ЛИЦЕ В ЛИЦЕ
Лив Улман: Бергман не беше нацист
Актрисата отговори на изказването на шведския актьор Стелан Скарсгард на фестивала в Карлови Вари и говори за паметта, войната и отговорността на киното днес
Автор : / 3278 Прочита 2 Коментара
Лив Улман и Ингмар Бергман в Стокхолм през 1968 г. по време на снимките на "Часът на вълка"
Снимка: Getty Images
"Филмите са нашите руини - това, което оставяме след себе си."
Така Лив Улман описва смисъла на киното във времена на криза, войни и морална несигурност. Срещаме се с една от най-големите фигури на европейското кино в Берлин, в рамките на 38-ите Европейски филмови награди, където тя получи почетната награда за цялостен принос в киното, връчена ѝ от Жулиет Бинош.
В разговора си с Юлия Владимирова Улман говори за социалния и политически потенциал на изкуството, за наследството на Ингмар Бергман, за филма "Срам" и за начина, по който войната променя хората.
Лив Улман и Ингмар Бергман на пресконференция в Италия през 1968 г.
Снимка: Getty Images
По повод скорошното изказване на Стелан Скарсгард на фестивала в Карлови Вари, че Бергман е "плакал, когато Хитлер е умрял", тя е категорична: "Ингмар Бергман не беше нацист."
Лив Улман е родена на 16 декември 1938 г. в Токио в семейство на норвежци. Кариерата ѝ започва в театъра в Осло, а световното признание идва през 60-те години с филмите на Ингмар Бергман - "Персона", "Шепоти и викове", "Срам", "Есенна соната", "Сцени от един брак". Тя е една от емблемите на европейското авторско кино, работила е и като режисьор, а през годините е активен обществен глас и посланик на УНИЦЕФ.
Юлия Владимирова срещна Лив Улман часове преди да й бъде връчена почетната награда на Европейската филмова академия
Снимка: Европейски филмови награди
Преди броени дни Европейската филмова академия ѝ присъди почетната награда за цялостен принос в киното на церемония в Берлин.
Първият световен успех на Бергман не е с Лив Улман, а с нея
- Къде се намира изкуството днес, по-специално киното, което също изглежда в криза и в процес на трансформация? Как виждате неговия социален и политически потенциал?
- Това, което е очевидно важно днес, е, че във времената, в които живеем, изкуството трябва да бъде - и е задължително да бъде - още по-важно. Защото изкуството е мястото, в което може би разпознаваме себе си и другите, с които преживяваме това време.
Обичам да го сравнявам с руините отпреди хиляди години. Те ни показват как е изглеждал светът тогава, какви са били хората. Те са създавали тези руини с години и днес ние можем да ги видим и да се разпознаем в тях. Ние правим филми много по-бързо - и това са нашите руини, които оставяме след себе си.
Актрисата Лив Улман получи почетната награда за цялостен принос в киното на Европейските филмови награди в Берлин, 2026 г.
Снимка: Getty Images
И точно както казвате, това е изключително важно, защото това сме ние. Дори да изглеждаме различно от хората преди хиляди години, ние живеем в тревожно време.
Аз съм много щастлива, че съм в Европа - не броя Русия, защото тя е едновременно руска и европейска. Говоря за всички останали, за киното такова, каквото го преживяваме днес тук.
Ние сме създадени, подобно на руините, от нещо по-голямо от нас - можем да го наричаме както искаме. А днес това, което сме, това, което чувстваме и мислим, го влагаме във филмите. Филмът улавя всичко - музика, звук, образ, актьори и близостта с публиката.
Лив Улман и Жулиет Бинош в Берлин по време на церемонията по връчването на Европейски филмови награди
Снимка: Getty Images
"Сантиментална стойност" триумфира на 38-ите Европейски филмови награди в Берлин
- Ингмар Бергман е сред създателите на Европейската филмова академия. Говорили ли сте с него за това и как гледаше той на идеята за европейско кино като алтернатива на Холивуд?
- Може би тогава не го осъзнавах напълно - вие говорите за мен отпреди 40 години. Може би не бях толкова осъзната. Може би не бях толкова разтревожена от глупостта, омразата и гнева, насочени към хора, които не могат да се защитят.
Затова днес съм много горда, че ние не сме въвлечени във война, освен с помощ към онези, които са малтретирани. Тогава не говорех за тези неща, защото не мислех по този начин. Но още преди 40 години започнах да разбирам какво означава да бъдеш човешко същество.
Това не сме само ние - артистите, киното и изкуството. Това са и хората, които живеят по същото време като нас, без да имат избор. И колко е важно да използваме таланта си - филмовия талант, какъвто и да е той - именно за тези хора.
Лив Улман на летището в Лондон през 1971 г.
Снимка: Getty Images
Да сме благодарни за това, което имаме, и да осъзнаваме, че има и други, и че тези "други" са част от това, което сме ние. И че филмът вероятно е най-доброто нещо, което можем да оставим на онези, които идват след нас. Това, което някога хората са правили с руините, ние правим днес с киното.
