СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Владимир Зарев: Вярата е простичка като дишането
"И аз слязох" е първата и със сигурност последната ми книга, която е изцяло посветена на изпълненото със сакралност и с тайна познание за промислите на Бог", изповяда писателят
Автор : / 3849 Прочита 3 Коментара
Владимир Зарев
Колаж: Петя Александрова
"В една неприветна, сурова вечер бях болен с висока температура и сънувах, сънувах по най-драматичен начин, че трябва да напиша този роман. И когато се събудих решението беше у мен.
Всъщност аз цял живот исках да напиша този роман, готвих се за него, защото подвигът на Иисус Христос на кръста още от младостта вълнуваше въображението ми.", разкрива писателят.
Владимир Зарев е роден през 1947 г. в София. Завършил е "Българска филология" в СУ "Климент Охридски". От 1972 г. работи в списанието за българска и световна литература "Съвременник", а от 1988 г. е негов главен редактор. Зарев е автор на книгите "Денят на нетърпението", "Хрътката", "Хрътката срещу Хрътката", "Лето 1850", "Светове", "Разруха", "Поп Богомил и съвършенството на страха", "Орлов мост", "Чудовището", "Объркани в свободата" и др.
Измежду романите му особено място заема епичната семейна сага "Битието", "Изходът", "Законът". Действието в романите се открива през 1890 г. и завършва в наши дни. Трилогията е преведена на немски език и вече има няколко издания в Австрия и Германия. Той е носител на националните литературни награди "Иван Вазов" и "Елин Пелин".
През 2017 г. е удостоен с Държавната награда "Св. Паисий Хилендарски", а през 2019 г. получава от президента орден "Стара планина" - първа степен, за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. От 2021 г. Зарев е академик на БАН. През 2022 г. писателят е удостоен с награда "Перото" за цялостен принос към българския литературен контекст.
На 29 август писателят ще представи последния си роман "И аз слязох" на Празниците на изкуствата "Аполония"в Созопол.
Владимир Зарев ще представи книгата си на "Аполония"
Източник: "Аполония"
- Господин Зарев, как се срещнахте с Вярата? Кой е първият Ви досег с нея?
- Аз не съм особено религиозен, но съм искрено вярващ. Религиозността е свързана с църквата, а църквата е институция и като всяка институция тя има своите непоклатими изисквания, правила и канони, предлага ни вяра, ала някак опакована в несвобода.
За мен вярата е свободна, тя е красиво духовно преживяване и е простичка като дишането. Хора, които вярват по този съвършен начин са спасени, те не могат да бъдат наказани с нищо, защото вярата им стои над всяко житейско изпитание и премеждие. Вярата, вътрешното им убеждение в доброто ги спасява от огорченията, от бедите и нещастията в този сложен и нелесен живот.
Владимир Зарев в кабинета си
Снимки: Личен Архив
Моята баба беше много религиозна жена, когато бях пет-шест годишен понякога тя ме взимаше със себе си, двамата тръгвахме по улица "Граф Игнатиев" и се приютявахме в хладния полумрак на църквата "Свети Седмочисленици".
Там сред тънкия мирис на тамян и на горели свещи, в унесената тишина аз сякаш дочувах застиналия под купола на църквата човешки шепот, шепот, изпълнен със споделена болка, с молба и с надежда, отправени към Бога.
Това беше първото ми съприкосновение с вярата, още там у мен се породи "познанието", че над реалния живот съществува друг - по-възвишен и изпълнен с прекрасна непознаваемост, с високо тайнство живот.
В началото на моя роман като мото съм поставил гениалната мисъл на Тертулиан: "Вярвам, защото е абсурдно." И наистина... ако нещо не е абсурдно, а е очевидно, то ние го приемаме безусловно и тогава, щом то е доказан факт, какъв е смисълът от духовната ни вяра в него. Какъв е смисълът на вярата изобщо, ако тя не е насочена към нещо невъзможно, недостижимо, наистина абсурдно, ако не е насочена към някакво Чудо?
- Как се роди идеята да "измислите" живота на Иисус Христос, да разкажете неговото Житие Битие през Вашия поглед в романа "И аз слязох"? Разкажете как се появи това Ваше "дръзко" намерение?
- В протежение на годините от моята младост до днес аз непрекъснато съм се стремял да осмисля подвига на Спасителя, още в моя роман "Изходът", втората част от семейната ми сага "Битието", "Изходът", "Законът", имам важно есе, в което се опитвам да преосмисля сказанието за слезлия на земята Бог и развивам основната си идея за смисъла на Неговото страдание.
