АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ
Археолози откриха още пет гроба в некропол до късноантичния град Нове
Погребалният обряд е християнски, също както в останалите 116 гроба от некропола, открити при дългогодишните проучвания, съобщава археологът д-р Марин Маринов от Градския исторически музей в Свищов, ръководител на проучванията
Редактор : / 5045 Прочита 0 Коментара
Разкрити са още пет гроба от некропола от последната четвърт на V в. до западната порта на римския военен лагер и късноантичен град Нове, съобщи за БТА археологът д-р Марин Маринов от Градския исторически музей в Свищов (Снимка: Градски исторически музей
Разкрити са още пет гроба от некропола от последната четвърт на V в. до западната порта на римския военен лагер и късноантичен град Нове, съобщи за БТА археологът д-р Марин Маринов от Градския исторически музей в Свищов, ръководител на проучванията.
Погребалният обряд е християнски, също както в останалите 116 гроба от некропола, открити при дългогодишните проучвания, посочи той и допълни, че разкритите скелетни останки са предадени за лабораторен анализ в Националния антропологичен музей.
Очаква се анализът да покаже възрастта, пола и расовата принадлежност на починалите, уточни Маринов. Според писмените извори през периода, в който се датира некрополът, Нове е резиденция на готския крал Теодорих Велики.
През този сезон археолозите са открили останки от подовото отопление на едно от западните помещения на вилата-резиденция, построена през 70-те години на II в., както и каменните основи на две помещения в непроучваната й източна част. Двете са разрушени от силен пожар, при който е рухнал покривът им и са изгорели техните кирпичени стени и хоросановата им мазилка. Пожарът може да се свърже с историческите сведения за унищожителните варварски нашествия в провинция Долна Мизия през 238 - 269 г., по времето на които се приема, че е разрушена вилата. Към това време насочват монетите и множеството фрагменти от битова керамика, открити под останките от покрива и стените, посочи археологът.
Като част от дейностите по теренна консервация в сектора е реставрирана олтарната маса на ранновизантийската базилика. Тя е открита строшена на парчета в началото на разкопките в сектора, започнали в края на 70-те години на XX в. Масата е временно поставена на оригиналното си място в апсидата на базиликата и е покрита със стъклен капак. Предстои изготвянето на проект за експонирането ѝ. Олтарната маса е най-важния елемент от богослужебното обзавеждане на християнските храмове, каза археологът. Затова и такива маси често се изработват от скъпи материали като хубав бял мрамор, от който е и масата на тази базилика.
Базиликата е една от най-големите късноантични извънкрепостни църкви по Долния Дунав, размерите й са 31,60 на 15,00 метра. В апсидата ѝ е открит зидан гроб, който също е с големи размери -2,65 на 1,65 м. Според полския археолог Стефан Парницки-Пуделко базиликата е възпоменателна, а българските археолози Мария Чичикова, Павлина Владкова и Георги Атанасов предполагат, че гробът в апсидата е на свети Лупус.
Той е единственият известен от писмените извори християнски светец, който може да се свърже с Нове. Данните за него са от съчинението на византийския хронист Теофилакт Симоката (VII в.), който разказва за похода на военачалника Петър, брат на император Маврикий (582-602 г.), през 597 г. Според Теофилакт при пристигането си в Нове Петър е поканен да участва в празника, посветен на Лупус, който се падал на 23 август, припомни Маринов.
Финансирането на разкопките през тази година е в размер на близо 30 хиляди лева, осигурени от Министерството на културата. Консултант на проучването е доц. Павлина Владкова от Регионалния музей във Велико Търново, като стажант участва Симеон Ангелов, студент по археология във Великотърновския университет, уточни ръководителят на експедицията д-р Марин Маринов.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}