ЛЕГЕНДИ НА ТЕАТЪРА И КИНОТО
Проф. Гриша Островски: Добрият вкус, над всичко!
10 години от смъртта на големия режисьор и актьор
Редактор: / 1689 Прочита 0 Коментара
Нейчо Попов и Невена Коканова във филма "Мъже в командировка" на режисьора Гриша Островски (1969)
През януари т.г. в столицата бе открит нов частен театър - "Theatro", в който има зала, на името на покойния проф. Гриша Островски. Инициаторите са Димитър Бакалов и Ириней Константинов, които учредиха и награда на името на знаменития си учител, под мото - неговата знаменита фраза "Добрият вкус, над всичко!"
На 30 април се навършват точно 10 години от смъртта на проф. Гриша Островски.
Този естет на българския театър и кино е роден в Париж на 25 май 1918 г. Завършва театрознание в някогашния ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" и работи в студията на големия Боян Дановски.
Специализира в бившия СССР - в култовото училище "Щукин" и Вахтанговския театър. Високата му образованост проличава както в актьорската му игра, така и в постановките в театъра и във филмите, които прави като режисьор. Самият Гриша Островски има пъстър творчески живот от самото начало на своята кариера.
След Втората световна война работи в радиото, в Опитния театър на Стефан Сърчаджиев, в Младежкия театър, в Сатирата, в театър "Сълза и смях", във Военния театър. Така да се каже, получава сериозна актьорска закалка в много театри. В по-късен период от живота си известно време е преподавател във ВИТИЗ и зам-ректор на театралната академия.
"Импровизация" на сцената на Сатирата (1962), режисьор Гриша Островски
Носител е на голямата френска награда за преподавателска дейност - "Почетният Жак", на награда от фестивала "Театър без граници"- Лион и на почетния знак на театралната школа в Милано. За филма си "Отклонение" /1969 г./ режисьорът бе награден с първа награда от ФИПРЕСИ, а през 2002 г. е награден за цялостно творчество от Съюза на артистите в България.
Неговите студенти пазят спомен за него не само като за любим преподавател, но като за приятел с невероятно чувство за хумор и сърдечен човек.
Новата театрална зала "Проф. Гриша Островски"
В театъра Островски направи забележителни постановки като "12-те стола" на Илф и Петров, "Много шум за нищо" и "Двамата веронци" на Шекспир, "Опера за три гроша" на Брехт, "Щастливи дни" на Бекет, "Снаха" на Караславов, "Опит за летене" на Радичков, "Честна мускетарска" на Валери Петров и мн. др., които още пълнят сърцата на онези, които ги помнят, с носталгия по златното време на българския театър.
Островски направи като режисьор и култовите мюзикъли "Уестсайтска история" и "Човекът от Ла Манча", за които билети се купуваха месеци напред.
А филмите му "Отклонение" /1967 г./, "Мъже в командировка" /1969 г./, "Петимата от "Моби дик" и др., остават в Златния фонд на Българската национална филмотека.
Нейчо Попов и Невена Коканова във филма "Мъже в командировка" (1969)
Сашка Братанова и Ириней Константинов в "Петимато от Моби Дик" (1970)
Разбира се, че човек като Гриша Островски на дело показа какво значи добър вкус в изкуството, и съвсем заслужено е учредена наградата на негово име. За да учи идните поколения в театъра и киното на естетика на сцената, и висок морал в живота.
Гриша Островски за театъра и живота..
Всеки смята, че всичко му е позволено. Няма пречки и спирачки да се поставят от всекиго пиеси и автори, които са крайъгълен камък, изпитание за твореца. Не само това, всеки може да играе всяка роля, и там паднаха ограниченията. Претенциите към собствените възможности се свеждат до минимум. Мисля, че тук някъде се бърка. Усилието, знанието, ако щете признанието се свеждат до нула. Това е по-скоро прикритие на немощта и невежеството. Напомня ми на вица: "Можеш ли да свириш на пиано?" - "Не знам, не съм опитвал!".
За съжаление, това не е само в театъра. Задължителните прегради на нравствеността трябва да определят поведението. Без тези вътрешни спирачки, човек няма да усети кога ще се доближи и ще даде път на животинското в себе си. Животинското значи престъпното...
За сега всички приказваме на празни обороти, защото не сме превърнали желанията си в лично задължение, в промяна, която да ни засяга. Да, не предполагах, че парите ще ни изядат и ще унищожат добротата в нас. Тези яки вратове, разплути туловища, в тази уж бедна страна, а тя е бедна, говорят за болестни състояния. Ние трябва, ние сме длъжни да се лекуваме!
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}