Театър НАТФИЗ вероятно е единственото по рода и динамиката си пространство, в което се раждат до 15 нови заглавия всеки сезон. Обичайно, те се играят година или две, след което просто изчезват, тъй като изпълнителите им се дипломират и поемат по пътищата на професионалното си поприще. Процесът твърде напомня раждането на пеперуди. Подобна житейска краткотрайност, разбира се, носи красота и очарование, но и неизменното усещане за невъзвратимост. Особено натрапчиво, когато създадените в утробата на образованието спектакли са забележителни.

„Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг/Найджъл, Уилямс, постановка проф. Здравко Митков (2013) (Снимка: НАТФИЗ)

„Коджики“, постановка проф. д-р Александър Илиев (2013) (Снимка: НАТФИЗ)

„Аргонавтика“ от Мери Цимерман, постановка проф. Снежина Танковска (2015) ( Снимка: НАТФИЗ)

„Луна с вкус на нар“, по Федерико Гарсия Лорка, постановка проф. д-р Петя Цветкова (2018) (Снимка: НАТФИЗ)

„Ателие“ по „Зойкина квартира“ на Михаил Булгаков, постановка проф. Стефан Данаилов (2015) ( Снимка: НАТФИЗ)

„Небесен отряд“ от Джордже Лебович и Александър Обренович, постановка проф. Стефан Данаилов (2015) (Снимка: НАТФИЗ)

„Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, постановка проф. д-р Ивайло Христов (2013) (Снимка: НАТФИЗ)

Кулоарите на учебните сцени все още потръпват от спотаените образи на "Пътуване на запад" (2011) и "Аргонавтика" (2015) от Мери Цимерман (2011), "Любов и информация" от Керил Чърчил (2015) - постановки на проф. Снежина Танковска; "Сънища наяве" по текстове на поп Минчо Кънчев и Балчо Нейков (2003), "Гленгари Глен Рос" (2011) от Дейвид Мамет, "Бай Балчо споменува" (2015) - постановки на проф. Пламен Марков; "Мостът" по Лоран ван Ветер (2012), "Ателие" по "Зойкина квартира" на Михаил Булгаков (2015) и "Небесен отряд" от Джордже Лебович и Александър Обренович (2015) - постановки на проф. Стефан Данаилов; "Големият брилянтен валс" от Драго Янчар (1991), "Процесът срещу Дон Жуан" от Ерик-Еманюел Шмит (2006), "Повелителят на мухите" от Уилям Голдинг/Найджъл, Уилямс (2013) - постановки на проф. Здравко Митков; "Опакометаморфози" от Валери Петров (2013), "Продадено" по "Вишнева градина" от Антон П. Чехов (2015), "За любовта и други демони" по Габриел Гарсия Маркес (2016) на проф. Маргарита Младенова; "Опера за три гроша" (1995) и "Кавказкият тебеширен кръг" от Бертолт Брехт (2013), "Америкън бюти" от Алън Бол (2012) на проф. д-р Ивайло Христов; "Голгота" по "Майстори" на Рачо Стоянов (1994), "Дамата с камелиите" от Александър Дюма (2010) и "Papas in motion" от Роналд Рудол (2018) на проф. д-р Атанас Атанасов; "Черна дупка" от Горан Стефановски (2011 и 2017) и "Процесът" по Франц Кафка (2018) на проф. Иван Добчев, "13-ият" (2012) на проф. д-р Александър Илиев, "Усмивката на Кармен" на доц. Александра Хонг (2011), "Укротяване на сънища" по Уилям Шекспир (2014) на проф. д-р Петя Цветкова, ... Десетки спектакли безвъзвратно потънали в историята на учебния театър в НАТФИЗ.

„Черна дупка“ от Горан Стефановски, постановка проф. Иван Добчев (2011) ( Снимка: НАТФИЗ)

„Черна дупка“ от Горан Стефановски, постановка проф. Иван Добчев (2017) ( Снимка: НАТФИЗ)

„Papas in motion“ от Роналд Рудол, постановка проф. д-р Атанас Атанасов (2018) (Снимка: НАТФИЗ)

„Продадено“ по „Вишнева градина“ от Антон П. Чехов, постановка проф. Маргарита Младенова (2015) (Снимка: НАТФИЗ)

Подобна е участта на създадените, като дипломни работи, представления на новата вълна режисьори, като Стайко Мурджев, Крис Шарков, Тея Сугарева, Боян Крачолов, Борис Кръстев, както и на съвсем младите Александра Петрова, Стефан Прохоров, Весела Василева, Елица Йовчева, Максима Боева, Дина Маркова и т.н. - те не могат да бъдат видени!

„Бай Балчо споменува“, текст за театър проф. Пламен Марков, постановка проф. Пламен Марков (2015) (Снимка: НАТФИЗ)

„Дамата с камелиите“ от Александър Дюма, постановка проф. д-р Атанас Атанасов (2010) (Снимка: НАТФИЗ)

„Гленгари Глен Рос“ от Дейвид Мамет, постановка проф. Пламен Марков (2011) (Снимка: НАТФИЗ)

„Усмивката на Кармен“ постановка доц. Александра Хонг (2011) (Снимка: НАТФИЗ)

Проектирани като некомерсиални и неконвенционални, учебните спектакли не само не отстъпват по нищо на професионалните, но и често са по-магнетични за публиката. Свободни да търсят и създават театър без ограниченията на репертоара, драматургията, жанра или средствата, те изискват и вземат най-доброто от изпълнителите си. Често са основание, в страната ни за първи път да се поставят текстовете на световни автори, като Мери Цимерман, Нийл ЛаБют, Керил Чърчил, Тони Кушнър, Алън Бол, Роналд Рудол, Филип Ридли и т.н. Изглежда, признанието на професионалните гилдии, а и делниците на българския театър, които подтикват мениджърите му към прозорливост и изобретателност, ще донесат възможности за повече живот пред учебните спектакли на НАТФИЗ.

„Любов и информация“ от Керил Чърчил, постановка проф. Снежина Танковска (2015) (Снимка: НАТФИЗ)

„Опера за три гроша“ от Бертолт Брехт, постановка проф. д-р Ивайло Христов (1995) (Снимка: НАТФИЗ)

„За любовта и други демони“ по Габриел Гарсия Маркес, постановка проф. Маргарита Младенова (2016) (Снимка: НАТФИЗ)

проф. д-р Петя Цветкова (Снимка: НАТФИЗ)

Така през последните няколко години, "Продадено" , "Семейство Замза", "Минимално условие за райска градина" и "11:27" намериха дом в ТР "Сфумато", "Мъртви души" беше приютен от Независим театър, "Хамелин" от Сатиричния театър, а Младежкият театър взе под крилото си "Сън в лятна нощ" на проф. Маргарита Младенова и "Иде ми да те убия" на проф. Здравко Митков. Вероятно ще отнеме време, изключенията да се превърнат, ако не в правила, то поне в тенденция, но със сигурност можем да благодарим за "прецедентите", докато публиката се радва на разлетелите се от НАТФИЗ пеперуди.