ОБЩЕСТВОТО И ИЗКУСТВОТО
Триумфът на "Зелената книга" - смела крачка срещу сегрегацията в киното
Расовата дискриминация години наред е проблем дори за добрия чичо Оскар
Автор : / 9611 Прочита 60 Коментара
Снимка: Gulliver/Getty Images
Филмът "Зелената книга" спечели три награди "Оскар", а Махершала Али получи "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля. Някои критици нарекоха това предизвестена победа, предвид явния стремеж на организаторите на наградите да скъсат със скандалното минало на сегрегация. През последните години медиите не ги щадяха и директно ги обвиняваха в расова дискриминация.
"Филмът "Зелената книга" се появи, сякаш за да помири чичо Оскар с тълпата", пише един френски критик.
В това има голяма доза истина. Филмът е разказ за сегрегацията с хепиенд. Освен всичко останало лентата повдига самочувствието на чернокожите чрез героя на Махершала Али. Питър Фарели безспорно е усетил "пулса" на последните номинации за "Оскар". И неслучайно се сдоби със статуетка за оригинален сценарий.
През 2012 г. актрисата Джейда Пинкет написа в няколко последователни поста в социалните мрежи: "Цветнокожите са добре дошли да връчват награди "Оскар" и да развличат публиката, но рядко постиженията им получават признание. Може би просто не трябва да участваме? С нас се държат така, както им позволим", написа Пинкет и направи намек и по отношение на чернокожия комик Крис Рок - водещ на церемонията по онова време.
Джейда Пинкет /Снимка: Gulliver/Getty Images
Разследване на в."Лос Анджелис Таймс" пък разсекрети иначе поверителния списък на журито за наградите и оповести, че в него 94% са бели и само 6 % цветнокожи, а по отношение на пола - 77% са мъже.
Известно е отношението на режисьора Спайк Лий по този въпрос. Той открито изригна срещу Академията, като каза публично:
"Филмовата академия все повече заприличва на днешна Америка - на всеки 10 години чернокожите взимат награди!..."
Лий не пропусна да отбележи, че през 1990 г. номинацията за филма му "The Right Thing" е била пренебрегната, въпреки широко одобрителния отзвук за лентата в обществото. Спайк похвали две жени от Академията за филмово изкуство, на които се дължи битката с този общ порок на американското общество - расовата дискриминация, в киното.
Всъщност, войната със сегрегацията на Оскарите започва от основателката на #OscarsSoWhite - Ейприл Рейн. От нея тръгва през 2015 г. движението "Толкова бели Оскари", след като тогава в основните категории не бяха номинирани цветнокожи и това предизвика вълна от недоволство. От тогава насам, Академията се съобразява и започва да кани в редиците си все повече жени, повече цветнокожи и голям брой кинаджии от неамерикански произход. Вдигна се и бройката на поканените - от 332-ма през 2015-а, през 2018-а година гостите бяха почти три пъти повече - 928 души.
Махершала Али и Реджина Кинг /Снимка: Gulliver/Getty Images
Новият филм на Спайк Лий "BlacKkKlansman" бе номиниран за шест награди "Оскар", включително за най-добър режисьор, най-добър филм и най-добър сценарий, и по този повод Лий пак подчерта, че заслугата за номинацията е изцяло на движението #OscarsSoWhite на Ейприл Рейн.
Въпреки че от няколко години се забелязва стремеж на Академията да се справи със сегрегацията, то процесът е бавен и доста плах. Да припомним, че Дензъл Уошингтън - изпълнител на главната роля, режисьор и съпродуцент на лентата "Огради" ("Fences"), бе едва седмият изброен, на опашката след имената на Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър. При това, за актьорска номинация и номинация за най-добър филм в една и съща продукция.
Днес Американската академия за филмово изкуство издига един двусмислен популистки лозунг, който звучи така:
"Чернокожите не заслужават награда "Оскар", дори номинация не заслужават. Жените също не заслужават "Оскар", а с тях и хомосексуалните. Не заслужават и латиносите, белите, лабрадорите, и калинките. Заслужават я единствено и само добрите професионалисти, независимо от цвета на кожата им".
О, кей - върви, убедително е, макар и изречено по доста заобиколен начин. Сякаш, за да завоалира смущението от подобна гласна декларация.
Какво говори статистиката: По данни на "The Economist", 12,6% от американците са чернокожи. От 2000-та година насам процентът на чернокожите, номинирани за "Оскар", е 10. Най-любопитното е, че директорка на Американската филмова академия е чернокожата Шерил Буун Айзъкс, която чак наскоро обяви, че до 2020 г. жените и етническите малцинства ще имат квота, равна на половината от общия брой на членовете на Академията.
Реджина Кинг, с награда за най-добра поддържаща роля /Снимка: Gulliver/Getty Images
Популистите сред кинаджиите си измиват ръцете с успехите на Дейзъл Уошингтън, който е чернокожият актьор с най-много номинации за награди в историята на киното, а името му е синоним на сигурен финансов успех.
В първия етап от кариерата си като актьор, Уошингтън създава портрети на чернокожи фигури от историята. Във "Вик за свобода" на Ричард Атенбъроу изиграва южноафриканския активист Стив Бико, а през 1992 г. влиза в ролята на Малкълм Х в едноименния филм на Спайк Лий за известния защитник на правата на чернокожите в Съединените щати. След тази "историческа" фаза, актьорът се снима в трилъри, които определено са повече комерсиални, но така или иначе Дейзъл Уошингтън си извоюва своето пиедистално място в света на киното.
Режисьорът и сценарист на "Зелената книга" Питър Фарели / Снимка: Gulliver/Getty Images
През 2002 г. , на 74-ата церемония на Оскарите, Уошингтън излезе силно развълнуван на сцената не само заради статуетката, а защото и той, и чернокожата Холи Бери спечелиха отличията за главна мъжка и женска роли. Холи Бери стана първата чернокожа актриса, спечелила "Оскар" за най-добра женска роля за филма "Балът на чудовищата". Имаше и още една причина за вълнението на Дейзъл Уошингтън. Той я изрази така:
"40 години гоня Сидни, и сега - в една и съща вечер, дадоха награда и на него, и на мен!..."
Всъщност, актьорът визираше Сидни Поатие - първия чернокож актьор, който през 1963 г. спечели "Оскар" за главна мъжка роля във филма "Полски кринове", а през 2002-ра - за цялостно творчество. През 1967 г. излизат 3 филма със Сидни Поатие, които се превръщат в класика на американското кино - "На учителя с любов", "Среднощна жега" и "Познай кой ще дойде на вечеря". С тях Поатие стана кинозвезда от световен мащаб. Британската империя му връчи орден и титлата "сър".
И ето че сега си имаме победител по темата за чернокожите в света на белите хора - филмът "Зелената книга". Триумфът на филма се опитва да излекува раните от миналото, да заглади конфликта от последните години с номинациите за "Оскар" и да даде на публиката един нов Сидни Поатие, или Дензъл Уошингтън - актьорът Махершала Али. И направи това успешно, но дали е напълно истинско това ново отношение на Академията към творците с не бял цвят на кожата?!?
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fkino%2Ftriumfat-na-zelenata-kniga-smela-krachka-sreshtu-segregatsiyata-v-kinoto&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2019%2F02%2F26%2F1669687%2F768x432.jpg%3F_%3D1551190833&description=Триумфът на "Зелената книга" - смела крачка срещу сегрегацията в киното', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}