Голямата изложба на художника Константин (Кочо) Гърнев (1893-1966), подготвена от екипа на галерия "Виктория" и Националната галерия, представя един забравен художник, непознат за по-широката публика.

Повече от осемдесет години след първата му самостоятелна изява в България и след блестяща кариера в Европа, Константин Гърнев "се завръща" в родината със сто и дванадесет маслени картини. Фактът, че той живее в Германия, а след смъртта му пластичното му наследство остава там, предопределя днес епизодичното участие на негови работи в изложби или на арт-пазара у нас. Щастливият случай картините да се завърнат в България прави настоящата изложба уникална. Тя експонира за първи път в неговата цялост творчеството на Гърнев, създадено след втората половина на 1940-те. Това дава възможност на публиката и специалистите да оценят неговата висока стойност и да се убедят в мощния живописен талант на един модерно формиран европейски художник, останал здраво свързан с българските си корени.

"Модел", Константин Гърнев/Сн.: Национална галерия

По повод на125-годишнината от рождението на Константин Гърнев, собственикът на галерия "Виктория" - Павел Тодоров, дарява за колекцията на Националната галерия едно от малкото запазени ранни произведения на художника - "Октобърфест" от 1930-те.

"Автопортрет", Константин Гърнев/Сн.: Национална галерия

Константин Гърнев е роден на 18 януари 1893 в благоевградското село Либяхово (днес Илинден). Между 1912 и 1921 учи с прекъсване в Рисувалното училище в София. По време на Първата световна война е командирован като военен художник. През 1922 заминава за Германия и се установява в Мюнхен, където живее до края на живота си. Приет е за студент по живопис в Мюнхенската художествена академия, където следва между 1923 и 1931 като ученик на изтъкнатите професори Херман Грьобер и Франц фон Щук.

От средата на 1920-те участва активно в художествения живот на Баварската столица като членува в различни художнически сдружения и излага в редица общи изложби. Първата самостоятелна изложба на Гърнев е през 1930 в Кунстферайн, Мюнхен. От 1926 до 1934 пътува из цяла Европа. Посещава и Северна Африка, Мароко, Палестина, Турция, Сирия, Ерусалим.

През 1934 подрежда първата си самостоятелна изложба в България, открита със слово на проф. Иван Лазаров в галерия "Преслав" в София. Многобройните отзиви за изложбата дават висока оценка на творчеството на Гърнев, поддържащ тесни контакти с българските си колеги. Като задочен член на Дружеството на новите художници в България той изпраща свои картини за участия в общите художествени изложби в София. През есента на 1940 Гърнев подрежда представителна изложба в галерия "Ленбах" (най-голямата частна галерия в Мюнхен), преминала със шумен успех.

По-голямата част от творчеството на художника, създадено в онези години, е унищожено при бомбардировките над Мюнхен по време на Втората световна война. След 1945 той продължава активно да рисува и да участва в художествения живот на Мюнхен. Член-основател на Съюза за защита на творците на изобразителното изкуство и на мюнхенската група "Павилион", на която е и председател, той участва в ежегодните изложби на организацията и в редица други общи изложби. След години отсъствие от българския художествен живот, през 1965 е поканен и участва в Национална изложба на живописта в София с картината "Ездачка". Умира внезапно на 1 септември 1966 в Мюнхен.