Писателката Харпър Ли, от чието рождение днес се навършва век, заема уникално място в американската литература - не с обемно творчество, а с трайната сила на един-единствен роман - "Да убиеш присмехулник", и с преднамереното, често неразбрано мълчание, което последва след него.

Въпреки очакванията на широката публика, в продължение на повече от половин век втори роман на Ли така и не се появява, а тя, според "Ню Йорк Таймс", си спечелва репутацията на "литературната Грета Гарбо" - отшелница, чиито публични изяви при получаване на награда или почетно звание се считат за важна новина просто заради своята рядкост.

При такива случаи тя обикновено не говори, освен за да каже кратко "Благодаря", пише вестникът.

Президентът на САЩ Джордж У. Буш (вляво) окачва Президентски медал на свободата на врата на Харпър Лий (в средата), носител на наградата „Пулицър“ и автор на „Да убиеш присмехулник“, по време на церемония по връчването на медала за 2007 г. в Източната зала на Белия дом на 5 ноември 2007 г. Снимки: Getty Images

Нел Харпър Ли е родена на 28 април 1926 г. в малкото градче Монровил - място, което по-късно ще бъде увековечено в художествената литература. Най-малката от четири деца, тя израства в семейство, белязано от контрасти: баща ѝ, Амаса Колман Лий, е принципен и самоуверен адвокат, широко приеман за прототип на героя от романа Атикус Финч.

Майка ѝ, Франсис Финч Лий, се бори с емоционални и физически трудности, които оставят по-тиха следа в семейния живот. Детството на Ли удивително напомня това на героинята ѝ Скаут Финч - тя е непокорна особнячка, физически активна и без особен интерес към традиционните очаквания към момичетата в Америка от средата на ХХ век.

Най-близкият ѝ приятел от детството е бъдещият писател Труман Капоти. Двете деца изграждат творческо партньорство - споделят истории, разиграват въображаеми приключения и експериментират с писане на пишеща машина, предоставена от бащата на Ли. Това ранно литературно приятелство по-късно намира отражение в кариерите и на двамата: Капоти я превръща в персонаж в свои произведения, а Ли го увековечава като Дил в романа си.

Ли учи в Университета на Алабама, където първоначално следва право по настояване на баща си. Склонността ѝ към писането обаче е очевидна - тя публикува в университетски издания с остър, често хумористичен тон и става редактор на хумористично списание. След кратък престой в Оксфордския университет окончателно се отказва от правото и през 1949 г. се премества в Ню Йорк, за да се посвети изцяло на писането.

Животът там далеч не е бляскав - Ли работи като служителка в авиокомпания и пише в свободното си време, често нощем. Пробивът ѝ идва благодарение на изключителен акт на щедрост: приятелите ѝ Майкъл и Джой Браун ѝ осигуряват финансова подкрепа за една година с една проста инструкция - да пише. Този шанс ѝ позволява да се съсредоточи изцяло върху творчеството и води до ръкописа, който ще промени живота ѝ.

Президентът на САЩ Джордж У. Буш (вдясно) хваща носителката на наградата „Пулицър“ и авторка на „Да убиеш присмехулник“ Харпър Лий за ръка, преди да ѝ връчи Президентския медал на свободата за 2007 г. в Източната зала на Белия дом на 5 ноември 2007 г. във Вашингтон, окръг Колумбия. Снимки: Getty Images

Ранната версия на романа, първоначално озаглавена "И страж да бди на пост" (Go Set a Watchman), претърпява значителни редакционни трансформации. С помощта на редактора Тей Хохоф Ли в крайна сметка се оформя цялостното повествование, съсредоточено върху детската перспектива на низ от събития. Резултатът - публикуваният през 1960 г. "Да убиеш присмехулник" - се превръща в културен феномен.

Съчетавайки топло и често хумористично изображение на живота в малък град с дълбоко изследване на расовата несправедливост в Юга по времето на законите за расова сегрегация "Джим Кроу", романът намира силен отклик сред поколения читатели. Сюжетът и героите са вдъхновени от наблюденията на Ли върху нейното семейство и общността ѝ в Монровил. Творбата разглежда расистките нагласи и социалните предразсъдъци в американския Юг през 30-те години на ХХ век, представени през погледа на деца. В основата на романа е историята за адвокат от малък град - Атикус Финч, който защитава чернокож мъж, несправедливо обвинен в изнасилване на бяла жена.

