БЪЛГАРСКА ТЕАТРАЛНА СЦЕНА
Режисьорът Клара Армандова се завръща на сцената като актриса
Моноспектакълът "Юдит Клайн" ни връща в миналото, като предупреждeние за бъдещето
Автор : / 434 Прочита 0 Коментара
Клара Армандова в моноспектакъла "Юдит Клайн" / Източник: Импресарска къща "Визион"
Режисьорът Клара Армандова, която дълго време бе зад граница, от няколко години изненадва театралния свят със съдържателни театрални постановки, които респектират с режисьорския си замисъл. По-старите поколения зрители, обаче, я помнят като актриса. И наскоро отново си припомниха артистичния й талант, който блесна в моноспектакъла "Юдит Клайн" по текстове на Брехт.
Постановката е дело на Импресарска къща "Визион" и бе играна следпремиерно на 11 януари т.г. повторно в салона на студио 4 на новия арт център на столицата - "Топлоцентрала" пред пълен салон.
Режисьор на постановката е Георги Новаков, фотограф и дизайнер - Ясен Цонев, сценографията и костюмите са дело на Христина Дякова, а музиката е на Мишо Шишков. Изчистеният но стилен декор, музиката и мултимедийните похвати създават усещането за жива картина, в която моноспектакълът не доскучава, а оставя усещането, че има и "други" действащи лица. Замисълът е постигнал целите си.
Действието се развива в един аристократичен дом в Берлин в годините 1930-1935-а - времето на зараждащия се нацизъм, чиито жестоки пипала разрушават семейството на една жена, еврейка. Събитията я принуждават да напусне родния си град и мъжа, когото обича, защото той е немец. Юдит е объркана в чувствата си, но и много смела да вземе съдбоносното решение да замине за Амстердам, без изобщо да знае, какво я чака там.
Докато репетира прощалните си слова, които се готви да изрече на съпруга си, проспериращия лекар Фриц, ние усещаме дълбоката мъка в душата й, но и нейната силна решимост да го спаси, като го напусне. Това е дълбока душевна драма, която трогателно илюстрира противоречието между чувствата и разума.
А къде е разумът във всичко онова, което причинява Втората световна война на хиляди хора, окачествени като "второ качество човеци", само защото "нямат светли коси, сини очи и височина от 180 сантиметра"? Героинята пита, нима това може да бъде критерий?! Безумието, което от дистанцията на времето наричаме антихуманизъм и престъпление срещу човечеството, прозвучава автентично от устата на една обикновена жена, изправена пред съдбоносно решение. Но зад нейните лични душевни терзания, има и контекст - че историята има свойството да се повтаря!...
Клара Армандова в моноспектакъла "Юдит Клайн" / Източник: Импресарска къща "Визион"
Ето защо в постановката, изградена основно по текстове на Бертолт Брехт, има болезнени отправки към съвремието ни, както и към България конкретно.
Юдит тръгва към неизвестността, защото чувството й за отговорност задължава сърцето да замълчи, за да проговори разумът. Човешкото в нея надделява, въпреки отнетото й право да бъде равноправен човек. Омразата е чужда на женската й природа, и все пак пробужда в нея гнева, че някой се опитва да отнеме всичко, което е нейният живот - дома й, любимия й мъж. Но Юдит не иска да изглежда сломена. Напротив, на прага на неизвестността за собствения си живот, тя се опитва не само да предпази съпруга си, но и да запази начина му на живот такъв, какъвто е бил под нейната грижа.
Този трогателен монолог силно респектира зрителите в изпълнението на Клара Армандова. Разговорите, които героинята й Юдит провежда по телефона преди заминаването си, за да организира живота на съпруга си по най-добрия начин, се превръща в умозрителен пъзел от емоции и щрихи на характери; от образи, които ние сякаш "виждаме" - така силно актрисата успява да ги "оживи". Представяме си и приятеля на съпруга й, бонвиван; и ограничената домакиня Лоте; и зълвата на Юдит, с която не се харесват твърде много, но е сестра на съпруга й; и накрая - и най-добрата й приятелка Ана.
Юдит геройски провежда тези разговори, сякаш просто ще отсъства за кратко. Никой не трябва да заподозре, че е завинаги!...
Клара Армандова в моноспектакъла "Юдит Клайн" / Източник: Импресарска къща "Визион"
Единственият човек, който дори не подозира на каква жертва се е обрекла Юдит, е съпругът й. "Никога до сега не съм ти казвала, че искам да замина, че отдавна искам да замина, защото не мога да говоря, щом те погледна, Фриц! Толкова безсмислено ми се струва да говоря!", казва Юдит, въображаемо разговаряйки с мъжа си. Тя се опитва да проумее ставащото в глобалния свят, и защо една обикновена "буржоазна домакиня" като нея, е превърната във враг и в жертва?! "Та аз съм една от онези обикновени "буржоазни" домакини, които си имат свои прислужници, и така нататък!.. И изведнъж - само тези със сините очи имат нужда от такова нещо!", крещи гневният вопъл на душата й.
Особено силен е финалният монолог, в който Армандова разкрива силно артистичния си талант и гласът на героинята й прозвучава едновременно като упрек и предупреждение за бъдещето:
"Открили сте Квантовата теория, а се оставяте да ви командват полудиваци, които ви учат, че трябва да покорите света, но че не можете да имате жената, която вие искате!... Вие сте или чудовища, или лижете подметките на чудовища!... Да, знам че не съм разумна! Но каква полза от разума, щом живеем в такъв свят?!? Ето - ти седиш тук и гледаш как жена ти си стяга багажа, и нищо не казваш!... И стените имат уши, но вие нищо не казвате! Едните подслушват, а другите мълчат... мълчат... мълчат!"
Клара Армандова в моноспектакъла "Юдит Клайн" / Източник: Импресарска къща "Визион"
Моноспектакълът "Юдит Клайн" е вълнуващ и могъщ призив срещу безчовечието на нацизма и антисемитизма, изобщо - срещу безчовечието на всеки расизъм. Той е драматичен опит на един съвременен творец, в лицето на Клара Армандова, да заяви гражданска позиция и предупреждение срещу всяко безумие, което поругава човешките права.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}