Да, изисква се малко лудост и кураж, защото още докато замислях романа, аз съзнавах, че въпреки моето преклонение пред величието на Иисус Христос, пред неговата обляна в нетленна светлина личност, в текста неминуемо ще има и някои еретични моменти.
- По време на писането на този роман получавахте ли някакви "знаци", че сте на прав път или обратното?
- Никога през живота си не съм имал някакви странни видения или езотерични изживявания. Но една неприветна, сурова вечер бях болен с висока температура и сънувах, сънувах по най-драматичен начин, че трябва да напиша този роман. И когато се събудих решението беше у мен. Всъщност аз цял живот исках да напиша този роман, готвих се за него, защото подвигът на Иисус Христос на кръста още от младостта вълнуваше въображението ми.
Владимир Зарев
Снимки: BulFoto
- На какво се дължи вълнението Ви преди излизането на романа, за което сте разказвали?
- В моето творчество често се среща преплитане на познание за съвременността с различни религиозни теми, които доказват или отричат някое мое философско твърдение. Такъв е например романът ми "Объркани в свободата". Но "И аз слязох" е първата и със сигурност последната ми книга, която е изцяло посветена на изпълненото със сакралност и с тайна познание за промислите на Бог.
- Какво е посланието Ви към читателите с "Аз слязох"?
- И двата пъти, когато Иисус слиза и от Небето, и от Кръста, Той осъществява Себе си, всъщност величествения промисъл на своя Отец. В този роман аз се опитах да отговоря на три най-важни въпроса, които ме измъчваха и вдъхновяваха още от моята младост.
Първо... по каква тайнствена причина сказанието за Иисус е живо и продължава да вълнува хората, да стои в тяхното съзнание и в душите им повече от две хиляди години? Отговорът е привидно прост: защото Спасителят избира Страданието на Кръста пред Чудото да се спаси.
Владимир Зарев
Снимка: Ваня Сухарова/БТА)
Още на Тайната вечеря Иисус предрича, че някой ще го предаде, следователно още тогава Той има възможността да се укрие, да се спаси от страданието на Кръста но не го прави. По-късно в Гетсиманската градина, осъзнавайки своята печална съдба, изпаднал в разтърсваща скръб, Той произнася думите: "Господи, ако е възможно нека ме отмине тази чаша...", ала добавя: "Но нека бъде Твоята воля".
По-късно на Кръста, когато войниците наквасват устните му с оцет и подигравателно подвикват: "Ако си Бог, освободи се и слез от кръста", Иисус мълчи, приема посегателството над Своята божественост, търпи изтезанието, непосилното страдание, защото осъзнава дълбинния смисъл на своето съществуване, на своето предназначение и на своя ужасяващ край.
В това отношение много важна е ролята на Юда. Ако Юда беше спасил Христос, ако не го беше предал на фарисеите за тридесет сребърника, той всъщност щеше да го погуби, да изличи неговото свято учение и да го предаде на забравата. Да покрие делото му с тишина и със забвение.
Вторият въпрос, който ме измъчваше с години беше... защо Бог изпраща на земята едновременно Бог, но и Човек? За да установи своята власт, Той би могъл да проводи на земята Ангел, да изпрати само Бог, или само Човек. По каква тайнствена, носеща огромното послание на Неговия промисъл причина Той избира това чудно, почти невъзможно двуединство?
В желанието си да постигне своята власт над Човека, Бог е някак прекалено суров, понякога дори жесток с него. Разочарован от натрупаните без мяра грехове на хората, Бог изпраща потопа и почти изличава човешката раса, сам, изисква от Авраам да принесе в жертва, да убие сина си, за да докаже своята обич и подчинение към Него, чрез Себе си. Той унищожава Содом и Гомор, наказва Давид за греха му да преброи народа си като избива седемдесет хиляди евреи.
Мисълта ми е, че в желанието да установи властта си над Човека, Бог се отнася с хората чрез насилие, ала насилието е инструмент груб и повърхностен, то ни сродява с подчинението, но не ни дарява с обич, не ни обвързва с любовта.
И тук с някаква сладостна възхита аз предричам появата на Иисус от Назарет. Със своя чутовен подвиг на Кръста Спасителят всъщност изкупува цялата възможна вина, натрупалите се безмерно грехове, вината на хората към Бога, но и вината на Бог към Човека.
