"АХ, ТОЗИ ДЖАЗ!"
Jazz Night на Моцартфест
Братята Александър и Константин Владигерови заедно с цигуларката Теодора Късметска-Сороков и Ружа Семова - пиано с джаз импровизации в Правец
Автор: / 1385 Прочита 0 Коментара
Александър и Константин Владигерови, Ружа Семова (Снимка: Моцартфест)
И XIV-то издание на международния фестивал "Моцартови празници" ни предложи елегантна симбиоза от изкуства, освен опера. Традиционно стана присъствието на джаза.
А тази година аплодирахме безспорните майстори - братята Александър и Константин Владигерови, които заедно с цигуларката Теодора Късметска-Сороков и Ружа Семова, пиано, озвучиха препълнената зала "Тера" на Риу Правец Ризорт в най-дългия фестивален ден - съботния. При това в 11 вечерта (нормално за този род изкуство), но пък след музикален маратон: среща с автограф (традиционно поддържана рубрика на Фестивала) - с Калуди Калудов, по повод 40 години на сцената; второто представление на забележителната Марионетна опера - Линдау, Германия, балетът "Лебедово езеро" и друг синтез - музика-оперни извадки-балет-театър в познатата рубрика "Специално създадено за фестивала" - "Валпургиева нощ", с връзка 200 години от рождението на Гуно. Идеята, разбира се, дойде от безвреме напусналата ни, двигател на Фестивала, Христина Ангелакова. Но двамата джазмени също са на мнение, че е хубаво хората да получат и различен формат, друг стил, и така да се прикани публика. Правят го както на Русенските музикални седмици, така на ФОБИ Стара Загора, а сега и тук.
Стана традиция "Моцартовите празници" да представя творби на композитори, чиито годишнини са отбелязвани от световната общественост. В програмата имаше произведения от Бърнстейн - "Да бъдеш Ленард Бърнстейн" - във връзка със 100 години от рождението на американския диригент, композитор и пианист; както и на Джордж Гершуин, заради 120-годишнината от рождението му, в аранжименти на двамата. А иначе, в голямата си част произведенията бяха обвързани с творчеството на прочутия им дядо - композитора, музиканта, диригента, педагога, Панчо Владигеров ("дядо Панчо", както близнаците му казват галено) и на неговия син (и техен баща) - Александър Владигеров.
Александър и Константин Владигерови, Ружа Семова (Снимка: Моцартфест)
Може би малцина знаят, че Панчо Владигеров е автор на първите джазови композиции в историята на българската музика. Но чухме пък и знаменито, не толкова познато, произведение на баща им ,,Злополучен Танц " в популярния стил от края на 20-те буги-вуги, написано 1952 г., което синовете изпълниха на тромпет и пиано, и пяха по текст на Захари Петров.
Имахме удоволствието да слушаме знаменитата "Песен" из българска сюита за цигулка и пиано; най-известната му пиеса "Рапсодия Вардар" и емблематичното "Хоро стакато" оркестрирано от Панчо, с аранжимент на Косьо и Сашо за квартет.
"Сладките" им бисове, а те винаги са щедри, защото публиката иска още и още, са отново със закачка и виц в "Одата на радостта", по тема от Деветата симфония на Бетовен, изпълнена импровизаторски на 4 ръце от Косьо и Ружа, и с тромпета на Сашо. Както и известното им във Виена парче-каламбур от Сашо "Istanbul darf nicht Wien werden" (Истанбул не трябва да бъде Виена) с резки смени на виенски валс с турски и румънски ритми.
Различните проекти които създават двамата братя и множество от концертите им, са с цел да представят музикалната традиция на фамилия Владигерови, нейното развитие през три поколения. Към голямото, неоценимо с художествената си стойност, музикално наследство, те се отнасят с почит. Съхраняването на неговата автентичност играе водеща роля в разработването на техните нови идеи.
Концертните изпълнения на Константин и Сашо обикновено са ретроспекция на музика, създавана в продължение на 120 години. Черпят опит и вдъхновение от богатството на българския фолклор - както им се е предал и семейният майсторлък за интерпретиране на народната музика, създаден от дядо им - смесват го с присъствието на етно музиката в джаза, успяват да го доразвият в ефектна форма, и се получават музикални шедьоври, поднесени като "Балкански джаз".
Теодора Сороков (Снимка: Моцартфест)
С Ружа Семова и с Теодора Късметска-Сороков са приятели от 20 години - още от Музикалното училище в София. Съученическата им дружба ги събира и във Виена, където всеки от тях се озовава, а днес активно работят, творят музика, но намират и време да свирят заедно.
Теодора Късметска-Сороков от 2017 г. е професор по цигулка във Виенския "Прайнер" университет; солист и камерен изпълнител в различни оркестрови формации в Австрия, Германия, Италия и България.
Ружа Семова (Снимка: Моцартфест)
Пианистката Ружа Семова преподава във Виенския музикален университет, концертира активно в България и по света: Австрия, Германия, Словакия, Чехия, Полша, Франция, Израел, Япония, Перу, Канада, САЩ, Китай; участва в международни и клавирни фестивали.
През последните 12 години братята Владигерови издадоха пет албума със собствени композиции: "Влюбеният скитник" (2007), "За големите и малките неща" (2011), "Мечтаейки за мечтите"(2014), "Посветени звуци" (2014) и " The Rag Waltz Time"(2017), в които личи индивидуалност, композиторски почерк и висок изпълнителски талант. Те импровизират с такава лекота, с каквато винаги усмихнати разговарят. Свиренето обикновено им е на по няколко инструмента (пиано, тромпет, кларинет) или на два духови инструмента едновременно - тромпет и флюгелхорн (патентът на Сашо), а често примесено и с пеене или с ритъм. Тук дори не засягаме изключителната техника, нито майсторското звукоизвличане, които са само една от техните характеристики. Всичко е бликащ професионализъм. През август отново ще обикалят страната ни. А ние - ще ги следваме.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}