"(Пан)Оптика на мисълта" е изложбен проект, съчетаващ две трансмедийни инсталации, които изследват фенменологията и митологията на кинематографичните технологии. Те споделят специално създаден формат за съпоставяне на активирани от зрителското движение лентикулярни анимации с видеопрожекции, които проблематизират обичайната фиксирана позиция на зрителя.

Този формат поставя под съмнение връзката между въплъщението и технологията, като приканва зрителя да изживее контраста между физическия арест на едноканалните филмови/видео прожекции и активираното от зрителското движение изображение на холографната среда. В традицията на идеите на Маклуън за медийните формати като семантични проводници, "(Пан)Оптика на мисълта" активира значенията, вградени в конкретни медиини рамки, извеждащи на преден план начини, чрез които медиите рамкират мисълта.

Всяка от двете поредици разгръща въпроса медии-тяло-ум според своя специфичен тематичен и естетически фокус. Докато "Очите, които спират влака" разчита на аналогови техники, за да подтикне към медитация върху изживяването възприятие-мисъл, филтрирано през кино-технологиите, "(Пан)Оптика на любовта" изследва проблемите на дигиталното изкуство като медийни пукнатини, през които се просмукват древни митологии за зрението като знание и се пречупват през съвременното техно-човешко рамкиране. Зрителят е потопен в среда, която

нарушава приемствеността и измества очакванията, за да провокира нови алхимични реакции между въплъщение и смисъл. Как сънуваме реалностите? От древноегипетски лабиринти и ранни кино огледала до постиндустриални технологии, "(Пан)Оптика на мисълта" кани зрителя да срещне един познаваем свят в пресечната точка на колективно сънуване, лична реалност и безлична технология.

Още

"Под булото на съзнанието" - пърформанс на Биляна Вучкова

Очите, които спират влаковете

Моменти от живота, изживени, пропуснати, запомнени и забравени, видени през прозореца на движещ се влак. Поглед върху мисълта и визията, разиграващи филма на живота - очите, гледащи през прозорец.

Инсталацията се състои от шест осветени лентикулярни панела в диалог с екрани излъчващи оригиналната видео поредица, от която като по този начин образуват нещо като влак коридор от "прозорци" към движещ се пейзаж. Лентикулярните анимации се активират от движението/гледната точка на зрителя, докато видеата текат независимо от позицията на зрителя, поставяйки под въпрос кинематографичното време и връзката му с физическото движение, разиграно чрез две различни медии.

Още

Нимфата на забравата и фотографиите на Елина Кешишева

Изследвайки различни медиирани преживявания на една видео поредица, инсталацията поставя под въпрос феноменалната връзка между зрител и движещо се изображение, лежаща в основата на първичността на субективния поглед. С това проектът реанимира очарованието на ранното кино от движещия се влак като метафора на техно-оживяващото изображение. Лентикулярните отпечатъци и видеата са съпоставени с късометражен филм.

Докато коридорът от видео и лентикулярни "прозорци" приканва зрителя да изследва времето на анимацията чрез физическо движение, видео прожекцията, с бърз монтаж на откъси от визуализирана мисъл прекъсващи кадрите на непрекъснато движещия се влак, арестува зрителя, изисквайки неговото нераздвоено внимание. Инсталацията е медитация върху темпоралностите на възприятието и мисълта - начинът, по който мисловните откъси пресичат възприятието.

Движещият се влак => време-мисъл => движещото се изображение. Началото на киното: "Пристигане на влак в Ла Сиотат" на братя Люмиер погледнато от позицията на пътника.

Изтичане на времето, видяно през ушите на Джон Кейдж "Вакханал" - звукът на живота, динамичен и хаотичен, тласъкът на времето, обратимо и възпроизводимо до смърт.

Инсталацията изследва живите и въображаеми модалности на кинематографичните медии и начините, по които те се конкурират с нашата най-интимна връзка със света, ума.

Още

Как градският дизайн ни свързва с Дунава

Още

Християн Бакалов направи уникална цветна, трептяща украса за барутния погреб "ReBonkers"

Още

Почина попарт скулпторът Клас Олденбург

Още

Коста Каракашян и обществените тоалетни като (не)видими човешки присъствия