След по-малко от месец - на 24 февруари т.г. предстои най-бляскавото събитие в света на киното - церемонията по връчването на наградите "Оскар". Тя е 91-вата поред от учредяването й, а напрежението във филмовите среди e все така трескаво, както всяка поредна година назад във времето.

"Всеки кинаджия живее за статуетката", шегуват се филмови критици.

Още

Номинираните за "Оскар" се събраха на традиционен обяд

Състезанието през тази година ще бъде повече от ожесточено, защото в селекцията са все силни ленти.

Засега най-силен от страна на познавачите е интересът към черно-белия филм "Рома" на Алфонсо Куарон. Носталгичната нотка в него съответства на настроението на голяма част от населението на Земята. Филмът носи аромата на детството и на една отминала епоха - по-хармонична, в сравнение с настоящето ни. Според критици, лентата много напомня на култовия филм от миналото "Фани и Александър".

Интимният тон, в който се развива повествованието, потапя зрителя в атмосферата на спомени, които малко или повече наподобяват по нещо на детството на всеки от нас.

"Колкото повече човек остарява, толкова повече го очарова детството", казва в едно интервю Бергман. "Рома" наподобява някакъв сън - всичко е бавно, плавно и очарователно, въпреки драматичните ситуации, в които попадат героите. Те са представени със своите типични навици: Клео стриктно спазва своите задължения и това я държи в постоянно напрежение. Г-н Антонио пък е постоянно зает, или не съвсем?..

След време напуска семейството си. Всеки от героите е по своему приобщен към останалите, и в същото време - самотен. Клео е изправена пред изпитанието да бъде самотна майка. Новата 1971-ва идва с една счупена чаша и това изглежда като някакво предзнаменование, което трябва да "каже" какво предстои - разбити надежди, или ново начало?...

"Рома"е заснет от Алфонсо Куарон в Мексико, което предполага действието да се развива на фона на специфичната магична атмосфера на Латинска Америка. Операторът Еманюел Любеци подсилва този "магически реализъм" с умението си да снима "като за фотокартичка" - картината е "чиста", и същевременно имажинерна.

"Рома" на Алфонсо Куарон

Всъщност, Мексико е любимо място на режисьора Куарон. И комедията си за мексиканския Дон Жуан - "Само с партньора си" /1991 г. / той заснема в Мексико, а филмът е първият му голям успех като режисьор на световния киноекран. Във филма си "Гравитация", с участието на Сандра Бълок, Куарон доказа и още една своя силна страна - че е майстор на камерната драма, в която психологизъм и фантастика могат да вървят успешно ръка за ръка. "Гравитация" дебютира във Венеция и бе номиниран за "Оскар" за режисура.

Още

Отрупаният с номинации за Оскар "Рома" с ексклузивни прожекции на София филм фест

И ето че пет години след "Гравитация", Куарон триумфира с "Рома". Филмът продължава една любима тема на режисьора - самотата, изпълнена с "призраците" на спомените. Във филма ще видим един прекрасен дебют - на актрисата Ялица Апарисио, в ролята на главната героиня Клео. Двете със София са изправени пред житейски препятствия, за които се иска преди всичко вътрешна сила. Как ще се справят с това две много самотни жени?..

Куарон има своя теза: "Жената има уникална природа, тя е в състояние да прости, да разбере, да поеме и ударите, и тъгата". Клео изглежда пасивна, но всъщност всичките й действия "правят" нещо много повече от активността на агресивните.

Още един черно-бял филм привлече вниманието на критиците - "Студена война" на Павел Павликовски. И той тръгва от личната история, за да стигне до глобални обобщения за човешката личност в съвременния свят. "Студена война" не е така екзотичен като филма на Куарон, но крие в себе си същите дълбочини на психологичен анализ, търсейки екзистенциални истини за човека.

"Фаворитката" на родения в Гърция режисьор Йоргос Лантимос, е колоритна историческа драма, разкриваща дворцовите интриги в Англия през 18 век. Ще видим Оливия Коулман в ролята на Кралица Ана, властваща над Великобритания и Ирландия. Рейчъл Вайс и Ема Стоун се превъплъщават в две придворни съпернички, които в края на краищата се озовават в леглото на монарха.

