ЕКСКЛУЗИВНА СРЕЩА
Изабел Юпер като "Кървавата графиня": Безсмъртието е плашеща идея
Френската актриса ексклузивно за новия филм на Улрике Отингер "The Blood Countess", представен на Берлинале, за легендата за Елизабет Батори и за срещите, които определят кариерата ѝ
Автор : / 2145 Прочита 0 Коментара
Изабел Юпер по време на 76-ото издание на Берлинале, 2026 година, Берлин
Снимка: Getty Images
Изабел Юпер е от редките актриси, които в продължение на десетилетия успяват да останат едновременно икона на европейското авторско кино и неизчерпаемо присъствие на сцената.
С над сто роли в киното и театъра тя работи с някои от най-големите режисьори на последните петдесет години - от Клод Шаброл и Жан-Люк Годар до Михаел Ханеке, Франсоа Озон и Пол Верховен.
Изабел Юпер по време на 76-ото издание на Берлинале, 2026 година, Берлин
Снимка: Getty Images
На тазгодишното издание на Берлинале Юпер се появи в новия филм на германската режисьорка Улрике Отингер "The Blood Countess". Лентата предлага свободна интерпретация на легендата за Елизабет Батори - унгарската аристократка от XVII век, около която се раждат едни от най-мрачните митове за вампирите.
Филмът на Отингер обаче не е класическа историческа драма. Той се движи между фантазията, метафората и философския размисъл за времето, смъртта и безсмъртието. Героинята на Юпер се появява като загадъчна фигура, която преминава през различни пространства и времена, сякаш носи със себе си древна тайна.
Изабел Юпер и германският актьор Ларс Айдингер - двамата участват като актьори в "Кървавата графиня"
Снимка: Getty Images
Изабел Юпер - една от големите актриси на европейското кино
Родена през 1953 г. в Париж, Изабел Юпер се утвърждава още през 70-те години като едно от новите лица на френското кино. Международният ѝ пробив идва с филма "Дантелиерката" (1977) на Клод Горета, за който получава награда БАФТА.
През следващите десетилетия тя се превръща в муза на редица автори на европейското кино. Работи многократно с Клод Шаброл, снима с Жан-Люк Годар, Михаел Ханеке, Франсоа Озон и Беноа Жако. Ролята ѝ в "Пианистката" (2001) на Михаел Ханеке остава една от най-запомнящите се в съвременното кино, а през 2017 г. печели "Златен глобус" за филма "Тя" на Пол Верховен.
Изабел Юпер по време на 76-ото издание на Берлинале, 2026 година, Берлин
Снимка: Getty Images
Франсоа Озон пред Dir.bg: Не се страхувам от сянката на Фасбиндер
Филмът "The Blood Countess"/ "Кървавата графиня"
Новият филм на германската режисьорка Улрике Отингер е вдъхновен от легендата за Елизабет Батори - аристократка от XVII век, която според историческите хроники е обвинена в убийството на десетки млади жени.
Историята ѝ често се свързва с произхода на вампирските митове. Във филма на Отингер тази легенда е използвана по-скоро като символична отправна точка за разказ за времето, паметта и безсмъртието. Лентата е заснета основно във Виена, чиито исторически пространства създават специфичната атмосфера на филма.
Кадър от филма "Кървавата графиня" на Улрике Отингер
Снимка: Берлинале
Срещаме се с Изабел в Берлин, благодарение на кинофестивала "Берлинале".
- Какво ви привлече към този проект?
- Най-вече възможността да работя с Улрике Отингер. Тя е режисьор с изключително силно въображение. Понякога дори не разбираш откъде идват идеите ѝ, но просто ти се иска да я следваш.
Сценарият също беше много добре написан, а участието на Елфриде Йелинек добавя много специфична енергия. Но най-важното за мен беше самата среща с Улрике.
Екипът на филма "Кървавата графиня" на 76-ото издание на "Берлинале"
Снимка: Getty Images
- Как ви повлияха историческите места, на които е сниман филмът?
- Те бяха много вдъхновяващи. Старите къщи, криптата, езерото - всичко това носи своя история.
Когато снимаш на такива места, усещаш енергията на пространството. Това е много различно от студио.
Кадър от филма "Кървавата графиня" на Улрике Отингер
Снимка: Берлинале
- Първата сцена - пристигането с лодката - е много силна визуално. Как беше да я снимате?
- Беше доста студено. Но това, което зрителите виждат, е почти точно това, което преживяхме и ние. Много странна ситуация, много странно пристигане.
В такива моменти не мислиш за психологически анализ на персонажа. Ако започнеш да мислиш прекалено много, вероятно ще се провалиш.
- Костюмите изглеждат много важни за изграждането на персонажа.
- Да, те наистина много влияят върху начина, по който се движи персонажът.
Филмът има особено усещане за време - сякаш не принадлежи на конкретна епоха. Костюмите също създават това впечатление.
Изабел Юпер по време на 76-ото издание на Берлинале, 2026 година, Берлин
Снимка: Getty Images
Носителката на "Златна мечка" Мишел Йео: Новите гласове са важни
- Интересуваха ли ви вампирските истории?
- Не особено. Никога не съм била обсебена от вампирите.
Знаех историята на Елизабет Батори, но подходът на Улрике е съвсем различен. Тя използва тази фигура като отправна точка за нещо много по-въображаемо.
- Как бихте описали персонажа си?
- Когато гледам филма, усещам, че тя е по-скоро пратеник.
Тя се движи от едно място към друго, сякаш търси някаква тайна. И носи един много голям въпрос - защо сме тук и накъде отиваме.
Биргит Минихмайр, Улрике Отингер и Изабел Юпер на пресконференцията на филма „Кървавата графиня“ (The Blood Countess) по време на 76-ото издание на Международния филмов фестивал Берлинале в хотел Grand Hyatt, 16 февруари 2026 г.
Снимка: Getty Images
Народният театър води преговори за моноспекакъл на Изабел Юпер в София
- Това ли беше първият път, когато говорите немски във филм?
- Да. В "Пианистката" не говорех немски - говорех музика.
Но беше интересно преживяване. Във филма се говорят няколко различни езика и това по странен начин работи добре.
- Как избирате ролите си днес?
- Не търся роли. Търся срещи с някого - с режисьорът, с личности.
Киното и театърът са ценни само когато са много личен израз на даден режисьор или артист.
Изабел Юпер по време на 76-ото издание на Берлинале, 2026 година, Берлин
Снимка: Getty Images
Изабел Юпер е носителят на нагрдата "Люмиер" тази година
- А търсите ли предизвикателства?
- Не. Не мисля за работата си като за предизвикателство. Може би за зрителите изглежда така, но за мен не.
- Бихте ли искали да бъдете безсмъртна, както вашата героиня Елизабет Батори?
- Не знам. Това е въпрос, който малко ме плаши.
Може би е по-добре изобщо да не мислим за него.