Велосипедът отдавна се е превърнал в символ на съвършената конструкция, към която не бива да се добавя нищо повече. Отдавна? Всъщност това е нещо доста относително. Защото велосипедът е бил изобретен преди само двеста години. В основата на това грандиозно откритие е един земемер, професор, барон, публично отказал се от своята титла, гениален самоук и карък в живота. Руснаците го наричали Карл Дрез и дори кръстили на него едно от изобретенията му - дрезината. Но това далеч не е единственото изобретение на барона. Освен дрезината и предшественика на съвременния велосипед - двуколесната "самоходна машина", той е изобретил пишещото устройство за стенографските записи, "парната фурна", която работела с дърва, перископа и много други неща.

Баронът от Карлсруе

Барон Карл Фридрих Кристиян Лудвиг Драйс фон Зауерброн е роден през април 1785 година в Карлсруе. Семейството му е било тясно свързано с кралския двор в Баден. Учил, станал камер-юнкер, опитал късмета си като земемер, но работата не го влечала. Както се разказва в изложбата "2 колела - 200 години" в Манхайм, Драйс бил финансово обезпечен и си взел безсрочен отпуск, за да се отдаде сериозно на създаването на "самоходна машина". Една от версиите гласи, че идеята му дошла след изригването на вулкана Тамбора в днешна Индонезия.

Изригването било толкова силно, че довело да глобални климатични аномалии. 1816 година била много студена, а реколтата - съсипана. Във Великото херцогство Баден се разразил истински глад. Цените на пшеницата и овеса се покачили главоломно. Именно това подтикнало Карл Драйс да се посвети изцяло на създаването на "самоходната машина", с която той експериментирал вече няколко години. Окончателният вариант бил готов през 1817 и Карл Драйс го патентовал. Все още бъдещият велосипед нямал никакви педали. "Ездачът" пътувал, оттласквайки се с крака от земята. Но принципът на велосипеда - балансът - вече бил заложен в конструкцията на този самоход. Диаметърът на колелата съответствал на съвременните стандарти. Предвидени били и спирачки.

Съвременен велосипед на Драйс (Снимка: Карл Драйс (Снимка: danke-karl-drais.de)

През 1815 година Карл Драйс демонстрирал (тогава все още) четириколния самоход пред император Александър Първи, който бил на посещение в Карлсруе. Руският император останал във възторг и подарил на изобретателя пръстен с брилянти. Само че нито Александър Първи, нито генералите от няколко други държави не видели в изобретението нищо повече от детска играчка. Напразно Драйс ги уверявал, че "мобилните военни части", които днес бихме нарекли "моторизирани", са много по-ефективни от пехотата и кавалерията. Карл Драйс се хванал на бас, че ще измине разстоянието от 52 километра между Карлсруе и Кел по-бързо от пощенската кола. Историята мълчи по въпроса кой е спечели баса. Драйс обаче така и не успял да продаде изобретението на военните. С течение на времето той закъсал финансово и заминал за далечна Бразилия, където работил като земемер в двора на император Педро Първи. Карл Драйс постоянно изобретявал нещо ново, но нито едно от неговите изобретения не му донесло комерсиален успех.

Гражданинът Драйс

Карл Драйс изпаднал в още по-големи затруднения след завръщането си в Баден. Първо му съкратили професорската заплата, защото се увличал много в изобретения, което пречило на преподователската му дейност. Властите му присъдили медал за изобрението на "парната фурна", но дали паричната награда другиму. По време революцията през 1849 година, която Драйс подкрепя, той дал официална обява във вестника, че се отказва от благородническата си титла и става просто "гражданинът Драйс". Пруските войски потушават революцията и обявяват Драйс за ненормален.

Те му отнели цялото имущество, обричайки го на нищета. Той умира сломен и разочарован през 1851 година. А само след няколко години започва триумфалното шествие на велосипеда. През 1864 година френският инженер Пиер Мишо поставя педали на изобретението на Драйс и след Световните изложения в Париж през 1867 и 1878 велосипедът става истински търговски хит. Интересното е, че по това време, както се вижда от изложбата в Манхайм, предното колело на велосипеда става все по-голямо и в крайна сметка достига диаметър от метър и половина. Впоследствие обаче все пак се завръща към своя предшественик "самоходната машина" на Карл Драйс.