През 2020 година във Франция издадоха пълната му любовна кореспонденция от фронта. Адресатите му са били пет жени - Мари, Луиз, Мадлен, Жана и Жаклин. Пишейки си с тях, той прогонвал постоянната тъга в душата си и мисълта за смъртта. Преборвал е страховете си, поетизирайки живота и любовта. Нещо като терапия, наложителна за болезнена душа като неговата.

През целия си живот, още от детството, го съпътстват тревогата и самотата. Става дума за френския поет Гийом Аполинер.

Гийом Аполинер, 1902 г.

Той постъпва в армията през есента на 1914 година. Вече бил известен, защото предишната година издава шедьовъра си "Алкохоли". Това, обаче, ни най-малко не повлиява на военните - пращат го да се сражава като артилерист на първа линия в Шампан, където го раняват тежко. Но докато снарядите свистят около ушите му, Аполинер се опитвал да се шегува, а в писмата си пише: "Ах, господи! Колкото е хубава войната!".

Води и дневник в окопите, пълен с любовни изповеди. Някакъв тип терапия, или нагласа за преодоляване на депресията е този подход? Това е просто Аполинер - лиричен, шеговит и влюбчив човек с тъжна душа.

В едно от писмата му до Лу (б.а. Луиз дьо Колини) пише: "Нашите 75 мм оръдия са грациозни като твоето тяло, а косите ти са диви като огъня на снаряд, избухнал на север". Сравнението на физическата красота с бойна техника изглежда иронично, но всъщност е искрено и спонтанно. Аполинер е "объркващ", както казва един критик. Жените, с които си е писал, обаче, са познавали добре скритата му страна - на нежен лирик, който понякога се изразява цинично. И са отговаряли на чувствата му. Запазени са над 220 писма, писани от Аполинер от фронта.

Гийом Аполинер е френски поет, писател и критик. Роден е на 26 август 1880 година в Рим. Умира в Париж на 9 ноември 1918 година, едва на 38. Може би е бил прав Новалис, като казва "Избраните умират привидно", защото поезията на Аполинер продължава да живее, а любовните му писма, с които започнахме разказа си за него, са оприличени от много критици на "славееви песни".

Още

РЪКАТА НА МАЙСТОРА

Тайната на Пикасо: Вижте как геният рисува в реално време

Вероятно вече си съставихте някакъв образ за този странен, но необикновен човек, и както казва един негов колега, "такъв, че дори и направлението кубизъм му отива". Аполинер е непредсказуем с бивалентния характер на чувствата си - от мрак към светлина, и обратно. Но в крайна сметка той винаги оставя едно ведро настроение на оптимизъм, породено от желанието му да заяви своята любов към живота с всичко, което съдбата ни предлага - и добро, и зло.

Гийом Аполинер е активен участник във френския артистичен авангард и изиграва важна роля в оформянето на естетическите вкусове на кубизма, а поезията му "застава на прага на сюрреализма".

Текстове от „Calligrammes“ на Аполинер

Рожденото име на Аполинер е Вилхелм Алберт Владимир Аполинарис де Костровицки. Майка - полска благородничка, баща - неизвестен. Има версия, че може да е швейцарският аристократ Франческо Флуджи д'Аспермон. Това предположение не е потвърдено официално.

Аполинер расте в среда, в която отрано научава полски, френски и италиански. Това му дава широк кръгозор и способност да общува свободно в Рим и Париж. Той става един от впечатляващите артисти на Монмартър и Монпарнас.

Приятели са му знаменитостите на епохата: Пабло Пикасо, Анри Русо, Макс Жакоб, Андре Салмон, Андре Бретон, Андре Дерен, Жан Кокто, Марк Шагал, Марсел Дюшан и др. Най-известната му връзка е с художничката Мари Лорансен. С Пабло Пикасо поставят теоретичните основи на естетиката на кубизма.

