ИЗКУСТВО ПО СВЕТА
Виенският музей "Албертина" почита с изложба художника Алекс Кац
Своите мотиви художникът намира в нюйоркската бохема и в ландшафта на Мейн, където има лятна къща и рисува сюжети от околността
Редактор : / 973 Прочита 0 Коментара
Алекс Кац, "Черна шапка #2", 2010 г., масло върху платно (Снимка: Музей "АЛБЕРТИНА", Колекция Батлинер)Виенският музей "Албертина" отбелязва с обхватна изложба 95-ата годишнина на американския художник Алекс Кац, един от най-известните представители на съвременната американска живопис.
Музеят, разполагащ с близо 800 творби, голяма част от които лично дарение от Кац, е подбрал от богатата си колекция ярки платна и скици от всички периоди на дългия творчески път на художника.
Част от тях бяха изложени миналата година в музеите "Гугенхайм" в Ню Йорк и "Тисен Борнемиса" в Мадрид.
Роден през 1927 година в Ню Йорк, Алекс Кац рисува в голям формат, с широк щрих на четката, в ярки цветове.
"Твърдите очертания на радикалната плоскост на изображението се смятаха за крайна точка на живописта", разказва кураторката на изложбата Гунхилд Бауер, "за изкуство, което иска да отрази чиста абстракция и изкуствени мотиви и не е подходящо за пресъздаване на мотиви от баналната реалност".
Тези представи разбива Алекс Кац, пресъздавайки сюжети от ежедневието с неподходящия за тях рисунък с твърд ръб.
Своите мотиви художникът намира в нюйоркската бохема и в ландшафта на Мейн, където има лятна къща и рисува сюжети от околността. Кац прави портрети на своите приятели-художници, художнички, танцьорки, поетеси от Ню Йорк.
Особено място в творчеството му заема Ейда, негова съпруга и муза, за която казва: "Тя притежава елегантността на този град". От 65 години той работи в Ню Йорк, съпътстван от Ейда, която е не само предпочитан модел, а и вдъхновение за неговия стил.
С портретите на своите съвременници, Кац показва реалността, която го обгражда, макар и по абстрактен и радикален начин. Още преди появата на поп арта той тръгва по своя собствен път на предметната живопис, за която в еднаква степен са характерни рационалността, чувствеността и абстрактността.
Световна известност художникът добива през 70-те години на своя живот. Днес той е един от малцината, чиито платна са част от постоянната експозиция на музея "Уитни" в Ню Йорк.