"Фаворитката" на Йоргос Лантимос

Кралица Ана много напомня на Клео от филма на Куарон. Макар и кралица, тя е плаха по природа, но в същото време, както биха се изразили мъжете - "много жена". Ана е крехка и несигурна в себе си - тя постоянно изпитва съмнения, дали някой я обича истински?... И това е съвсем нормално в света, който я заобикаля. Лантимос изгражда една дръзка и дори вулгарна среда - истинска гротеска на дворцовите нрави отпреди три века.

За разлика от "Фаворитката", филмът "Роди се звезда" е съвсем "приближен" до нашето време. Най-парадоксалното е, че всъщност е римейк на версии отпреди повече от половин век, ако се има предвид, че първата версия на филма е от 1937-а година, втората - с Джуди Гарланд от 1954-а, а третата - с Барбара Стрейзънд, от 1976-а. Е, в сегашната филмова версия ще гледаме Лейди Гага и Брадли Купър.

Героинята Али среща един перманентно пиян и нещастен кънтри-рок певец, в което на пръв поглед няма нищо обещаващо. Но именно този човек пробива пътя й към голямата музикална индустрия. Романтичната им връзка заразява зрителя с чувството на искрена емпатия и удовлетворение. "Роди се звезда" е филм, който ни кара "да стискаме палци".

Брадли Купър и Лейди Гага в "Роди се звезда"

Филмът прави това без дидактика, как е "правилно" да усещаме преживяванията на героите. Режисьорът не ги идеализира и по този начин ги прави разбираеми от публиката без всякакво напрягане и "натиск".

Критиците, засега, имат една-единствена забележка към качествата на филма - че бидейки музикален, в него почти липсва музика!..."Няма истинско представление!", писа един критик, макар героите да имат изпълнения "на живо" във филма, и то на реални сцени като фестивалните Гластънбъри и Коачела. Според някои, макар играта на Лейди Гага да бе отбелязана като много успешна, тя "не се раздавала" достатъчно на екрана?...

Филмът "Вице" на режисьора Адам МакКей и с участието на Крисчън Бейл в главната роля, е посветен на кариерата и живота на американския вицепрезидент при Джордж Буш Младши - Дик Чейни.

Чейни успява да се превърне в най-могъщия човек на света, променяйки хода на историята с решенията си, въпреки че често те изглеждат доста противоречиви. Вицето буквално дирижира Белия дом. Чейни е политик с огромен опит, служил при трима американски президенти.

Актьорът Крисчън Бейл не само променя външния си вид заради ролята, но изучава речите и всеки биографичен детайл от кариерата на Дик Чейни. Той, така да се каже, влиза "в кожата" му, напълно запознат с характера, живота и привичките на този доста сложен човек.

Крисчън Бейл във филма на Адам МакКей "Вице"

Любопитен е фактът, че зад проекта стои продуцентската компания на Брад Пит "Plan B Entertainment". Филмът предвидливо излезе в Щатите на 21 декември миналата година - сякаш като "по поръчка" в срока за "Оскар"-ите.

"Зелената книга" на режисьора Питър Фарели ни радва повече от всеки друг номиниран, защото в него участва българин - актьорът Димитър Маринов. Филмът спечели наградата за най-добър филм на американската Гилдия на продуцентите, набирайки позиции в надпреварата за наградите "Оскар".

Още

Димитър Маринов от кинохита "Зелена книга" пред Dir.bg: Не бих се снимал с Де Ниро

Сюжетът, най-общо, проследява приятелството между чернокож пианист и белия му шофьор. Пианистът Дон Шърли (Али) и грубият и избухлив шофьор Тони Вилелонга (Мортенсен) на пръв поглед изглеждат почти антиподи по характер. Както и по раса, разбира се... От екипа на Шърли наемат Тони за негов бодигард по време на концертното му турне в затънтения юг през 1962 г. И ето че между две противоположни "вселени" се ражда истинско приятелство!..

Нещо повече - уникална човешка връзка! Може ли светът ни да пребори различията и омразата заради тях? - Това е големият въпрос в контекста на филма на Фарели. И нищо чудно този контекст да "пребори" смятаните за фаворити филми като "Рома" на Куарон.

