НЕОБЯТНОСТТА НА МЕЧТАТА
Да снимаш своята 17-годишна любов, започнала в детството
Фредерик Лагранж показва невероятен фото роман за Монголия и монголците
Редактор : / 6159 Прочита 0 Коментара
Фотографът Фредерик Лагранж (Frederic Lagrange) се влюбва в Монголия още в детството си, от разказите на дядо си.
Много години, работейки за известни списания и марки като Vanity Fair, GQ, Louis Voitton, - той при всяка възможност се откъсвал от своя привичен живот в Ню Йорк и заминавал за Монголия, за да общува с местните жители и да документира техния живот. Но нищо не показвал на публиката.
Едва сега, 17 години по-късно, той показа своя невероятен фото роман, разказвайки за продължителната си любов с Монголия.
"Като млад, 3 години работех като модел. Тогава ми се отдаде възможността да общувам с великолепни фотографи.
От тях се запалих и хванах апарата. Фотографията се превърна за мен във въплъщение на това, което ми се искаше да правя: да се занимавам с творчество, да пътешествам, да бъде независим, и между другото, да се изхранвам по този начин.
Реших да стана фотограф. Установих се Ню Йорк и започнах да работя като фото асистент. След три години вече работех в списание като фотограф на щат."
"Когато бях на 7 - 8 години, дядо често ми разказваше историята как са го спасили монголците.
Той бил военопленик по време на Втората световна война, и от лагера го спасяват монголски войници, воюващи в армията на СССР. Този разказ много ме беше впечатлил и се беше врязал в паметта ми, а Монголия за мен придоби особено значение", разказва фотографът.
"За пръв път посетих Монголия през 2001 година. Тогава за тях беше краят на епохата на социализма. Помня, че ме порази, колко
запуснати бяха някои райони на монголската столица. Градът беше построен типично в стила на съветската архитектура. Но веднага след като излязох на няколко километра извън града, ме заобиколи истинско великолепие."
"Монголия се състои от три "части": земя, покрита с трева, линията на хълмовете на хоризонта и накрая - ясното синьо небе. Когато я видях за първи път такава, реших, че ще я обиколя цялата.
Първото ми пътуване беше нещо като разузнаване. Тогава аз непрекъснато снимах хората, които срещах по пътя си. Някои от тези портрети са ми любими и до днес.
Връщайки се в Ню Йорк, показах тези фотографии на редакторите на няколко списания - и те не само, че започнаха да ги публикуват, но и започнаха да ме уговарят да направя голям фото проект."
"По време на второто си пътуване, аз истински оцених суровата сила на този край с невероятните контрасти между жаркото лято и пронизващата мразовита зима, с разнообразието на мигновено сменящите се пейзажи".
"Да се снима в монголския студ е много тежко. Но това по парадоксален начин правеше този проект още по-интересен."
"За 17 години аз хубаво опознах тази страна и нейните жители. Те започнаха да ме приемат като свой. Дадоха ми дори монголско име", споделя фотографът.
"Един мой монголски приятел ми каза: "Когато монголецът заминава на пътешествие, той знае само датата на своето отпътуване. Датата на пристигането никога не му е известна."
Това навярно трябва да се знае за тази страна... За да ме почувстват като свой, ми се наложи да се разделя с типично западния навик да се стремя да контролирам ситуацията и да се науча да се доверявам на течението на събитията."
"Монголците по природа са много гостоприемни. Монголската степ е необятна, а климатът е толкова суров, че без взаимопомощ не може да се оцелее."
"Работата в Монголия ми помогна да израсна като фотограф. Тя ми даде чувството за творческа свобода - вече не се страхувам да правя грешки и да отговарям за последствията от тях.", обобщава Фредерик Лагранж.
Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}