ЖИВОТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ХУДОЖНИЦИ
Пикасо бил "мамино синче"
Мария Пикасо Лопес гледала на сина си като на "жив шедьовър"
Автор : / 4060 Прочита 1 Коментара
Пабло Пикасо и неговата майка Мария ПикасоСпоред много психолози майчината любов е в състояние да създаде гений, или да разруши живота на детето си. Мария Пикасо - майката на гениалния художник, с огромна любов и власт направила и двете...
Мария Пикасо Лопес възпитавала единствения си син като силен авторитарен баща - строго и взискателно. Същевременно била изпълнена с огромна вяра в неговия талант и бъдеще.
Странното е, че според биографите на Пикасо, г-жа Лопес хем потискала свободната воля на сина си, хем му внушавала огромно самочувствие.
Майка с дете, 1922 г., худ. Пабло Пикасо
Самоувереността на Пикасо му помогнала много в кариерата му на художник, и в същото време бекрайно много навредила на личния му живот - особено на отношенията му с жените.
Сянката на Мария Пикасо съпровождала великия художник през целия му живот.
Портрет на Мария Пикасо, 1923 г., худ. Пабло Пикасо
Мария Пикассо Лопес /1855-1939/ е потомка на буржоазен род. Тя била най-голямата от трите дъщери на богаташ - любител на екзотичните пътешествия.
Веднъж баща й пропаднал без вест и чак след 15 години съпругата му и дъщерите му разбрали, че е починал от треска в Куба.
Портрет на Мария Пикасо, 1896 г., худ. Пабло Пикасо
Съпругата му - доня Инес, отгледала сама момичетата. Именно от нея наследила Мария своята борбеност и вътрешна сила. След изчезването на бащата в семейството, жените поели да управляват огромни масиви с лозя.
През една година, обаче, гроздето било нападнато от насекоми и цялата реколта била унищожена. Тогава доня Инес и дъщерите й се захванали с шивашка работа - започнали да изработват ширити за фуражките и мундирите на военните. С едно или друго, успявали да издържат домакинството си, и всички им се възхищавали.
Портрет на Мария Пикасо, худ. Пабло Пикасо
Съсед на смелата Инес решил да сватоса една от дъщерите й за брат си Хосе. Женихът харесал Мария. Той бил на 42, а Мария на 25.
След сватбата Хосе прибрал в дома си майка й и сестрите й, и така всички живеели заедно.
Портрет на бащата Хосе, 1896 г., худ. Пабло Пикасо
През 1881 г. Мария родила мъртвородено бебе. Докторът, обаче, се усъмнил в това, защото "мъртвото" бебе се намръщило от дима на цигарата му. Какво щастие само обхванало всички, когато бебето внезапно изплакало!...
От този момент нататък за Мария нямало друго по-любимо същество на света от това, което дошло на бял свят с такава жажда за живот.
Майка с дете на брега на морето, худ. Пабло Пикасо
Кръстили го с най-дългото име на света - Пабло Диего Хосе Франциско де Паула Хуан Непомусено Мария де Ллос Ремедиос Криспи Криспиньяно де ла Сантисима Тринидад Руис и Пикасо.
През следващите 6 години от живота си Мария ражда още две деца - момичета - сестрите на Пикасо, но той ще си остане нейното малко и най-любимо "чудо".
Хосе Руис - бащата на Пикасо, бил художник любител. Може би оттам произхожда и дарбата на бъдещия гений на изобразителното изкуство?
Иначе, старият Хосе бил мрачен по характер, необщителен човек. Малко се интересувал и от домашните работи, както и от възпитанието на децата си.
Портрет на бащата Хосе Руис, худ. Пабло Пикасо
Всички грижи по домакинството поемала майката Мария. Тя обичала и трите си деца, но Пикасо бил "властелинът на душата й".
Мария Пикасо живела с мисълта, че един ден нейният първороден син ще бъде велик човек. И очевидно Бог е чул молитвите й.
Своя първи шедьовър Пикасо нарисувал на 6 години. Обичал да рисува, но не и да ходи на училище. Затова мама Мария го записала да учи в частния колеж "Сан Рафаел", като се надявала разправиите с учителите там да са по-малко.
У дома поощрявали рисуването на бъдещия гений и не били особено взискателни към успеха му в училище.
Автопортрет на Пикасо, 1896 г.
Мария Пикасо наела частни преподаватели по рисуване за сина си, а по-късно взела решение заради бъдещето на момчето й, всички да се преместят да живеят в Барселона.
С връзки уредила работа на съпруга си Хосе в Академията по изкуствата, в която синът им Пикасо продължил да учи. След няколко години пак Мария решава да пратят Пикасо в Мадрид - в Кралската Академия за изящни изкуства.
През 1898 г. именно Мария Пикасо организира първата изложба на сина си в Барселона. Синовната любов била за нея най-голямата й награда. Мария Пикасо живеела заради славата на сина си.
Пикасо й отвръщал с подобаваща обич и уважение. Той се гордеел с майка си и държал на нейното мнение и съветите й. Затова понякога бивал огорчен, че майка му не "разбира" неговите проекти.
За него било важно да получи потвърждение, че върви в правилната посока именно чрез оценката на майка си. Пикасо жадувал за нейното признание!...Мария Пикасо била ориентирът за неговата гениалност.
До края на живота си Мария Пикасо остава най-големият почитател на творчеството на сина си, както и неговият най-безпощаден критик, но в същото време и най-големият му приятел. За жалост, от безмерната си любов, Мария Пикасо се месела и в личния живот на сина си - мнението й винаги се оказвало решаващо по отношение на това коя от жените в живота на Пикасо е подходяща и коя не, за него.
Според биографите на Пикасо, такова пълно вмешателство от майчина любов има аналог в световното изобразително изкуство единствено в живота на Анри Тулуз Лотрек, чиято майка също била изкушена от неговата гениалност, но това ни най-малко не спомогнало за щастието на сина й.
Всъщност, и Пикасо, въпреки многобройните си романи, така и не открил единствената жена,достойна да измести в сърцето му, неговата майка - Мария Пикасо.
Еми МАРИЯНСКА