СТАРИ ТРАДИЦИИ НА НОВ ПРОЧИТ
Артисти от Великобритания, Норвегия и Румъния гостуват на пленер в Боженци
Международният пленер по живопис "Боженци" започва през 1975 г., като с известни прекъсвания продължава и до днес
Редактор : / 657 Прочита 0 Коментара
Художникът Георги Пасев (Снимка: БТА)Международният пленер по живопис "Боженци" продължава в едноименното габровско село до 3 септември 2022 г., съобщават организаторите. Участват творците Георги Пасев, Лаура Димитрова, Любен Генов, Мария Райчева и Таня Пасева от България.
Художникът Ларс Нордби от Норвегия (Източник: БТА)
Гостуват също Кристиян Серджиу и Мерилена Япан от Румъния, Ларс Нордби от Норвегия и Рой Плейстоу от Великобритания. Организатори са художествената галерия "Христо Цокев", Съюзът на българските художници и община Габрово.
Художникът Любен Генов (Източник: БТА)
Предвидени са три съпътстващи събития - "Отворени врати" на 28 август, "Детско ателие" и откриване на изложба на участниците в пленера. По-късно през годината същата изложба ще бъде представена в творческата база на румънската фондация "Янза арат" в германския град Марктродах. Фондацията е партньор на габровската галерия по проекта. "Янза арт" имадългогодишен опит в провеждането на международни пленери и симпозиуми в Гърция, Румъния и Германия.
Художничката Мерилена Йепан от Румъния (Източник: БТА)
По време на форума артистът Доротея Челниева ще заснеме и интерпретира във фотоси творческия процес. Допълнително ще бъде създаден видео материал. Документирането на пленера ще се осъществява и чрез критически текстове, които ще се публикуват в специализирано издание. Ще се проведе проучване за въздействието от пленера, което ще бъде представено в рамките на научна конференция.
Българската художничка Таня Пасева (Източник: БТА)
Международният пленер по живопис "Боженци" започва през 1975 г., като с известни прекъсвания продължава и до днес. Събира артисти от различни националности, художествени школи и тенденции в изкуството, като цели да провокира творческия им потенциал и търсения. Специфичният облик на архитектурно-историческия резерват вдъхновява творците не само с класически живописни рефлексии, но и ги подтиква към авторски решения с концептуален характер.