И XIV-то издание на международния фестивал "Моцартови празници" ни предложи елегантна симбиоза от изкуства, освен опера. Традиционно стана присъствието на джаза.

А тази година аплодирахме безспорните майстори - братята Александър и Константин Владигерови, които заедно с цигуларката Теодора Късметска-Сороков и Ружа Семова, пиано, озвучиха препълнената зала "Тера" на Риу Правец Ризорт в най-дългия фестивален ден - съботния. При това в 11 вечерта (нормално за този род изкуство), но пък след музикален маратон: среща с автограф (традиционно поддържана рубрика на Фестивала) - с Калуди Калудов, по повод 40 години на сцената; второто представление на забележителната Марионетна опера - Линдау, Германия, балетът "Лебедово езеро" и друг синтез - музика-оперни извадки-балет-театър в познатата рубрика "Специално създадено за фестивала" - "Валпургиева нощ", с връзка 200 години от рождението на Гуно. Идеята, разбира се, дойде от безвреме напусналата ни, двигател на Фестивала, Христина Ангелакова. Но двамата джазмени също са на мнение, че е хубаво хората да получат и различен формат, друг стил, и така да се прикани публика. Правят го както на Русенските музикални седмици, така на ФОБИ Стара Загора, а сега и тук.

Още

IN MEMORIAM

Вижте последното интервю на Христина Ангелакова пред Дир.бг!

Стана традиция "Моцартовите празници" да представя творби на композитори, чиито годишнини са отбелязвани от световната общественост. В програмата имаше произведения от Бърнстейн - "Да бъдеш Ленард Бърнстейн" - във връзка със 100 години от рождението на американския диригент, композитор и пианист; както и на Джордж Гершуин, заради 120-годишнината от рождението му, в аранжименти на двамата. А иначе, в голямата си част произведенията бяха обвързани с творчеството на прочутия им дядо - композитора, музиканта, диригента, педагога, Панчо Владигеров ("дядо Панчо", както близнаците му казват галено) и на неговия син (и техен баща) - Александър Владигеров.

Александър и Константин Владигерови, Ружа Семова (Снимка: Моцартфест)

Може би малцина знаят, че Панчо Владигеров е автор на първите джазови композиции в историята на българската музика. Но чухме пък и знаменито, не толкова познато, произведение на баща им ,,Злополучен Танц " в популярния стил от края на 20-те буги-вуги, написано 1952 г., което синовете изпълниха на тромпет и пиано, и пяха по текст на Захари Петров.

Още

ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ КОМПОЗИТОРИ

За първи път ще бъдат представени последните опуси на Панчо Владигеров

Имахме удоволствието да слушаме знаменитата "Песен" из българска сюита за цигулка и пиано; най-известната му пиеса "Рапсодия Вардар" и емблематичното "Хоро стакато" оркестрирано от Панчо, с аранжимент на Косьо и Сашо за квартет.

"Сладките" им бисове, а те винаги са щедри, защото публиката иска още и още, са отново със закачка и виц в "Одата на радостта", по тема от Деветата симфония на Бетовен, изпълнена импровизаторски на 4 ръце от Косьо и Ружа, и с тромпета на Сашо. Както и известното им във Виена парче-каламбур от Сашо "Istanbul darf nicht Wien werden" (Истанбул не трябва да бъде Виена) с резки смени на виенски валс с турски и румънски ритми.

Различните проекти които създават двамата братя и множество от концертите им, са с цел да представят музикалната традиция на фамилия Владигерови, нейното развитие през три поколения. Към голямото, неоценимо с художествената си стойност, музикално наследство, те се отнасят с почит. Съхраняването на неговата автентичност играе водеща роля в разработването на техните нови идеи.

Концертните изпълнения на Константин и Сашо обикновено са ретроспекция на музика, създавана в продължение на 120 години. Черпят опит и вдъхновение от богатството на българския фолклор - както им се е предал и семейният майсторлък за интерпретиране на народната музика, създаден от дядо им - смесват го с присъствието на етно музиката в джаза, успяват да го доразвият в ефектна форма, и се получават музикални шедьоври, поднесени като "Балкански джаз".

Теодора Сороков (Снимка: Моцартфест)

С Ружа Семова и с Теодора Късметска-Сороков са приятели от 20 години - още от Музикалното училище в София. Съученическата им дружба ги събира и във Виена, където всеки от тях се озовава, а днес активно работят, творят музика, но намират и време да свирят заедно.

Теодора Късметска-Сороков от 2017 г. е професор по цигулка във Виенския "Прайнер" университет; солист и камерен изпълнител в различни оркестрови формации в Австрия, Германия, Италия и България.

Ружа Семова (Снимка: Моцартфест)

Пианистката Ружа Семова преподава във Виенския музикален университет, концертира активно в България и по света: Австрия, Германия, Словакия, Чехия, Полша, Франция, Израел, Япония, Перу, Канада, САЩ, Китай; участва в международни и клавирни фестивали.

През последните 12 години братята Владигерови издадоха пет албума със собствени композиции: "Влюбеният скитник" (2007), "За големите и малките неща" (2011), "Мечтаейки за мечтите"(2014), "Посветени звуци" (2014) и " The Rag Waltz Time"(2017), в които личи индивидуалност, композиторски почерк и висок изпълнителски талант. Те импровизират с такава лекота, с каквато винаги усмихнати разговарят. Свиренето обикновено им е на по няколко инструмента (пиано, тромпет, кларинет) или на два духови инструмента едновременно - тромпет и флюгелхорн (патентът на Сашо), а често примесено и с пеене или с ритъм. Тук дори не засягаме изключителната техника, нито майсторското звукоизвличане, които са само една от техните характеристики. Всичко е бликащ професионализъм. През август отново ще обикалят страната ни. А ние - ще ги следваме.

Още

ФЕСТИВАЛ КРАЙ ЕЗЕРОТО

XIV Моцартфест - Правец ще се проведе в памет на Христина Ангелакова

Още

ММФ "МОЦАРТОВИ ПРАЗНИЦИ"

"Вълшебната флейта" с марионетки открива XIV Моцартфест в Правец

Още

ГОЛЕМИТЕ ТЕНОРИ НА БЪЛГАРИЯ

Калуди Калудов: Не знам с какво заслужих това щастие, но явно Бог много ме обича

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Юлиан Константинов: Най-големите гласове на XX век са българи – Гена Димитрова и Николай Гяуров