Владимир Зарев
Снимки: BulFoto
На Кръста ще бъдат разпънати едновременно Човека, но и Бога, с пронизващите клинове ще бъде прикован Човека, но и Бога, жестокото, непосилно страдание ще претърпи Човекът, но и Богът.
Разпятието сякаш е обмененото послание между Човека и Бог, взаимното осъждане, ала и взаимната им прошка. Чрез страданието на Кръста Бого-човекът ще изкупи цялата възможна взаимна вина, цялата световна вина и от тук насетне Бог ще постига властта си над нас чрез любовта ни, чрез нашата отправена към Него, но и към всеки от нас взаимна любов! Това е нов, съвършен, неизпробван до този момент механизъм на Властта!
Най-сетне ще спомена и за третия проблем, на който търсех отговор: защо, по каква неведома причина евреите не познават Иисус Христос като своя Месия, като своя желан Месия, когото очакват от векове? Според мен това също е решение на Бог Йехова, който чрез Христос и изграждащата се във вековете негова църква фактически "подменя" еврейския народ с цялото човечество.
- Какво научихте за себе си, докато пишехте книгата? По-наясно ли сте със самия себе си след нея?
- Трябваше да минат петдесет години за да набера смелост и да посегна към величественото сказание за Иисус от Назарет. В каноничните евангелия Неговият живот започва с раждането в пещерата и как неговите родители го спасяват от отмъстителния гняв на еврейския цар Ирод Велики. След което Той изчезва и се появява едва когато е на тридесет и три годишна възраст, за да бъде кръстен в река Йордан от братовчед си Йоан.
В романа си по твърде правдоподобни твърдения аз се опитвам да разкажа за тези негови обвити в незнание и тайнственост години. А също да осмисля и най-дълбинното послание в Неговия подвиг на Кръста.
- Каква обратна връзка получавате от Вашите читатели?
- Докато пишех първата глава от романа изпитвах страх, сковаващ страх, защото съзнавах, че в книгата неминуемо ще влязат някои еретични моменти, които бяха част от концепцията ми за подвига на Иисус от Назарет. Това е и причината да не нарека текста си "евангелие", а роман. Евангелието предполага пълна достоверност, абсолютна точност, романът е свободен, художествен разказ и е плод най-вече на измислицата и на човешкото въображение.
Владимир Зарев ще представи книгата си на "Аполония"
Източник: "Аполония"
Надявам се, че четейки книгата, всеки искрено вярващ човек ще се убеди в моята добронамереност, в смирението ми, в моето искрено, сърдечно преклонение пред подвига на нашия Спасител.
Владимир Зарев е новият носител на наградата за духовен принос на името на Иван Вазов
- Какво място заема "И аз слязох" във вашето творчество? Наричате го "най-важната ми книга"...
- Нека да не прозвучи прекалено шаблонно, ала книгите са като деца за писателя, може ли да определите кое от своите деца обичате най-много. Но в моето творчество романът "И аз слязох" е последната ми книга и в това отношение е най-предпочитаната. За написването й аз употребих цялата си житейска смелост за да посегна към една величествена тема, която ме е измъчвала цял живот.
- Върху какво работите сега?
- В момента не пиша, но усещам в себе си тръпката, онова гъделичкащо усещане изпълнено с неяснота и несвършване, което се появява като сладка болка и е предвестник на всеки мой нов роман. В основата на всеки епичен текст стои досещането за нещо, за нещо важно и съдбовно, което заслужава да бъде разказано, нещо, което го има и го няма, витае във въздуха, провокира въображението на писателя и неговата интуиция.
Владимир Зарев
Колаж: Петя Александрова
Идеята за новата книга се поражда едновременно много простичко и много сложно в съзнанието на писателя, но за да се превърне тя в реалност са необходими търпеливи усилия, безсънни нощи, кураж и разбира се късмет.
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Писателят Владимир Зарев с юбилейна вечер в СГХГ
"Без крила", "Триумф" и премиера на "Случаят Джем" са сред акцентите на "Аполония 2025"
"Ние сме Земята" и премиерни изложби дават старт на Аполония 2025 в Созопол
Аполония представя разнообразна музикална програма - класика, поп и джаз
Созопол отново ще е лятна столица на културата: Аполония 2025 започва на 28 август
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}