Филмът "Паразит": Асансьорът на сеулските неравенства

ОТЗВУК СЛЕД ОСКАРИТЕ

Филмът "Паразит": Асансьорът на сеулските неравенства

Кои всъщност са паразитите? Дали това са прокажените, стигматизирани с миризма на кисело герои, смучещи от своите домакини или богатите, които също плачат (и плащат)?

Автор : Юлия Владимирова / 17 февруари 2020 / 20:12 11531 Прочита 9 Коментара

За първи път Американската киноакадемия връчи голямата си награда на неанглоезичен филм. Южнокорейската сатира "Паразит" на Пон Джун-хо беше абсолютен доминатор, като освен посочената награда, продукцията спечели наградата за "най-добър режисьор", "най-добър оригинален сценарий" и за "най-добър чуждестранен филм". Категорично "Паразит" се очертава да бъде филмът на 2019-та година, макар тя да ни показа и други, не по-малко добри филми като "Имало едно време в Холивуд" на Куентин Тарантино, "Ирландецът" на Мартин Скорсезе и "Фарът" на Робърт Егърс.

9 февруари 2020 г. "Паразит" на Пон Джун-хо стана големият победител в Оскарите тази година, след като продукцията спечели наградата за "най-добър филм", "най-добър режисьор", "най-добър оригинален сценарий" и за "най-добър чуждестранен филм" (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

"Паразит" изненада мнозина основно заради това, че е южнокорейски филм. А наградите Оскар са по-скоро локални отколкото международни. Кинематографичните традиции на Южна Корея обаче са изключително богати и особеното е не, че няма достатъчно много добри други южнокорейски филми, а че една американска академия е оценила филм от Азия.

Южна Корея е машина за огромна филмова индустрия и не само, че "Паразит" не е единственият добър филм от там, но той дори не е най-добрият на режисьора Пон Джун-хо. Това всъщност е седмият му пълнометражен филм.

9 февруари 2020 г. Режисьорът Пон Джун-хо триумфира на наградите Оскар (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Още

Един-единствен "Паразит" осмисли "Оскар"-ите: Какво се случи и какво - не, в "Долби тиътър"

Наградите, които той получи обаче означават нещо много важно: това е културният пробив на корейското кино в света на холивудските награди. И изобщо в света. Корейската културна индустрия е в подем през последните поне 20 години, но отне време тя да бъде призната от критиците.

За южнокорейско кино се заговори, когато "Паразит" получи "Златна палма" в Кан миналата година. Южнокорейският "Изпепеляване" на Лий Чанг-донг по "Изчезването на слона" на Мураками също получи значителна известност на Запад, както и "Слугинята"на Парк Чан Уук, който спечели БАФТА през 2018 г.

"Паразит", режисьор Пон Джун-хо (Снимка: София Филм Фест)

Но кое е онова, с което "Паразит" впечатли публиката?

Още

Американските медии видяхат политически подтекст в Оскар-ите за филма "Паразит"

Разбира се, това е интересният начин, по който Пон Джун-хо е решил да разкаже една локална история. "Паразит" представя живота на две сеулски семейства. Едното от тях е от елита на обществото, живеещо в скъпа къща в богаташко предградие, паралелно обаче проследяваме и средата, в която живее едно бедно сеулско семейство.

Зрителят е толкова добре приканен в двата паралелни свята на парадоксите в един град, че усеща уютния проветрив климат в минималистичните пространства на богатите и спарените кутийки на бедните, които са буквално под земята. Различните миризми на Сеул променят и икономическата ситуация.

"Паразит", режисьор Пон Джун-хо (Снимка: София Филм Фест)

Филмът всъщност може да има само една и то директна посока на интерпретация - смайващата му критика към класовата система. Заради това "Паразит" не може да не бъде коментиран политически. Класовата бездна, откроена във филма е основната отправна точка на историята. Богатите, в своята парична и наивна слепота, разглезени до това да предизвикат комедиен присмех и бедните, които на всяка цена искат да се придвижат нагоре по обществените стъпала и да измият веднъж завинаги миризмата на кисело от телата си.

