Руснаците, разделени на За и Против чуждестранния сериал "Чернобил"

На 4 юни зрителите на HBO можаха да видят последната - пета серия на мини сериала "Чернобил", който получи висока оценка от публиката си в цял свят. Нееднозначно го приемат руснаците. Характерна особеност на филма е, че той прави възстановка на живота в СССР през 1986 година, и това изглежда е главното, което разделя руското общество на две почти равни половини - За и Против филма.

По мнението на много кинематографисти, нито един задграничен филм досега не е успявал да постигне толкова точна възстановка на съветската епоха. Същевременно в руските медии и социалните мрежи се води разгорещен дебат относно достоверността на филма.

Финалът на 5-серийния филм е реплика на професора по ядрена физика Валери Легасов:

"С всяка лъжа сме в дълг към истината".

Този финал е иносказателен и за оценката на сериала.

Що се отнася до достоверността, Легасов е един от физиците, чийто живот се срутва след ядрената авария - здравето му е разбито, кариерата -съсипана. Физикът се самоубива две години след аварията. Ролята му в сериала се изпълнява от Джаред Харис.

Пожарникар от град Припят е едно от главните лица в реалната трагедия и в сериала. Историята на Василий Игнатенко е повече от трагична. Той отива да потуши пожара на покрива на централата и две седмици по-късно умира.

Адам Нагаитис в ролята на Василий Игнатенко

Погребан е в ковчег от цинк, залят с бетон. В онзи момент съпругата му Людмила била бременна, но скрила това от лекарите. Ролята на Людмила във филма се изпълнява от Джеси Бъкли. На погребението в сериала, жената носи обувките на съпруга си. Реалният факт е, че Игнатенко бил погребан бос, защото крайниците му били подути от лъчевата болест.

Критикарите на филма, обаче, посочват кадрите с обувките, които носи жена му, като недостоверен - в действителност носела не обувките му, а... карамфили. Очевидно негативно настроените не приемат никаква художествена измислица, въпреки че един подобен детайл подсилва емоционалното въздействие от вълнуващия момент. 

Сцена в болницата

Основните обвинени за аварията - Анатолий Дятлов, инж. Виктор Брюханов - директор на централата и главният инженер Николай Фомин, са били осъдени на 10 години трудов лагер. Счита се, че грешка на Дятлов, свързана с технически тест, е станала основна причина за аварията. В отговор на обвинението, Дятлов написва книга, в която изтъква за причина несъвършенства на реактора.

Директорът Брюханов бил обвинен в забавяне на евакуацията, като подценил опасността. Инж. Фомин пък причинил къси съединения по въжените линии, като наредил на персонала да налива вода в реактора.

Първоначално никой не повярвал колко страшна е опасността от взрива

"Днес е лесно да се дава акъл, но в онзи момент хората са действали в изключителна ситуация", защитава обвинените професор по атомна физика.

Безспорно е, че сценаристът на филма Крейг Мейзин е положил големи усилия да разучи до най-малкия детайл случилото се през онази фатална нощ на 26 април 1986 година. Запознал се е с всичко правено дотогава - книги, филми, документи на разследващите аварията комисии, пътувал е многократно до Припят, за да води разговори с хора. След всичко това прави заключението:

"Чернобил е символ на всичко най-лошо, на което е способна политическата система, и на най-доброто, на което са способни хората".

Сценаристът Крейг Мейзин

От темата Чернобил, Мейзин се заинтересувал през 2014 година. Тогава, прочитайки един материал за аварията, той се изненадал, че до този момент не е знаел почти нищо за нея. Започнал да издирва истории на хора, твърдо решен да направи филм.

В процеса на работа използвал главно три източника: официални документи на различни видове комисии, разследващи катастрофата, свидетелски показания на свидетели и собствените си впечатления от пътуванията си до Чернобил.

За филма били използвани и показанията на осъдените на 10 години затвор като виновни за катастрофата Брюханов, Фомин и Дятлов. Изводите на комисиите по разследването на аварията се оказват доста противоречиви.