И като европейци трябва донякъде да се гордеем с това.
- Филмът "Срам" отново звучи болезнено актуално днес. Как гледате на него почти 60 години по-късно?
- Мисля, че Ингмар Бергман беше несправедливо обвиняван, че не се интересува от ужаса на войната и от случващото се в света. А този филм ясно показва обратното.
Горда съм със "Срам". Това е история за двама обикновени хора, които напълно се променят заради това, което им се случва - и не в добра посока. Филмът показва как лошите събития ни променят. Можем да останем същите хора, но да реагираме по напълно различен начин.
Лив Улман в представление по "Стари времена" на Харолд Пинтър
Снимка: Getty Images
Двойката в "Срам" започва като нормална, а накрая вече не е. Днес не мисля, че някой би могъл да каже, че Бергман не е разбирал какво се случва в света. Филмът говори именно за това.
- Как реагирате на изказването на Стелан Скарсгард, че Бергман е бил нацист и е плакал при смъртта на Хитлер?
- Много уважавам Стелан Скарсгард като актьор - и до днес. Ингмар Бергман не беше нацист. Не знам какво е правил или казвал в младостта си. Не го познавах много добре, когато направих първия си филм с него "Персона". Но той никога не е представлявал нацистки идеи. Никога.
И не мисля, че и Стелан Скарсгард би защитавал подобни идеи. Той е по-млад от мен. Всички можем да вярваме в каквото искаме, но е тъжно, ако подобни твърдения се приемат като обективна реалност.
Може би той просто говори много, както и аз. Затова не ме изправяйте пред отделни думи, които някога съм казвала. Но трябва да бъда честна: не е най-важното какво работата прави за нас, а какво тя дава на изкуството и чрез него - на хората.
Ингмар Бергман, Лив Улман и шведският актьор Ерланд Йосефсон, които играят в "Сцени от един семеен живот"
Снимка: Getty Images
- Какво означават наградите за вас? Важни ли са?
- Ще бъда напълно честна - била съм номинирана и не съм печелила. Бях номинирана за "Оскар" и отидох с мои приятелки, които не са актриси и не са известни. Стари приятелки.
Когато се прибрах, те бяха оставили бележка на възглавницата ми: "Ние знаехме, че ти беше най-добрата." Това беше напълно достатъчно за мен. Бях щастлива. Имах истински приятели.
- Какво означава за вас почетната награда за цялостен принос на Европейската филмова академия?
- Много съм горда. Аз съм възрастна, вече не играя, не правя филми. И си мисля - какво може да прави човек на моята възраст? А всъщност е прекрасно да си на моята възраст, защото имам спомени.
Особено днес, когато светът е толкова ужасен, за мен е важно да съм тук, да мога да пътувам и да правя това, което винаги съм правила.
Вярвам, че като европейци сме съгласни с мира, с приятелството, с това, че няма "други". Ние сме всички тук заедно. И да, тази награда означава много за мен.
Лив Улман през 1973 г. по време на театралната постановка "Абдикацията", в която играе шведската кралица Кристина
Снимка: Getty Images
"Комеди франсез" адаптира филма "Фани и Александър" на Ингмар Бергман
- Как гледате на кариерата на внука си Халфдан Улман Тьондел, който дебютира като режисьор?
- Той означава много за мен. Надявам се да направи много филми. Обичам дебюта му - той говори за чувството да си различен и за объркването на младостта. Това е важен филм и той е изключително талантлив режисьор.
- Говорите ли си с него за кино?
- Когато беше малък, гледахме заедно стари филми. Обсъждахме ги. Аз самата обичах киното още на 13 - старото и новото. "Чудото в Милано" на Виторио де Сика например.
Филм за хора, освободени от нещастието чрез надежда.
И днес можем да правим такова кино. Можем да оставяме нещо след себе си - музика, талант, истории. И знаем колко е важно да усещаме, че сме заедно и че няма "други".
Актрисата Лив Улман получи почетната награда за цялостен принос в киното на Европейските филмови награди в Берлин, 2026 г.
Снимка: Getty Images
- Кога разбрахте, че искате да бъдете актриса?
- Бях много срамежлива. И все още съм. Но знаех, че когато съм в киното или театъра, там ми е мястото. Исках да принадлежа на този свят.
Някъде около 13 разбрах, че това е моят свят. Там се чувствах свободна.
"Персона" на Бергман излиза за първи път на български
- Какво място заема Ингмар Бергман във вашия живот и творчество?
- Срещнах го, когато бях на 24. Той пое риск с мен, а аз не поех риск с него, защото вече бях гледала филмите му. Направихме "Персона".
Вярвам, че в много отношения аз бях неговият глас. Той започна да изразява свои мисли чрез мен - сякаш е вярвал, че аз съм човекът, който може да ги изрече.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА