ОТВЪД БАРИЕРАТА
Българско изкуство "извън рамката" отново ще бъде изложено в Париж
60 произведения на самоуки арт брут артисти откриват сезона на Българския културен институт във Франция, през 2024 ще бъдат показани и в София
Редактор : / 893 Прочита 1 Коментара
Симеон Шопов (Източник: Български културен институт в Париж)След изключителния интерес на публиката във френската столица към първата изложба през 2022 г., новото издание на Outside the box II / ИЗВЪН РАМКАТА II ще представи за втори пореден път извън граница наши творци, принадлежащи към едно от най-екстравагантните творчески течения - арт брут, което се интересува от самоуки артисти, работещи извън утвърдената художествена сцена.
В галерията на Българския културен институт в Париж - продуцент и организатор на събитието, Outside the box II / ИЗВЪН РАМКАТА II ще покаже над 60 нестандартни и изключително провокативни картини, скулптури и дърворезби на 5 български аутсайдери в изкуството - Борислава Марчева, Деметриус Стайков, Симеон Шопов, Станимир Енчев и Иван Кръстев. Ексцентрични, неправолинейни, отвъд познатото, всички те изненадват и вълнуват със "суровата си" творческа мощ и емоция.
Към момента това е единствената по рода българска инициатива, която прави опит да систематизира информация за извънсистемни съвременни български творци, които могат да бъдат причислени към течението арт брут, все още малко познато за българската публика.
Терминът Арт брут /art brut (fr.) - "ар брут" - неподправено, сурово изкуство/ е въведен от художника Жан Дюбюфе през 1945 г., за да определи творчество, създадено извън границите на официалната култура, на игнорираните, на лудите. Използва се и английският му еквивалент outsider art / в буквален превод "изкуството на аутсайдерите"/. Днес и двете понятия обозначават изкуство на артисти без академично художествено образование, самоуки, непознати за масовата галерийната сцена и изява, от изолирани социални групи, понякога артисти, страдащи от психични заболявания.
Симеон Шопов /1969/ е самоук дърворезбар, чийто ръце създават фантастични светове. Започва да работи с дървото спонтанно, преди повече от 30 години. Произведенията му са разкази - вселени: необятни, поглъщащи, прецизни и красиви. Звучи невероятно, но всеки един малък детайл в неговите фигури и композиции е създаден с единствения му инструмент - макетен нож Олфа 30°. Не използва скици, машини, няма ателие, резбова навсякъде. Работи с различни дървета - орех, чемшир, череша, но бялата липа е любимият му материал.
Борислава Марчева е на 32 години, завършила е Английската гимназия в Бургас. Заминава да учи във Великобритания, но прекъсва обучението си поради диагностицирано психическо заболяване. Рисуването е част от лечението й и постоянно занимание към днешна дата. Създава чудни светове, в картините й заживяват животни, приказни герои, фантастични същества. Работи в дома си, който е единствената й галерия. Картините виждат само най-близките хора от семейството й. Казва, че ги чувства като отделни парчета от самата нея, които я подреждат наново във външния свят.
Борислава Марчева (Източник: Български културен институт в Париж)
Интроверт от дете, Иван Кръстев започва да чете и рисува на четири. Завършва архитектура и практикува успешно до 1998, когато е диагностициран с психично заболяване. Рисуването се превръща с убежище в моменти на кризи или вдъхновение. Силно експресивен в картините, Иван често играе с архетипни фигури от полето на несъзнаваното. Създава визуално смели изображения, комбиниращи пространство и лица, разкриващи изкуството като емоционална и терапевтична сила.
Иван Кръстев (Източник: Български културен институт в Париж)
Деметриус Стайков /1976/ е роден във Варна, но завършва медицина във Виена, където живее и има кариера като лекар - невролог и до днес. Рисуването идва в живота му спонтанно през 2014 година. Напълно самоук, за него единствената школа и до сега остават музеите и галериите, където прекарва много от свободното си време. Страстта му става толкова силна, че превръща част от семейния дом в свое ателие, където работи. Подписва под псевдонима Деметриус, превръща го в свое алтер его. Образите му приличат на халюцинации от подсъзнанието и съня.
От 2017 насам за Станимир Енчев /1978/ умението да превръща изхвърлени от морето боклуци в изкуство се превръща в непреодолима страст. Намира ненужни предмети "с душа", сглобява ги и прави от тях причудливи скулптури. Работи в двора на къщата си в Каварна. Експериментира с форми, размери, материи, техники. Дава име на всяка скулптура. Нарича ги "сурови конструкции". Използва предимно естествени материали - дърво, корени, камък, канап, въжета, вълна, кости и др.
Станимир Енчев (Източник: Български културен институт в Париж)
Партньори на изложбата са Психиатричната болница в гр. Кърджали и Център за социална рехабилитация и интеграция "Орфей" в града.
Изложбата Outside the box / ИЗВЪН РАМКАТА е инициатива на проекта "Българският Арт брут", който има за цел да събере, обобщи и популяризира информация относно български артисти от маргинализирани социални групи с подчертан фокус към изкуство, създадено от хора с психични разстройства и заболявания, както и самоуки артисти, творили извън нормата на "официалното" изкуство.