Главна опора на филма станала книгата на Светлана Алексиевич "Гласове от Чернобил". Авторката, в продължение на години записвала разговорите по време на срещите си с жители на Припят и с ликвидаторите на последствията от аварията. В сериала "Чернобил" два епизода са заснети по книгата на Алексиевич.

И друга книга дала материал за филма - "Истината за Чернобил" на Григорий Медведев, известна в Русия със заглавието "Чернобилска тетрадка". Авторът е бил служител на Чернобилската атомна централа, след което става високопоставен сътрудник в Министерството на енергетиката и е участвал в разследването на ядрената катастрофа.

Пратили войник да разчиства покрива

В книгата си Медведев пресъздава хронологията на събитията и действията на персонала, част от който той познавал лично. Любопитното е, че според неговите заключения в книгата, първоначално никой от тези хора не вярвал на новината за взрива на реактора.

Този факт е признат за една от главните причини да не се пристъпи към евакуация още в първите минути след аварията.

Преди да пристъпи към снимките, Мейзин се запознал детайлно и с филмите "Чернобил 3828" и "Битката за Чернобил".

Филмът започва със записите от първите минути на взрива на разговори между диспечерите. Основно картината е заснета в град Висагинас в Литва, построен почти по същото време, в което и градът на трагедията - Припят.

В "ролята" на Чернобилската АЕЦ е заснета Игналинската АЕЦ в Литва, която е построена пет години след трагедията в Чернобил, а през 2009 г. също е закрита.

Игналинската АЕЦ е била закрита през 2009 година

Сред другите кадри е любопитно да се научи, че Припятската болница е била заснета в Киев, а кадрите от Москва - в литовския град Каунас.

Литва е била избрана за място на снимките, защото и днес силно напомня на Киевска област от средата на 80-те години на миналия век, а и екипът е могъл да получи съдействие от тамошната кинематография. Създателите на филма "Чернобил" са извършили грандиозна работа, за да пресъздадат атмосферата в Съветския съюз по време на аварията.

Кадри от евакуацията на хората

Според привържениците на сериала "Чернобил", в него е пресъздадена удивително точно атмосферата на съветския бит от 80-те години на миналия век. Картината във всяко едно отношение - от бита, до облеклото на хората, е драстична по сравнение с живота на хората от западните страни. Много руснаци споделят мнението, че филмът буквално ги е "върнал" назад във времето, което е огромен успех, признание за създателите му.

В същото време много руснаци, донякъде основателно, проявяват чувствителност по отношение на някои "детайли" с политически привкус, които ни отвеждат към разсъждения за времето на Горбачов и нееднозначната оценка на управлението му, както и проблемните отношения с Украйна - въпрос, който болезнено продължава да стои на дневен ред в руското общество. 

Сцената, в която Людмила посещава в болницата съпруга си

НВО отчита успех на филма и дори го класира като най-успешния си собствен проект в историята на канала. Рейтингът на мини сериала е 9,7 от общо 10, при гласували 170 000 зрители от цял свят. Въпросът е, обаче, дали тази толкова чувствителна тема се приема еднозначно от руснаците. Определено, не. Руското общество е разделено на две - едни харесват филма, други - не. Към негативите добавят дори факта, че режисьор на сериала е хип-хоп звезда - шведът Йохан Ренк.

И макар едно такова мнение да няма отношение към качеството на продукцията, очевидно много от руснаците не са скъсали със стария тип мислене, или пък априори проявяват по-остра чувствителност към факта, че сериалът за "тяхната" трагедия е дело на чужденци.

Сцената с погребението на застреляните домашни животни, чийто гроб също бил залят с бетон

Смущаващо за руснаците се оказва дори това, че актьорите говорят на английски, макар в него да са използвани документални записи, които са на руски.

Така или иначе, обективният факт е, че филмът грабва и вълнува зрителите по света. В него ярко присъства човешкото лице на трагедията, чрез историите на хората, чиято съдба е била белязана от аварията. Чернобил е "жива рана" в историята на човечеството, като една от най-големите катастрофи на съвремието ни. 

Еми МАРИЯНСКА