НОВО НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА
Две вдовици, изправени пред истината за "възкръсналия" си съпруг
Премиерен спектакъл на пиесата на Роси Русева и режисьора Бойко Илиев в Нов театър НДК
Автор : / 7621 Прочита 0 Коментара
Актрисите Роси Русева и Нона Йотова, с "общия" си неверен мъж, в ролята - Робин Кафалиев / Източник: Личен архив на авторката на пиесата - актрисата Роси Русева
На 22-ри Нов театър НДК при пълна зала представи премиерно постановката "Докато смъртта ни раздели" на актрисата Роси Русева, под режисурата на Бойко Илиев и с участието на Нона Йотова, Робин Кафалиев, Жоро Стоев и Любомир Фърков.
Формално пиесата може да бъде определена като комедия на абсурда, макар че в сюжета й се оглежда една напълно допустима в реалността история. Ето защо мнозина ще открият в тази хипербола на битието част от собствените си разочарования в интимния живот.
Две вдовици оплакват загиналия си в катастрофа съпруг, като взаимно се обвиняват за смъртта му. Омразата между тях е естествена, защото втората е "заменила" първата и в това женската "мъдрост" винаги съзира коварство. Двете са антиподни личности - първата е еманация на модерната жена, собственичка на ресторант, която минава за "бизнес дама" - самоуверена и доминираща личност с размах. А втората е учителка, малко комплексирана и наивна романтичка. На пръв поглед между двете няма нищо общо, освен чувствата им към покойния.
Актьорският състав / Източник: Личен архив на авторката на пиесата - актрисата Роси Русева
Всъщност, макар и формално ги свързва една не съвсем ясна интрига - изглежда в живота на покойния се е появила и трета жена, с която е загинал в катастрофата, а причината за разсейването му като водач на автомобила е била... неприлична секс поза. Поне така намират загиналите в напълно потрошения от удара автомобил.
И двете бивши съпруги оплакват покойника на гробищата, но в скръбта им прозира женското - и двете са засегнати, че в живота на "общия им мъж" е имало и трета. Макар и фантом, загиналата продължава да им се привижда като "конкурентка". И те по женски злобеят, че тя е млада, по-млада от тях!...
Докато едновременно оплакват и хулят загиналия, бившите съпруги ту си отправят обвинения и обиди, ту констатират и общото помежду си - бившият им "еднакво" им е изневерил. Това ги свързва и утешава егото им. Идва ред на признанията и те ще разнищят истината за покойния. Всеки отделен разказ нахвърля щрихите към образа на един манипулатор. Нещо повече - на лъжец и измамник. И на двете покойният е подарил един и същ годежен пръстен, купен с техните пари. Преспал е със сестрата на Първата и е катастрофирал с колата на Втората. Междувременно е упреквал и двете, че не могат да му родят дете, докато самият той е бил стерилен.
Истината бавно отрезвява чувствата, докато двете вдовици "преливат" виното за починалия повече в чашите си, отколкото върху гроба му. Към подпийналите оплаквачки се присъединява и гробар-философ, който ту цитира Библията, ту отрезвява разума с арогантни, но правдиви забележки.
Макар и със замъглено от алкохола съзнание, вдовиците осъзнават, че са били еднакво лъгани и манипулирани от един човек, когото почти не са познавали и заради когото са пропиляли чувствата си. И тъкмо когато, на фона на болезнената истина, различията между тях напълно се помиряват, покойният "възкръсва" с нова убедително звучаща своя история за катастрофата, от която разбираме, как е оцелял. Лъже, или не, в очите на двете той вече е дискредитиран и не може да изглежда жертва.
Дали в крайна сметка отново ще му повярват и простят? Финалът оставяме като очакване за зрителите на следващите представления на спектакъла.
Всички актьори в постановката на Бойко Илиев се потапят в абсурда на героите си по правдив начин. Нона Йотова, в образа на първата съпруга, е убедителна в арогантната обвивка на една също толкова уязвена жена, колкото е и втората съпруга - акрисата Роси Русева. И макар първата да нарича изместилата я втора "мишка", ще признае че в нейната саможертва е имало много повече сила, отколкото е заслужавал неверният им общ мъж.
Образът на втората съпруга е сложен и Роси Русева, която сме свикнали да виждаме в образа на по-еманципирани жени, този път успява да се "укроти" в по-невзрачна, доста наивна, но морално силна жена.
Нееднозначен е и образът на манипулативния "покойник". Чудесно хрумване на авторката на пиесата и на режисьора е фантомното му появяване в хода на действието, в което се разиграват реални сцени от съвместния семеен живот на двете жени с него. Робин Кафалиев успява да се превъплъти в образа убедително, което прави финалната сцена с него - на "възкръсването" му, напълно завършена спрямо образа, който се наслагва във времето.
Постановката буди както смях, така и тъжен размисъл за нашите житейски илюзии, заблуди и грешки. Интересно са разгърнати ракурсите на любовния живот, които преминават през почти едни и същи стадии на развитие при много двойки. Защото общото между тях се корени в принципа на скачените съдове - винаги при единия чувствата надделяват над разума.
Пиесата по забавен начин задава много въпроси у зрителя и оставя симпатичното впечатление за закачка с илюзиите на любовта.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fstsena%2Fdve-vdovitsi-izpraveni-pred-istinata-za-vazkrasnaliya-si-saprug&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2023%2F11%2F23%2F2623806%2F768x432.jpg%3F_%3D1700756810&description=Две вдовици, изправени пред истината за "възкръсналия" си съпруг', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}