Аличе Рорвахер е италианска режисьорка и сценаристка, родена през 1975 г. във Флоренция. Сред най-значимите ѝ филми са Le Meraviglie ("Чудесата"), Corpo Celeste ("Небесно тяло"), Hungry Hearts (Гладни сърца), "Щастливият Лазаро", "La Chimera" ("Химера"), последният реализиран с участието на Изабела Роселини.

Филмите ѝ съчетават реализъм и поетика, изследват човешките взаимоотношения, социалните конфликти и моралните дилеми, като в тях се усеща силна лична и етична позиция. Сестра ѝ Алба Рорвахер е не само вдъхновение, но и активен сътрудник, актриса и "по-голяма сестра" в работата ѝ.

Това интервю е проведено по време на Европейските филмови награди в Берлин, където Аличе Рорвахер получи почетна награда за цялостен принос към киното.

Италианската режисьорка Аличе Рорвахер и Юлия Владимирова Снимка: Европейски филмови награди

"Имам един проблем, защото когато отговарям на журналисти, често се шегувам, а после никой не разбира шегите ми." - с тези думи Аличе Рорвахер влезе в стаята, където се срещнахме. 

Още

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

"Щастливия Лазаро" на Аличе Рорвахер тръгва по кината

- Бяхте ли изненадана от наградата и как се почувствахте?
- Бях много щастлива.

В началото бях изненадана да получа тази награда, но мисля, че това ми дава голям тласък да експериментирам отново, още повече, защото след като вече съм я получила, се чувствам още по-свободна да опитвам, да изследвам, да вървя по-далеч.

Това е голяма чест и голяма радост.

Аличе Рорвахер със специалната награда на Европейските филмови награди в Берлин Снимка: Getty Images

- Четох, че искате да заснемете ням филм. Това е начин да продължите да експериментирате с киното? Какъв ще бъде проектът?
- Да, проектът възникна от желанието и нуждата да се запитаме дали киното в началото, преди появата на звука, наистина е миналото на звуковото кино или е друга форма на изразяване.

В съвременния свят, когато гледам как младите се сравняват с изображения и музика, мисля, че филм без диалози, само с образи и музика, е изключително съвременен и това е въпрос, който искам да изследвам.

Аличе Рорвахер като президент на журито на кинофестивала в Кан през 2025 година Снимка: Getty Images

- Филмите ви често разглеждат миналото, реализъм и морал в обществото. Защо избрахте тези теми?
- Когато гледате филмите ми, виждате миналото, реалността, но и морал... Когато казвам морал, имам предвид етика.

Вероятно в моята градина, в моята земя, тези растения са израснали. И така, това просто се случва - в моя малък парцел се появяват тези растения.

Но етичният въпрос е много важен, защото киното не е само да разкажеш история, а да имаш поглед към нея.

Това е централният въпрос на настоящето - как си представяме бъдещето.

- Смятате ли, че киното все още е предимно мъжка професия и усещате ли потискане от мъжете в тази сфера?
- Мисля, че е много мъжка сфера. Чувството да си жена в тази професия е да усещаш мъжкото потискане.

Странно е, че винаги питат жените как се чувстват като жени в киното.

Време е да питаме и мъжете.

Малко като да попиташ оцелелите от война как се чувстват, вместо тези, които са я водили.

Аличе Рорвахер беше президент на журито на 78-то издание на кинофестивала в Кан през 2025 г. Снимка: Getty Images

- Италианското кино исторически е доминирано от големи фигури като Фелини и Пасолини. Искате ли да продължите тази традиция или да се отделите от нея?
- Трудно е, защото говорим за хора - мъже, жени, извънземни - всеки от тях е велик поет и режисьор.

Радвам се, че са доминирали киното. Независимо дали са мъже или жени, великите режисьори са просто велики.

Ограничаването на "женския поглед" ни отнема възможности - за мъже и жени.

- Работихте с Изабела Роселини в "La Chimera". Какво означава за вас това?
- Бих искала да прекарам години от живота си с Изабела.

Филмът беше просто първият повод да бъда близо до нея. Тя е не само велика актриса, но и невероятен човек, пример как да съществуваш без да се задушаваш от историята си, но да продължаваш.

Това е истинска привилегия за мен.

Аличе Рорвахер със специалната награда на Европейските филмови награди в Берлин Снимка: Getty Images

- Какво означава надеждата за вас в този свят с конфликти и войни?
- Трябва да внимаваме - надеждата не е порок и не е убежище.

Не е просто да се надяваш на друг свят, а да се бориш за него.

Филмите ми носят надежда не толкова чрез историята, колкото чрез формата си.

Вярвам, че зрителят е по-добър от мен и може да си представя нов, по-добър свят.

Аличе Рорвахер със специалната награда на Европейските филмови награди в Берлин Снимка: Getty Images

Още

КИНО

"Щастливият Лазаро" на Аличе Рорвахер идва на София филм фест 2019

- Защо светът на тийнейджърите е толкова важен за вас?
- Защото това е свят на тези, които все още са в бъдещето. Докато има бъдеще, има надежда.

Тийнейджърите, дори когато остареят, все още са свързани с този свят на възможности и избори. Това е ценен момент за трансформация.

- Какво е работата с вашата сестра Алба?
- Обичам да работя с нея. Тя е фундаментална - вдъхновява ме, насърчава ме да дам най-доброто от себе си, внимателна е с всичко около нас.

Плакат на филма "Химера" на Аличе Рорвахер Източник: Rotten Tomatoes

Работим заедно като актриса и като водач, като по-голяма сестра.

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Идан Вайс: Бях готов да се откажа от актьорството, но се появи ролята на Франц Кафка

- Какъв филмов проект подготвяте сега?
- Работя по няколко проекта, но следващият филм ще е ням.

Свързва традицията на европейското нямо кино, но поставя въпроса дали то е минало на звуковото кино или отделна форма на разказване. Искам да разбера, да открия, да видя дали мога.

Интервю на Юлия Владимирова

Още

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ

Лив Улман: Бергман не беше нацист

Още

КИНО ОТЛИЧИЯ И ПОСЛАНИЯ

"Сантиментална стойност" триумфира на 38-ите Европейски филмови награди в Берлин

Още

СПЕЦИАЛНА СРЕЩА

Иранският режисьор Мохамад Расулоф: Не искам да съм революционер, а да бъда себе си

Още

ЕКСКЛУЗИВНА СРЕЩА

Иранският режисьор в изгнание Мохамад Расулоф: Най-добрият отговор пред цензурата е изкуството