Още

Почина авторката на ”Да убиеш присмехулник” Харпър Ли

Успехът е бърз и зашеметяващ. Книгата печели "Пулицър" за художествена литература през 1961 г. и се превръща в неизменна част от образованието в САЩ. През 1962 г. излиза и филмовата адаптация с Грегори Пек в ролята на Атикус Финч, за която той печели "Оскар" за главна мъжка роля. Това допълнително утвърждава мястото на романа в популярната култура. За Ли обаче този триумф носи и тежест - за нея славата се оказва по-скоро източник на дискомфорт, отколкото награда.

Самата тя споделя: "Никога не съм очаквала какъвто и да е успех с "Да убиеш присмехулник"... Надявах се на малко,...но получих много повече - и в известен смисъл това беше почти толкова страшно, колкото и провалът."

Луис Бануелос чете екземпляр от 40-годишното юбилейно издание на романа на Харпър Лий „Да убиеш присмехулник“, носител на наградата „Пулицър“, на 10 септември 2001 г. в магазин „Borders Books and Music“ в Чикаго. Снимки: Getty Images

Думите ѝ разкриват едновременно скромността ѝ и неудобството от мащаба на успеха.

Това отношение оформя и по-нататъшната ѝ кариера. Макар за кратко да остава активна в литературните среди - публикувайки отделни текстове и подпомагайки Капоти в проучванията за "Хладнокръвно" - тя постепенно се оттегля от публичността. Приносът ѝ към този новаторски документален роман е значителен, но остава слабо признат. С времето приятелството им се охлажда, а според някои източници Капоти ревнува от успеха ѝ.

Носителката на наградата „Пулицър“ и авторка на „Да убиеш присмехулник“ Харпър Лий се усмихва, преди да получи Президентския медал на свободата за 2007 г. в Източната зала на Белия дом на 5 ноември 2007 г. във Вашингтон, окръг Колумбия. Снимки: Getty Images

С годините липсата на втори роман се превръща в едно от най-обсъжданите "мълчания" в американската литература. Спекулациите варират от творческа парализа до съзнателно оттегляне. В интервю от 2011 г. за австралийски вестник неин близък - свещеникът д-р Томас Лейн Бътс, споделя, че в момента Ли живее в дом за възрастни хора, ползва инвалидна количка, и е частично сляпа и глуха, като страда от загуба на паметта. Бътс разказва също, че Ли му е обяснила защо никога повече не е писала: "Две причини: първо, за никакви пари не бих преживяла отново напрежението и публичността, които изпитах с "Да убиеш присмехулник". Второ, казах това, което исках да кажа, и няма да го кажа отново."

Неочакваното публикуване на "И страж да бди на пост" през 2015 г. възражда интереса към нея. Представена като продължение, но често възприемана като ранна версия на "Да убиеш присмехулник", книгата предлага по-сложно и противоречиво изображение на Атикус Финч. Издаването ѝ предизвиква широк дебат относно авторството, редакторската намеса и литературното наследство на Ли.

Писателката Харпър Лий присъства на приема преди вечерята за връчване на наградите на Библиотечната фондация на Лос Анджелис за 2005 г. в чест на Харпър Лий в Централната библиотека „Ричард Дж. Риърдън“ на 19 май 2005 г. в Лос Анджелис, Калифорния Снимки: Getty Images

Писателката прекарва последните години от живота си в Монровил, живеейки спокойно сред близки и приятели. Въпреки мита за пълна изолация, тя остава свързана с общността - посещава църква и понякога общува със студенти, изучаващи творчеството ѝ, но отказва да се връща публично към литературното си наследство.

Харпър Ли умира в съня си на 19 февруари 2016 г., на 89-годишна възраст.

За нейната жизнена философия говори писмо до Опра Уинфри, в което тя пише, десет години преди смъртта си: "Днес, в едно изобилно общество, където хората имат лаптопи, мобилни телефони, iPod-и и умове като празни стаи, аз все още вървя бавно с книгите..."

Още

Опра Уинфри пак оглави класацията за най-влиятелни хора

Още

ШЕДЬОВРИ В ЛИТЕРАТУРАТА

"Да убиеш присмехулник" първи в "Голямото американско четене"

Още

СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ

Труман Капоти: Аз съм алкохолик, аз съм наркоман, аз съм хомосексуалист, аз съм гений

Още

АМЕРИКАНСКИ ПРЕЛЕСТИ

100 години Труман Капоти и нестихващия стремеж към свободата (откъс)

Още

ЗА ПЪРВИ ПЪТ

Разкази и есета от авторката на "Да убиеш присмехулник" Харпър Ли ще бъдат публикувани през октомври