефин Бейкър я нарича "моята бяла сестра", двете се сприятеляват и се събират в една гримьорна. Всяка вечер пеят една след друга.
Леа аплодират 4000 зрители в прочутата "Фридрихщатпалас" в Берлин. "Дефа" заснема филм за нея.
Леа Иванова е имала богат репертоар. Изпълнявала целия репертоар на Ела Фицджералд например, а в хотел "Дюн" в Лас Вегас пее руски романси, френски шансони и латино парчета. И винаги подчертавала, че е българка. "Ненадеждното" момиче се гордеело с произхода си. В един хотел във Виена дори скъсва договора със собственика, когато разбира, че той иска да я представя не акто българка, а като бразилка.
Често изпълнявала на сцената "Дилмано, Дилберо". Помним чувственото й изпълнение на "Песен за България", по-известна като "Пътнико свиден, пътнико млад...".
Актрисата Роси Русева в ролята на Леа Иванова / Снимка: Личен архив на актьорския състав
Какво ли не й се е случвало на сцената - от комични, до много сериозни инциденти. Веднъж токчето й пропада и буквално я "арестува" на сцената. Събува се боса, за да може да танцува. Друг път губи гласа си, а всички билети са продадени. Няма проблем, - казва Леа, и пее с шепот. С нейния неповторим сексапилен шепот.
Има нещо хипнотизиращо в цялата й личност, във всичко, което прави. Дори в измислиците й. "Умееше красиво да лъже", казва за нея покойната Стоянка Мутафова.
Актрисата Роси Русева, в ролята на Леа Иванова / Снимка: Личен архив на актьорския състав
Много са певците и артистите, които пазят лични спомени с Леа Иванова. Всички те отбелязват непоколебимия й силен характер, както и бохемството, и невероятната й щедрост. "Широк човек!", е най-точното определение за нея. И актрисата Роси Русева успява да ни предаде тази "широта на духа" на артиста и човека Леа Иванова. Както и несломимата сила на характера й, способността й никога да не се оплаква и да сваля усмивката от лицето си.
"Хората мислят, че съм щастлива, защото съм усмихната. А щом съм усмихната - какво пък! Може би наистина съм щастлива..." - Това казва в спектакъла героинята.
Леа е само на 33, когато я покосява инфарктът. Сърцето й явно от съвсем младо е събирало болката в себе си, за да живее усмивката й. Преживява драматично и любовния живот на Еди, извън връзката им. Развоят на тази връзка очевидно съвсем умишлено е избегнат в сюжета на спектакъла, но тази липса не ощетява зрителя, защото той през цялото време усеща присъствието на Еди, близостта и доверието между двамата, тяхната привързаност един към друг, въпреки всичко.
Роси Русева и Жоро Стоев, като Леа и Еди / Снимка: Личен архив на актьорския състав
Ролята на Жоро Стоев като Еди Казасян изглежда второстепенна, не се натрапва и не се опитва да доминира, но внушението за постоянното му присъствие в живота на Леа е постигнато на сцената. Еди е човекът, който знае най-добре, че без сцената, животът й е безсмислен. През 1985-а лекарите й откриват рак, а няколко месеца по-късно, на контролния преглед й казват, че от болестта не била останала и следа...
Леа е щастлива като дете да го чуе. Или пък нарочно се самозалъгва?!?
На концерта си в Карлово казва на публиката: "Днес имам голямо основание да ви изпея песента на Еди "Би трябвало да имам два живота". Защото ги имам". Месец по-късно болестта се връща с рецидив. Леа трябва да се примири с горчивата истина за идващия край. Усещането за близост със смъртта е представено в спектакъла като болезнено превъзмогване, като изпитание на духа над все по-отслабващата физическа сила на героинята.
И накрая, присъствието на Ани Михайлова, в ролята на журналистката, която води своеобразен диалог с главната героиня, е изиграно пестеливо, поднесено с много топлота и човечност. Не с нахално любопитство към живота на една звезда, а с едно почитание, каквото Леа Иванова несъмнено заслужава.
Ани Михайлова и Роси Русева на премиерата на спектакъла / Снимка: Личен архив на актьорския състав
Спектакълът "Седемте живота на Леа" ни оставя дълбоко развълнувани от съпреживяното със спомена за нея. Във финала най-ярко проличават не само артистичният талант на Роси Русева, но и нейният драматургичен усет да ни поднесе точно онзи текст, който да ни развълнува до болезненото усещане за емпатия към героинята, и в същото време да остави в нас един "отворен" край - такъв, какъвто заслужават личности като Леа.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}