Още

МАЙСТОРИ НА МАЙСТОРИТЕ

Кураторът Калин Николов: Без Пикасо ХХ век нямаше да бъде същият

Има един много любопитен момент от биографията на поета. През 1911 година го арестуват по подозрение, че е участвал в кражбата на знаменитата картина "Мона Лиза". Сред другите заподозрени бил самият кайзер Вилхелм II. Накрая се оказва, че картината е била изнесена от работник в Лувъра, който я скрил под шлифера си, но полицията не си направила труда да му свали отпечатъци. След като се установява истината, един поклонник на Аполинер написва по повод случката: "Пикантен щрих към биографията на поета". 

Вече споменахме, че този присмехулник на живота получава тежко нараняване по време на Първата световна война. Голямата травма е на черепа, но целият му организъм стига до пълно изтощение. С отслабена имуннаа система, бил повален от испанския грип, и той го довършва.

Аполинер умира твърде млад. А възторжената му поезия и любовните му писма натъжават и днес почитателите на поезията му. Ерудит, космополит, певец на живота, "Аполинер е наистина рядък човешки екземпляр, надарен с мощен интелект и духовна енергия", пишат за него във френско издание.

Още

НЕЖНА КОМПОЗИЦИЯ

Робърт Фарбър - майсторът на романтичната еротика

Много читатели, които са чели поезията му, но не и прозата, или обратното биха се зачудили, колко различен е стилът му в отделните жанрове. Една от творбите му, например - "11 000 камшика" (или Похожденията на един принц) според някои е "цинична творба". В нея еротиката е представена по доста дързък начин и с изрази, които биха засрамили и най-непредубедените моралисти. Според критиците, творбата слага началото на един обичан от сладострастниците жанр.

Аполинер описва сексуални сцени и телата на участниците в тях повече от натуралистично. Но това е само видимата страна на първия прочит. Зад него откриваме нещо много повече от еротика - той описва нрави, състояния, деформации на духа, характери. Дори има откъси, в които "зад циника наднича певецът на красотата Аполинер", пише един критик.

Още

О, ВРЕМЕНА! О, НРАВИ!

Забранената еротика на 20-те години

Цитат: "И като сграбчи едната, той се опита да я целуне по устата. Случи се Тоне, кестенява хубавица, чието ослепително бяло тяло бе покрито тук-таме с красиви бенки, които само подсилваха неговата белота. Лицето й също беше светло, а една бенка на лявата буза правеше крайно пикантна муцунката й. Тялото й бе украсено с две великолепни, твърди като мрамор цици със сини жилчици, завършващи с ягодки в нежнорозово, а върху лявата бе кацнала като мушица красива бенка-убиец".

Любопитни са и някои интересни разсъждения на автора по отношение на народопсихологията и историята на западния свят и вечното противоборство между Рим и Париж. Паралелно с това, както вече споменахме, описанията на някои сцени са възбуждащо изживяване за еротоманите, а пряката реч прави необикновена характеристика на участниците в тях. "Аполинер е направо безпощаден в цинизма си!", възкликва един френски критик.

Из "11 000 камшика" (или похожденията на един принц) - ОТКЪС, в превод от френски на Атанас Сугарев

Букурещ е красив град, в който като че ли са се смесили Ориентът и Западът. Ако се съди само по географското разположение, още сме в Европа, но ако се замислим за някои порядки в страната, за турците, сърбите и другите македонски националности, чиито живописни представители се забелязват по улиците, вече сме в Азия. И въпреки всичко това е една латинска страна: явно когато римските войници са я завладявали, техните мисли са били постоянно насочени към Рим — тогава столица на света и връх на всичко изтънчено. Тази носталгия по Запада се е предала и на техните наследници: румънците постоянно си мечтаят за един град, където разкошът да е нещо съвсем естествено, а животът — весел. Но Рим позагуби великолепието си, кралят на градовете преотстъпи своята корона на Париж и няма нищо странно, че поради природна вроденост мислите на румънците постоянно са насочени към Париж, който толкова добре замести Рим начело на всемира.

...

Също като останалите румънци и хубавият принц Шибеску си мечтаеше за Париж — града — светлина, където всички жени, освен че са красиви, лесно вирват крачка. Още докато беше в колежа в Букурещ, достатъчно бе да си помисли за някоя парижанка, за да започне бавно и с блаженство да лъска бастуна. По-късно се беше радвал на много дупета и сочни плодове на прекрасни румънки. Но ясно съзнаваше, че му трябва парижанка.