"Черната пантера" е американски супергеройски филм за едноименния персонаж на Марвел Комикс. Режисьор е Райън Куглър, който е и сценарист на филма, съвместно с Джо Робърт Коул. Това е 18-ият филм в киновселената на Марвел - филм, който априрори има своята огромна зрителска аудитория. Месец преди "Оскар"-ите, супергеройският "Черната пантера" спечели най-високото отличие на Гилдията на киноактьорите. Тя буквално "позлати" филма, и това е доста голямо предизвикателство за предстоящите "Оскар"-и.

Продукцията спечели наградата за най-добър актьорски състав, което може да се смята за еквивалент на най-добър филм на годината по стандартите на SAG. Именно в тази категория "Черната пантера" ще се бори за "Оскар", въпреки че не присъства в номинациите на Академията за отличително актьорско майсторство, сценарий или режисура. Филмът спечели и награда за най-добро колективно изпълнение в категорията за каскади.

Още едно "черно" присъствие в заглавията ще се бори за "Оскар", и това е филмът "Черен в клана" на Спайк Лий, който обича да прави кино за своите - чернокожите хора. Филмът отново поставя на преден план болезнената тема за расовите различия, за насилието и омразата. Опитвайки се да достигне до самите корени на тази историческа вражда, Лий стига до обобщението, че "сексът и расизмът вървят ръка за ръка". Ку-клукс-клан се появява за защита на белите жени в американския Юг от негрите.

Филмът на Лий "Треска в джунглата" /1991 г. / е посветен на паметта на чернокож младеж, който е убит, като заподозрян, че се е среща с бяла жена. Лий засяга различни ракурси на расовата ненавист.

Филмите му са известни и с това, че в тях стават известни афроамерикански актьори, които пробиват в Холивуд. Достатъчно е да дадем за пример Лорънс Фишбърн и Дензъл Уошингтън, който играе в няколко от филмите на Лий и получи награда от фестивала в Берлин за най-добър актьор във филма му "Малкълм Х", а после бе номиниран и за "Оскар".

В последния филм на Спайк Лий "Черен в клана", синът на Дензъл - Джон Дейвид Уошингтън прави силно впечатление с играта си, като съвместява буквално на ръба комедията и трагедията.

Филмът "Бохемска рапсодия" несъмнено ще спечели симпатиите на голям брой зрители заради неумиращия култ към личността на покойния Фреди Меркюри. Режисьорите Брайън Сингър и Декстър Флечър проследяват историята на легендарната група "Куин" и живота на нейният емблематичен вокалист.

Рами Малек като Фреди Меркюри в "Бохемска рапсодия" на режисьора Брайън Сингър

Рами Малек, в ролята на Фреди, вече събра овациите и наградата на Гилдията на филмовите актьори. Критиката, обаче, не е единодушна в оценките си за филма, като цяло. Някои намират действието за доста "мудно", в сравнение с "вулкана" Фреди. Вероятно тук играе роля и фенската любов към идола Фреди Меркюри, която от само себе си поражда висока доза взискателност.

Екипът на филма вече даде няколко прелюбопитни интервюта от "кухнята" на снимките, от които става ясно, че на сценариста и режисьорите никак не им е било лесно. Биографичен филм за големите се прави трудно. Още повече, когато става дума за легендарна група като "Куин".

Ето защо някои намират "Бохемска рапсодия" за "бърз пробег между избрани факти и събития" от живота на легендарната банда. И въпреки всички тези забележки, едно остава безспорно, както се изразява един критик - че Рами Малек е откритие. "Превъплъщение, което задължително трябва да се види!", категорични са филмовите експерти.

Рами Малек като Фреди Меркюри в "Бохемска рапсодия" на режисьора Брайън Сингър

Още

Оскари 2019: Вижте приходите на номинираните за "Най-добър филм"

Предстои да разберем, кое ще надделее при раздаването на "Оскар"-ите - идеите, или актьорите? Защото, както обикновено става на практика, киното само теоретично е считано за колективно изкуство. Понякога един актьор прави решаващ избора, независимо колко дълбока е била идеята на режисьора на друг конкурентен филм. Рядко всичко се съчетава в една силна във всяко едно отношение творба, и тогава няма място за спор.

Така че вероятно, от номинираните фаворити, все пак главният избор ще се търси между "Рома", "Черната пантера" и "Черен в клана", а сред актьорите със сигурност отново ще чуем името на Рами Малек.

Еми МАРИЯНСКА