Бедните искат на всяка цена да заработят за богатото семейство, представяйки се и лъжейки, че са професионалисти в различни области. Пътят към кадифените усещания на богатите е единственият път към успеха на бедните.

"Паразит", режисьор Пон Джун-хо (Снимка: София Филм Фест)

Още

Филмът "Паразит" триумфира на "Оскар"-ите с 4 отличия

Героите изглежда, че са "заключени" в социалната си класа - едните в простора на дома, другите в бетонно мазе, приличащо на бункер. Там редовно биват наводнявани от дъждове докато се прехранват с лепене на етикети на кутии за пица.

Метафората за бункера като пределно дъно е използвана от Пон Джун-хо в жанровата дистопия "Снежен снаряд". В бъдещето на Земята обикаля влак и последното население се движи в него. Влакът не може да спре. В него е организирано цялото общество, а извън него е ледена епоха. Някои от качилите са на влака могат да си позволят билети само за опашката му, най-задните вагони, докато богатите - се ползват с безкраен лукс в предните вагони, близо до локомотива.

Икономическото хоризонтално еволюиране в "Снежен снаряд" (от крайните канибалистични вагони към предните фоайета с екзотични градини и суши барове) продължава в работата на Пон Джун-хо и в "Паразит", но там забраната за мобилност вече е вертикална - от мазетата до свободните домове с частните гори.

Корейските актьори, особено Сон Кан-хо, преиграват с изкривени мимики на лицата си, което придава комичност и допълнително осмива забогателите с техните наивни представи за света. Централен мотив за филма е движението, преместването , изместването, заемането на чуждо място. Тези, които са в бункерите излазват отгоре, намествайки се поне за ден в ритмичността на лукса, имитирайки мечтания живот.

"Паразит", режисьор Пон Джун-хо (Снимка: София Филм Фест)

Още

"Паразит" - филм на годината според Дружеството на лондонските кинокритици

Филмът обаче поставя и един друг въпрос. Кои всъщност са паразитите? Дали това са прокажените, стигматизирани с миризма на кисело герои, смучещи от своите домакини или богатите, които също плачат (и плащат)? Очевидно е как във филма последните са ни представени като грижещи се основно за безцелността на съществуването си.

Смущаващ е фактът, че богатото семейство наема безделници за професионалисти, които да обучават децата им на английски и изкуства, за да докаже само на себе си колко са просветени и издигнати в обществения ранг. Всичко това през сатирата на Пон Джун-хо изглежда като фалш.

"Паразит", режисьор Пон Джун-хо (Снимка: София Филм Фест)

Самият Пон Джун-хо в интервю за британския "Гардиън" споделя, че повечето хора по света познават Южна Корея единствено през К-попа, новите технологии и високоскоростния интернет, но че в страната му разликите между много богатите и много бедните постоянно се задълбочават. Той споделя, че гостите и жителите на Сеул често могат да срещнат бездомни хора, спящи по улиците.

Според режисьора обаче филмът не е проста приказка за богатите срещу бедните. Той определя филма си като неутрален, без целта му да е да посочва виновни и невинни.

Режисьорът Пон Джун-хо (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Още

"Паразит" с шест номинации за Оскар ще видим на София Филм Фест през март

Талантът на Пон Джун-хо е добре признат от световната критика и с неговите предишни работи, вече споменах за американско-корейската продуцкия "Снежен снаряд" (2013) с участието на Крис Евънс и Тилда Суинтън, но талантът му се откроява и във филми като "Спомени за убийство" (2003) и "Окджа" (2017).

Българската публика ще може да гледа филма "Паразит" през март на 24-ия София Филм Фест.

Юлия Владимирова

Още