ПРОМЕНИ И ПОРЯДКИ
Коя е дъщерята на кондора?
Режисьорът и сценарист Алваро Олмос Торико извайва история с майсторство и душевност, представена на 30-я София Филм Фест
Автор : / 3090 Прочита 0 Коментара
"Дъщерята на кондора" е филм, който ни показва, че имаме право на избор.
Снимка: София Филм Фест
"Дъщерята на кондора" е един от онези филми, за които си мислиш, че знаеш как ще се развие сюжета, но успява да преобърне представите ти и да те накара да си тръгнеш умълчан, замислен и разчувстван от киносалона.
Проектът на Алваро Олмос Торико е част от програмата на Международния конкурс за първи и втори филми на София Филм Фест.
Режисьорът и сценарист Алваро Олмос Торико
Снимка: София Филм Фест
Историята ни среща с Клара - млада жена от малка кечуа общност в Боливия, която живее със своята осиновителка акушерка Анна. Двете лекуват болки и израждат бебетата на жените в тяхната общност чрез практиките и песните на предците си. Всичко изглежда мирно и спокойно, докато в живота на Клара не се появява едно радио и едно предложение за по-добър живот в града.
Кадър от "Дъщерята на кондора"
Снимка: София Филм Фест
На пръв поглед темата за традицията срещу съвременността изглежда банална и остаряла, тъй като зрителят е свикнал на обичайните подходи към нея - или ще се подкрепи младото поколение и съвременността, или по-възрастното като младите осъзнаят грешките си и се върнат към корените си. "Дъщерята на кондора" обаче прави нещо различно - създава нюанси.
Зрителят вижда мирния селски живот на общността с традициите им, обвързани със земята, но в същото време и порядките, които са много остарели за 21 век, особено когато става дума за отношението към жените.
Кадър от "Дъщерята на кондора"
Снимка: София Филм Фест
Съвременността получава същото отношение. Клара харесва живота си на певица, колкото и да е натоварен, но сивотата на града, бързината му и неговата бездушност също са налични. Същата съпоставка се прави и по отношение на медицината срещу традиционното акушерство по селските домове. Различните гледни точки не се сражават помежду си за надмощие, а са поставени в ситуация на диалог, за да се открие златната среда.
Другият интересен наративен подход във втората част на "Дъщерята на кондора" е, че не проследяваме подробно развитието на Клара в града, както обикновено се случва, а пътят на Анна, която иска да върне дъщеря си в общността, за да я спаси от споходилите ги бедствия.
Съвремието и традициите се разглеждат по различен начин в лентата на Алваро Олмос Торико.
Снимка: You Tube
В течение на сюжета тя осъзнава, че може би наистина трябва да остави дъщеря си да избере своя път, независимо дали е да се върне към корените си или да се отдръпне от тях. Фокусът върху нея беше глътка свеж въздух, защото зрителят има възможност да проследи промяната, макар и бегла, в мирогледа на една възрастна жена.
Освен чрез диалог и майсторска актьорска игра, лентата впечатлява със своята кинематография, която поддържа разказа с картини. Често присъстват кадри с планините - толкова огромни и величествени, че всеки човек би се почувствал дребен и нищожен в сравнение с тях. Те са олицетворението на Пачамама - Майката Земя във вярванията на инките, пренесли до наши дни.
Природните картини разказват своя история.
Снимка: You Tube
Клара не веднъж е показвана сред житни класове или високи треви, които почти я скриват, сякаш е принудена да остане затворена в малкия си живот, докато света продължава да съществува все така необятен и по-голям от нея.
Често присъстват и кадри с наклоните на хълмовете, които биват изкачвани, като че героите се опитват да достигнат недостижимото. В случая на Клара може да се предположи, че изкачването ѝ по наклона олицетворява собствения ѝ път към свободата на избора.
Един от кадрите, който показва колко голям е светът и в колко малък балон живее Клара.
Снимка: You Tube
Анна също не веднъж е показвана на фона на природата, но тя никога не е скрита. Чувства се удобно в своята роля и със своите порядки, а на наклоните повече е показвана да стои на едно място, отколкото да се изкачва, символизирайки отказа ѝ да промени възгледите си.
Промяната у нея започва, когато отива в града, за да търси Клара. Макар и да не е облечена в много ярки цветове, акушерката изпъква сред градската тълпа с традиционното си облекло и голямата торба, която носи на гръб през цялото време.
Характерен за Анна кадър с равнина или равен хоризонт
Снимка: You Tube
В един от кадрите тя стои на тераса с гръб към камерата, вперила поглед към сивия град с неговите светлини и жици. Изведнъж изглежда малка, отдалечена и безпомощна пред съвременността, която все по-стремглаво достига и най-далечните кътчета на Боливия. В този кадър дори планината изглежда размазана и незначителна.
Героинята Анна, която осъзнава, че промяната е неизбежна.
Снимка: You Tube
Има и кадри с равнини, които отново показват движение в една линия без прогрес, поне докато не приближаваме края на филма, където я виждаме да се изкачва по наклони, докато не стига до онова високо, към което все някой бяга, но не стига. И така, вперила взор в пейзажа и съдбите под себе си в мълчанието си осъзнава, че промяната е неизбежна.
Радиото е първата стъпка към израстването на Клара.
Снимка: You Tube
Музиката на филма не присъства през цялото време, но подсилва емоцията, когато е там. Тук е момента да се спомене преносимото радио на Клара, което даде начало на промяната у нея и на любопитството ѝ да се отдели от общността, за да опознае живота сама. Явен е контрастът между съвременната музика и традиционната. Между музиката, която забавлява и тази, която лекува.
Този кадър на Анна е паралел с кадъра на Клара в превозно средство под същите светлини.
Снимка: You Tube
Видна е композиционната рамка, както визуално, така и музикално. Филмът започва с раждане и Клара, която пее на езика кечуа и завършва по същия начин. Така се потвърждава репликата на Анна, че животът е съставен от цикли и всичко рано или късно се повтаря.
А коя е дъщерята на кондора? В началото изглежда, че е Клара, но е напълно възможно да е Анна. Едната иска да се рее свободно като огромната птица, докато другата е свързана духовно с митичния му образ, преплетен в традицията. А защо пък тогава заглавието да не се отнася и за двете главни героини?
Двете дъщери на кондора
Снимка: You Tube
"Дъщерята на кондора" е филм, изваян с майсторство и душевност, която не се опитва да съди, нито да поучава, а просто да е там за онези, които се лутат по пътищата, търсейки своето място. Алваро Олмос Торико създава история, която те хваща за гърлото и насълзява очите ти. Не ти дава отговори, не ти показва пътя. Вместо това прави нещо по-важно: казва ти, че имаш избор.
Следете подробностите за акцентите на 30-ия София Филм Фест на сайта www.siff.bg, както и в социалните мрежи (Facebook, X (exTwitter), Instagram, Tik Tok, YouTube) на фестивала.
Както и да ви убеждават, никога не се съгласявайте, че 2+2=5
"Битка след битка" покори наградите "Оскар"
Министър Найден Тодоров: Имаме тежка нужда от форуми като "София филм фест"
С филма "Обикновен инцидент" на иранския режисьор Джафар Панахи днес се открива 30-ият София филм фест
"Разходката" през "Историята" на София Филм Фест продължава
Изабел Юпер като "Кървавата графиня": Безсмъртието е плашеща идея
Виталий Мански е начело на документалното жури на 30-ия София Филм Фест
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}