...

И наистина принц Шибеску ходеше така, както в Букурещ смятат, че ходят парижаните — с бързи ситни стъпки, въртейки задник. Това е толкова прекрасно! Когато някой мъж ходи така из Букурещ, никоя жена не може да му устои, дори ако е съпруга на премиер-министъра.

...

Двете палавници Тоне и Зюлме, очаровани от своя фарс, се посмяха, а после, порозовели и задъхани, подновиха прекъснатото от мъжа занимание и се зализаха пред погледа на изумения и объркан принц. Задниците им се повдигаха едновременно, космите им се смесваха, зъбите им тракаха едни о други, здравите им тръпнещи гърди потъркваха сатенената си кожа. Накрая, изцедени и стенещи от удоволствие, те постигнаха една след друга върховно удоволствие, а в това време принцът отново живна. Като видя колко са изтощени и двете, той се обърна към Мира, която продължаваше да отдава дължимото на вицеконсула и неговата мъжественост. Шибеску се приближи полека, мушна нажежения си рог между яките бутове на Мира и достигна полуоткрехнатата влажна мушмула, а чаровната девойка, щом усети главата на обладателя, натисна със задника си, за да го вкара целия. После продължи стихийните си движения, докато принцът с едната ръка я галеше по клитора, а с другата гъделичкаше гърдите й. Възвратно-постъпателните му движения в здраво стиснатия плод явно доставяха голямо удоволствие на Мира, която скоро го потвърди чрез сладострастни звукоизлияния. Коремът на Шибеску се удряше в задника на Мира, чиято прохлада доставяше на принца същите приятни усещания, каквито неговият горещ корем доставяше на девойката. Скоро движенията му станаха по-бързи и отсечени, принцът се притисна до Мира, която пъхтеше, стиснала бедра. Принцът я захапа за рамото и продължи така. Тя завика:

-Ох, че е хубаво!... Още... по-силно... по-силно... още... докрай! Целият!... Добре го натъпчи... още... още... още...

И след като свършиха едновременно, те рухнаха и останаха така като издъхнали. Тоне и Зюлме, притиснати на шезлонга, ги гледаха и се смееха. Сръбският вицеконсул беше запалил тънка папироса от ориенталски тютюн."

Както вече споменахме, Гийом Аполинер е непредсказуем в таланта си да бъде еднакво убедителен и като романтик, и като циник. Такова е перото му - може да бъде ласкаво и нежно, а също грубо и като камшик. Такива са и мислите му - максими, които безпощадно разкриват натуралистичната истина за живота, казана "в прав текст".

Гийом Аполинер - цитати

От време на време е добре да спираш преследването на щастието и просто да бъдеш щастлив.

Колко бавен е животът, колко жестока е надеждата.

Радостта идва винаги след болката.

Хората бързо свикват да бъдат роби на мистерията.

Когато човек решава да имитира ходенето, той изобретява колело, което не прилича на крак. Така той практикува сюрреализъм без да го осъзнава.

Крайно време е отново да разпалим звездите!

Обичам хората, но не заради това, което ги обединява, а заради това, което ги разделя. Искам да познавам най-добре това, което кълве техните сърца.

Артистите преди всичко са хора, които искат да станат нечовеци.

Една структура става архитектурна, а не скулптурна, когато елементите ѝ спират да имат своята обосновка в природата.

Обожавам, когато ме приемат не заради това, което съм.

И никога няма да има някой, който да ме утеши, освен мен самият.

Еми МАРИЯНСКА

Още

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ОБЕКТИВА

Вълнуващата еротика на Елен фон Унверт

Още

IN MEMORIAM

Почина противоречивият френски писател Пол-Лу Сюлицер

Още

ИЗКУСТВОТО И РЕКЛАМАТА

Pin Up еротика от 40-те години на миналия век

Още

КРИТИЧЕСКА ТЕОРИЯ

Митология на литературния език от френския теоретик Ролан Барт