ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА ЧЕТКАТА
Теньо Желев - между Куба и Франция и лагера в Белене
На 5 ноември се навършиха 10 години от смъртта на един от най-колоритните български живописци
Редактор : / 5342 Прочита 1 Коментара
Теньо Желев (Снимка: Личен архив)
Теньо Желев е един от най-колоритните български художници. Освен като пейзажист, любителите на изящното изкуство и многобройни негови почитатели, го познават и като майстор на портрета. Между ярките примери е портретът на Владимир Димитров - Майстора, от когото художникът черпи опит и мъдрост в младежките си години, а по-късно ги свързва сърдечно приятелство.
Забележителни са и портретите на Теньо Желев на исторически личности - Левски, Ботев, Захари Стоянов, Вапцаров и много други, които той рисува с уважение към личността и житейския им път.
Портретът на цар Борис, с който младият художник печели първа награда на конкурс в Художествената академия през 1942 г., обаче, по-късно води до драматичен обрат в живота му - изпратен е за повече от година в лагера в Белене, като "проводник на Западно влияние", което бележи и неговия, и този на семейството му живот.
Негови платна са притежание на множество големи галерии по света, сред които "Космополитън" в Ню Йорк, на частни колекционери и ценители като Филип Гугенхайм, Рената де Бурбон /Ню Мексико/, Вили Клаас. Художникът е участвал в изложби в Япония, Индия, Русия, Франция, Германия, Холандия, САЩ, Канада и други страни.
Живее и твори в Куба и Франция в няколко периода от живота си, където разширява тематиката на картините си, обогатява своята палитра и създава тематични колекции, които удивляват със своя колорит, експресивност и стремеж към естетично представяне на заобикалящия ни свят.
Теньо Желев е познат също и като "доайенът на българския културизъм, представител на златното му време у нас и организатор на първите демонстративни организирани турнири по културизъм в България."
През 2017 година от фамилната къща на семейството изчезват над 80 картини на художника, за които до ден днешен няма информация. През годините са принудени, да търсят по свой начин и със свои средства платната, които би трябвало да са от национално значение и във фокуса на институциите, които опазват културното наследство на страната.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}